Ако родителската ви интуиция подсказва, че нещо не е наред - най-вероятно сте прави.
Тийнейджърите често са емоционални, затворени, избухливи или просто всичко ги дразни, а разхвърляната стая изглежда като естествената им среда. Подобни състояния са нормална част от израстването и прехода към зрелостта - и с времето отминават.
Понякога обаче резките промени не са просто поредната фаза на пубертета, а сигнал за по-дълбок проблем.
Специалистите са категорични: ако родителската ви интуиция подсказва, че нещо не е наред - най-вероятно сте прави.
Колкото по-рано обърнете внимание на тези знаци, толкова по-лесно ще помогнете на детето си.
Как изглеждат тревожните сигнали?
"Червените флагове" при всеки тийнейджър са различни, но най-общо представляват всяка забележима и трайна промяна в настроението, навиците или поведението, която буди безпокойство, обяснява д-р Ерик Ууд, лицензиран психотерапевт и директор на консултативния център за психично здраве към Тексаския християнски университет (TCU).
Според него родителите лесно могат да се ориентират, ако наблюдават четири основни области: поведение, външен вид, емоции и социална среда.
Не е необичайно тийнейджърите да изпитват бурни емоции или да търсят усамотение. Проблем има, когато тези състояния станат постоянни, продължат повече от две седмици, проявяват се почти всеки ден и започнат да пречат на нормалното ежедневие у дома и в училище.
Ето конкретните признаци, за които си струва да следите:
Постоянна умора:
Изтощение, което не преминава дори след сън и почивка - често срещан симптом при депресия или скрита тревожност.
Нарушения на съня:
Трудности при заспиване, често будене нощем или пълно преобръщане на режима (будуване през нощта и спане през деня).
Прекомерна тревожност:
Постоянно напрежение, неспособност за отпускане или паник атаки.
Трайна тъга и апатия:
Чувство на безнадеждност, раздразнителност и загуба на интерес към хобита и занимания, които доскоро са носили радост.
Резки промени в настроението:
Бързо и безпричинно преминаване от еуфория към дълбока потиснатост.
Промени в апетита и теглото:
Внезапно отслабване или напълняване, преяждане или отказ от храна, които могат да сочат емоционален стрес или хранително разстройство.
Оттегляне от общуване:
Пълно изолиране от приятели, семейство и социални събития.
Спад в успеха и концентрацията:
Внезапно влошаване на оценките, липса на интерес към училище, разсеяност, незавършени задачи и често губене на вещи.
Прекомерно време пред екрана: Бягство в социалните мрежи или игрите, което напълно измества живия контакт с хора.
Рисково поведение и зависимости:
Поява на необичайна агресия, употреба на алкохол, вейпове или други психоактивни вещества, увлечение по хазарт, както и необяснимо изчезване на пари или вещи от дома.
Промени във външния вид и хигиената:
Отказ от къпане и грижа за себе си, носене на едни и същи дрехи, прикриване на тялото с широки блузи с дълъг ръкав дори в горещо време, както и импулсивни пиърсинги или татуировки.
Необясними физически оплаквания:
Често главоболие, болки в стомаха или мускулни схващания без медицинска причина, които не се повлияват от лечение.
Суицидни мисли и изказвания:
Всякакви думи или бележки за самонараняване, безсмислие или желание за смърт (напр. "Не мога повече така", "Приключих", "Не искам да живея") изискват незабавна намеса от специалист.
Как да разпознаем границата между пубертета и проблема?
За родителите често е трудно да преценят кога просто да проявят търпение и кога да потърсят помощ.
Сюзън Телоун, клиничен директор в Обществото за превенция на самоубийствата при тийнейджърите, препоръчва т.нар. "правило на двете седмици":
"Всеки има лош ден или дори няколко лоши дни. Но ако потиснатото, тъжно или отчаяно настроение продължи две седмици или повече, трябва да поговорите с детето си.
Ако тийнейджърът има физическа болка в продължение на две седмици, веднага ще го заведете на лекар. Същото важи и за психичното здраве."
Важен ориентир е отклонението от обичайното поведение на самото дете.
Ако тийнейджър, който винаги е държал на външния си вид, внезапно спре да се къпе, или общителен младеж изведнъж се затвори в себе си след конфликт в училище или отхвърляне от компанията, това е ясен знак, че преживява силен стрес.
Как да подходите, ако забележите тревожни сигнали?
Когато усетите, че нещо се случва, най-важното е да започнете разговор без обвинения и упреци.
Изслушвайте, без да съдите:
Дайте пространство на детето да сподели и приемете чувствата му, дори да не ги разбирате напълно.
Въздържайте се от прибързани съвети и опити веднага да "поправите" ситуацията - тийнейджърите имат нужда да знаят, че ги подкрепяте, докато сами търсят решение.
Изберете подходящ момент:
Понякога най-искрените разговори се случват не лице в лице на масата, а "рамо до рамо" - докато готвите заедно, разхождате се или пътувате в колата.
Ако детето ви даде знак, че иска да говори, оставете всичко останало.
Говорете от свое име:
Използвайте "Аз-послания", за да не звучите нападателно.
Вместо "Напоследък си ужасно мрачен и труден", кажете: "Забелязах, че си тъжен в последните дни, и много се притеснявам за теб".
Задавайте отворени въпроси:
Избягвайте въпроси, на които се отговаря само с "да" или "не".
Попитайте: "Как се чувстваш напоследък?" или "Искаш ли да ми разкажеш какво се случва?"
Не се страхувайте от среща със специалист:
Много родители отлагат консултацията с психолог от притеснение, че това означава провал във възпитанието или че на детето ще му бъде "лепнат етикет".
В действителност разговорите със специалист не са присъда, а навременна грижа и сигурна среда, в която тийнейджърът може да сподели неща, които се притеснява да каже у дома. Приемете сериозно и сигналите, ако учители, треньори или приятели ви споделят, че се тревожат за него.
Както обобщава д-р Ууд, всеки "червен флаг" е зелена светлина да покажете загриженост.
Дори да се окаже, че тревогата е била напразна, детето ви ще знае, че не е само и че винаги може да разчита на вас.
Къде да потърсите безплатна и поверителна подкрепа в България?
Национална телефонна линия за деца - 116 111 (денонощна, безплатна и анонимна линия за деца, тийнейджъри и родители към Държавната агенция за закрила на детето);
Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта - 0888 99 18 66 (безплатни консултации за младежи и семейства);
Единен европейски номер за спешни повиквания - 112 (при непосредствена опасност за живота или здравето).