Поредно изследване потвърждава, че физическите наказания създават агресивни възрастни.
Възпитателната сила на физическото наказание върху децата отдавна е предмет на спорове.
Защитниците на тезата "няма лошо в един шамар" изтъкват аргументи като: "Е, нас, като са ни пердашили като малки, да не би да сме станали по-лоши възрастни?" и са склонни на признания от сорта на: "Като му ударя един шамар, най-добре ме разбира".
В почти всички течения на съвременното родителство обаче методът на наказанията, включително физическите, се приема за старомоден и ретрограден, за жесток и неефективен. Характерен е за крайното авторитарно възпитание и е по-характерен за строго йерархични и силно религиозни общности.
Традиционното убеждение, че физическото наказание учи децата да различават доброто от лошото, трудно би звучало убедително в днешно време.
Най-малкото боят няма как да научи децата да използват своите качества, креативността и ума си, за да разрешават разногласията. Те научават единствено, че физическата сила е абсолютният господар и е единственият начин да се решават конфликтите.
В крайна сметка не едно или две изследвания доказват, че боят, шамарите, пердахът и физическите наказания, причиняващи болка и унижение на децата, имат дълготрайни и нежелателни последствия върху тяхното физическо, но и психическо здраве.
Изследванията свързват физическото наказание с повишена агресивност, по-голяма вероятност за проява на насилие в зряла възраст, включително малтретиращо поведение в романтичните връзки, с емоционални затруднения и промени в развитието на мозъка. Всичко това повдига сериозни въпроси дали това изобщо е начин да се грижиш за едно дете.
Нещо повече - физическото наказание може да навреди повече, отколкото да помогне, що се отнася и до поведението на децата.
Според научна статия от 2021 г. децата, които са били подлагани на физически наказания на 3-годишна възраст, са по-склонни да проявяват агресивно и разрушително поведение на 5-годишна възраст, като наблюдаваното поведение включва унищожаване на собствените им вещи, проява на жестокост към връстници и авторитетни фигури, както и физически нападения над други хора.
Освен това според специалистите по детско развитие, сред които д-р Иша Манеринг, цитирана от „Ню Йорк Поуст“, физическото наказание може да доведе до незабавно подчинение, но едва ли учи децата как да управляват емоциите си. Боят действа чрез страх, вместо да преподава по-устойчиви умения, от които децата действително се нуждаят, например саморегулация или здрава преценка.
Защо родителите прибягват до физически наказания?
За много родители тази практика е резултат от културна нормализация, като вече споменатото по-нагоре "мен ме биеха, а се справих добре в живота".
Други родители не знаят различни начини да изразят стреса си, изолацията си, пристрастяванията си и не са научили, или нямат емоционален и психически ресурс да приложат на практика други алтернативни методи на възпитание. Боят им изглежда като най-ефективното нещо в момента. Освен всичко това е познат, най-вероятно от собственото им детство, метод на справяне в ситуация при стрес.
Защитниците на "възпитателния бой" бъркат и резултатите: кратковременната тишина и послушание, породени от страха след физическото наказание, не са същото като дългосрочно справяне с проблема и поправяне на поведението.
Те не осъзнават, че дете, което е спряло с определено действие в следствие на физическо наказание, може би просто се страхува и се старае да избегне наказанието, но е възможно и да не знае с какво точно поведението му е било погрешно. То няма и да разбере - и няма да има възможност да поправи грешката си или да постъпи по друг начин при случай, в който няма заплаха от физическо наказание.
Това поражда осъзнаването, "че ако не те хванат, може би не е грешка" и създава възрастни, които не умеят сами да регулират своите действия, освен ако не са изправени пред физическа заплаха.
По тази причина експертите категорично посочват, че физическото наказание не е най-добрият начин да се подкрепи развитието на детето.
Но как физическото наказание се отразява на мозъчното развитие на децата?
Според изследване на Харвардския университет физическото наказание може да повлияе на начина, по който мозъкът на децата реагира на потенциални заплахи.
Статия, публикувана на страницата на университета, обобщава изследване, проведено сред 147 деца, от които 40 са били подлагани на физическо наказание, а 107 - не.
С помощта на ядрено-магнитен резонанс се установява, че децата, които са били подлагани на физически наказания, показват по-голяма активност в областите на мозъка, свързани с разпознаването на заплахи и обработката на емоционални реакции.
Според учения, участвал в изследването, Хорхе Куартас тези резултати сочат, че физическите наказания могат да повлияят на развитието на мозъка, като евентуално водят до трайни последици.
А как тогава да реагираме, когато детето ни ядоса?
Със сигурност родителите биха могли да възпитават децата си, без да прибягват до физическо наказание. Трудно е.
Но има алтернативи, ако човек е внимателен и осъзнат: можем да предоставяме варианти за избор на децата, можем да работим над собствените си граници, за да поставяме твърди и ясни такива. Можем да оставяме децата сами да стигнат до логичните последствия на своите действия.
Можем и да насърчаваме положителните примери, да хвалим децата, когато постъпват правилно или вземат добри решения. И най-вече, вместо да наказваме тях за грешки, да се опитаваме да работим над своите навици и модели, да се научим да регулираме самите себе си и своето собствено поведение.
Така, вместо да избухваме неочаквано и да прибягваме до първия заучен начин за справяне с проблема (да напердашим детето), ще можем полека-лека да се научим да се владеем.
И да не забравяме, че помощта от друг родител, роднина или специалист може да ни е от полза при стресовите ситуации и колебания в собственото ни родителско поведение.
