"Часът на мама": откраднатото време на изморения родител

"Часът на мама": откраднатото време на изморения родител
Снимка: iStock
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

Сън или време за себе си? Защо отказваме да си легнем, въпреки умората?

Часът е 23:35, детето най-после е заспало, купищата дрехи са сгънати, играчките - прибрани, вече е време и за родителя да се пъхне под завивките. Все пак сутринта чука на вратата, а с нея и купищата нови задачи за вършене.

Клепачите започват да се затварят и въпреки това, сякаш с последни сили, посягаш към лаптопа за епизод от любимия сериал. Не заслужаваш ли поне 15 минути за себе си, прекарани или в тишина, или пред екрана, но без излишни вълнения, въпроси и очаквания?

Приятно ти е, но щом погледнеш часовника отново, 15-те минути са се превърнали в час и времето за сън значително се е скъсило.

TechMama

Тялото отдавна те моли за почивка, но умът ти сякаш не иска да се раздели с новопридобитата си свобода.

Именно тук възниква проблемът.

Не е липса на дисциплина или лош навик, а просто е желание да се отпуснеш в първия миг от деня, който чувстваш като истински твой. Лукс, който много родители могат да изпитат, едва след като децата им са в леглата.

За съжаление обаче да пренебрегваме съня в името на емоционалното си разтоварване - излиза скъпо.

Налага се да изберем коя умора предпочитаме да изпитваме - психическата или физическата?

Ситуацията не е чак толкова безнадеждна: с правилното разпределение на графика и необходимата подкрепа - балансът е възможен.

Феноменът на отлагането на съня, познат като "bedtime procrastination", далеч не е характерен единствено и само за родителите.

Много заети хора избират да жертват част от съня си вечер, знаейки каква цена ще платят на следващия ден.

Причини за това могат да бъдат липсата на контрол, изразяваща се в дълго разсейване с приятно занимание.

За родителите обаче това съвсем не е просто време за развлечение - това е първият, а понякога и единственият им свободен момент, в който могат да бъдат себе си и да разполагат с времето си, както пожелаят.

Майчинство

Научни пробиви в областта на "родителското отлагане на лягане" (parental bedtime procrastination) са правени неведнъж.

Съвсем ново проучване, публикувано в списание Sleep Medicine Research, възлага на родители на деца между 6 месеца и 2 години задачата да си водят "дневник на съня".

Резултатите от проучването показват отлагане на съня с поне 40 минути при над 78% от родителите.

Сред факторите, свързани с отлагането, са както късното заспиване на детето, така и проблематичната употреба на смартфона.

На преден план обаче се открояват ниското усещане за лично удовлетворение и незадоволената нужда от свободно време.

Тези 577 участници в изследването доказват, че умората от недоспиване не винаги се дължи на среднощното събуждане на детето, а по-скоро на отчаяните усилия на родителя да се отпусне за кратко в края на деня.

Тук телефонът може да бъде набеден за главния виновник. Отлагането на съня обаче не е поради зависимост към екрана.

Електронните устройства просто са лесен начин да разпуснем умствено мигновено.

Повече по темата сме писали тук:

TechMama

Зад скролването късно вечер се крие нужда, която не е била задоволена през останалата част от деня. След часовете, прекарани в работа, грижа за децата, дома и чуждите потребности не остава време да се погрижиш за собствените си нужди.

Тогава един епизод, няколко видеа или страници от книга дават нещо особено ценно - усещането, че времето ти най-сетне ти принадлежи.

Не на последно място, родителите избират нещо да ги разсейва малко по-дълго преди да заспят и по друга причина:

когато главата срещне възглавницата, оставаш насаме с мислите си. А родителските мисли най-често са свързани с утрешните планове, неотметнатите задачи или угризенията за нещо случило се през деня с детето.

Така, вместо да заспиш спокойно, ти си отново в напрегнатия ритъм, който те е държал цял ден. Така дори да легнеш да спиш заедно с детето, докато  прехвърляш наум всичките си ангажименти - вземането от детска, списъка за пазаруване, часа за лекар - заспиването отново се е отложило.

Така че родителят изпитва нужда да се откъсне от ежедневието с книга, телефон или друго хоби късно вечер. По този начин той си връща контрола и усещането, че може да избере точно какво да прави или по-скоро да не прави.

Истории Коледа

Сметката обаче идва още на следващата сутрин.

Умората от късното заспиване внася в идния ден повече стрес и по-малко ресурси за справяне с предизвикателствата.

И така порочният кръг се завърта отново, защото след поредния изтощителен ден нуждата от "нощен бунт" за свобода става още по-голяма.

На пръв поглед решението е съвсем простичко: "Остави лаптопа и си легни!"

Но решението на проблема няма да дойде в 23:35, защото проблемът не започва тогава, а още със самото ставане.

Щом родителят търси свободата си, единствено след лягането на детето, значи не е получил възможност за почивка и подкрепа през деня.

За да намерим време за себе си по-рано през деня, не са нужни големи промени.

В едно семейство това може да значи единият да поеме вечерната рутина по измивнето, обличането на пижамата и приспиването, така че другият да получи двадесет минути за себе си.

Майчинство

Балансът настъпва, ако вечно заетата майка получи отмяна своевременно, така че да може поне да изпие едно кафе сама на терасата през деня.

Освен от практическа гледна точка, много е важно да се погледне и от психологическа такава. Насъбралият се умствен товар трябва да бъде споделен с партньор или близък. 

Независимо, че някой те отменя частично в задълженията, ти продължаваш да помниш и да движиш планове за дни напред в главата си.

Истинският баланс започва, ако открехнем вратата към нашите мисли за партньора или човека, който ни помага с отглеждането на детето.

При споделянето на тревогите покрай утрешната програма, ние споделяме и отговорността за нея.

Проучване сред ирландски двойки подкрепя този начин на комуникиране между партньорите.

Резултати от него показват, че дните, в които двойката споделя плановете за домакинството, работните ангажименти и грижата за децата - качеството на съня се подобрява, тревогата намалява, а удовлетворението от връзката се покачва.

Това се дължи на факта, че двама могат по-лесно да решат кое задължително трябва да се свърши приоритетно и кое да остане за по-нататък.

Така твоят ум престава да е в непрекъсната готовност от това и престава да бъде единственото място, в което се съхранява целият семеен график.

Когато отговорността за семейната динамика е споделена, почивката се намира, както в откраднатите малки моменти през деня, така и когато дойде време за лягане, без да има нужда да жертваш съня си.

Да искаш да си починеш в последния час от деня не е грях, а е знак. че имаш нужда да стъпиш в друга роля освен тази на всеотдайния родител.

Споделянето както на грижите, така и на всички хаотични мисли, идващи с тях, може да внесе малко повече спокойствие в ежедневието ти. 

Така, когато детето заспи, дори да е в 23:35 - и ти ще можеш да легнеш спокойно и да възстановиш силите си. 

Майчинство

Подобни

Ексклузивно

Последни

  • Майчинство
  • "Часът на мама": откраднатото време на изморения родител