Сексизмът и градът: абсурдните попкултурни послания на някогашните любими епизоди

| от Лора Младенова |

„Просто ей така“, продължението на легендарния „Сексът и градът“ вече си има и документален филм – 70 минути ексклузивни интервюта с актьорския състав и екипа на сериала зад кадър. Вече е потвърдено, че предстои и втори сезон на поредицата, чийто нов сюжет остави зрителите раздвоени между радостта да срещнат познатите си любими герои и носталгията по оригиналните епизоди от края на 90-те и началото на милениума. Малко трудно беше и свикването с изцяло новата социална реалност в сериала.

Вижте първия трейлър на документалния филм тук:

Като представител на партията на носталгиците през изминалия уикенд си позволих един ден с кутия сладолед в ръка и купчина одеяла върху мен да прекарам „онзи период от месеца“ в леглото си, наслаждавайки се на някогашните любими епизоди, които като тийнейджър ме изненадваха със своята дързост и напредничавост – о, уау, има живот и за неомъжените жени, навършили 30 години, те всъщност не стоят у дома да плетат и плачат сред армия от котки! Преди да се присмея на себе си за тази наивна някогашна мисъл, си спомних, че за времето си идеята действително беше революционна.

Каква беше изненадата ми да забележа, че „Сексът и градът“ няма нищо общо със спомените ми за утвърждаващ свободата на съвременните жени сериал, напротив – струва ми се, че някои елементи, сюжети и мотиви от него нямат никакво място в концепцията за мястото на жената в света, защото утвърждават имено някои от абсурдните стереотипи, към чието преодоляване се стремим. Маратонът ми ме наведе на мисълта, или поне на надеждата, че ако сериалът беше сниман за пръв път в момента, някои от следните сюжети щяха да изглеждат различно, или поне да имат различна оценка:

Жените се интересуват само от мода, бебета, мъже и коктейли.

Нееднократно в епизодите от сериала се споменават клишета като „Ясно е, че всички жени се интересуват от обувки“. Като човек, който не се интересува, на мен това не ми е никак ясно. А дори и да беше вярно, надали това би бил единственият интерес на една съвременна жена. Макар и четирите героини да са показани като свръхуспешни в кариерата си, отвъд нея техните разговори неминуемо се изчерпват до покупки, срещи, виждания за по чашка и терзанията и неволите им около желанието им да имат деца или липсата на такова. Единственият политически ориентиран разговор във всичките шест сезона на „Сексът и градът“ се върти около сексапила на политиците, всяка благотворителна инициатива, в която момичетата участват, е мотивирана от намерението им да си направят личен PR или да срещнат „подходящия“ задължително богат мъж по време на събитието, и всичко това изглежда крайно неуважително, съпоставено с борбите на жените за равноправие, които продължават и до днес. И като споменахме „подходящия“…

Идеалният образ за мъж е…. Тузар.

Идолът на милениалките, Тузаря, изигран от Крис Нот, е човек, който нагло настоява да пуши в заведения, където това е забранено, вярва, че може да реши с кредитната си карта всеки проблем, възникнал от арогантното му поведение, и открито се заглежда след сервитьорките. Всичко добре, ако с него се опитвахме да покажем образа на нелицеприятното клише за мъж, а не романтичния идеал на женските мечти. Дори и с абсурдния си прякор, Тузаря е сборен образ на цялото попкултурно идеализиране на токсичната мъжественост и мачовщината – същата онази попкултура, която води до редица случаи като този, при който самият актьор Крис Нот беше обвинен в сексуално насилие от няколко различни жени. Няма как да спекулираме дали обвиненията са правдиви, или не, но самото наличие на цялата #MeToo вълна от последните няколко години доказва, че на обществено ниво съществува масово неразбиране по отношение на това кое сексуално поведение е окей и кое излиза от всякакви граници.

Вижте още: Тузаря – изнасилвач! Нима е възможно?

Тузаря, за съжаление, далеч не е единственият „тузар“ в сериала. Напротив – и Шарлот, и Саманта са привлечени от серия от мъже, които ги впечатляват с размера си (визирам този на банковата им сметка!), с частните си самолети, с прислужниците си, със скъпите подаръци, които им правят, докато през останалото време се държат снизходително и неуважително с тях, лъжат, изневеряват, омаловажават ги и не разговарят с тях на никакъв друг език освен на този на незрелите сексуални намеци.

Окей е да си безотговорен към света, природата и животните.

Епизод след епизод ми омръзна да гледам как представителите на нюйоркския елит хвърлят цигара след цигара и пура след пура по улици и паркове в момента, в който приключат с нея. Противоречивите модни избори на героините се простират до носенето на палта от естествен косъм и присмех спрямо еко протестите по темата. Самата им култура на потребление включва непрекъснатото безкрайно купуване на нови и нови тоалети и обувки, които се носят само по веднъж, преди да бъдат завинаги затворени в претъпканите им гардероби. Не знам кой момент ми е по-любим – когато милата семейно ориентирана Шарлот зарязва кученцето си, защото не може да го възпита, или когато изключително отвратената от бедните хора Саманта отива да занесе на целомъдрения свещеник, когото сваля, две консерви доматена супа за социално слабите с надеждата да го вкара в леглото си.

Вижте още: Черен петък: За Бога, братя, не купувайте!

Сексът е начин да валидираш себе си.

Това послание се налага още от първия епизод на сериала, когато Саманта преспива с мъжа, на когото Шарлот е отказала по-рано същата вечер, за да се утеши от факта, че е била отрязана от Тузаря. В течение на сериала всяка от героините има поне по един епизод от личната си история, когато се прибира или поне излиза с компромисен човек, когото не харесва въобще, защото се чувства остаряла, неуверена, не достатъчно красива, нехаресвана от мъжа, когото иска, или попрекалила с коктейлите. И просто ей така… това е в реда на нещата.

Нормално е да те склоняват към сексуални практики, които не са ти приятни.

В друг любим епизод Шарлот споделя романтична според сериала връзка с човек, който нощ след нощ настойчиво бута главата ѝ надолу с желание за орален секс, какъвто тя не харесва и не иска. Вечер след вечер тя продължава да излиза с него, а приятелките ѝ майчински я съветват все пак да опита. В крайна сметка тя го зарязва след думите „планирам занапред да получавам много свирки в живота си и се надявах да е от теб“. Но приятелските съвети не променят смисъла си и в ситуациите, когато от нея или някоя от останалите жени се изисква анален секс, говорене на мръсотии или пък участие в тройка, които тя все така не желае. Да не говорим за момента, в който Шарлот получава безплатен чифт 500-доларови обувки от продавач фетишист в замяна на масаж на ходилата, или този, когато Кари открива плик с пари на нощното си шкафче след връзка за една вечер.

Вижте още: Безсрамните секс фантазии, които никога няма да ти разкажем

Нищо срещу всяка от споменатите практики, но никъде и нито веднъж не се чува ясно посланието, че „не“ означава „не“. Звучи по-скоро като, че „не“ означава „бъди по-убедителен“, „какво ще ми дадеш в замяна?“, или „ще ме зарежеш ли, ако не го направя“, и аз ясно мога да видя как съотнесено към действителността това послание би могло да доведе до редица проблематични ситуации вследствие на тотално неразбиране на това какво в крайна сметка е окей.

В реда на нещата е да зарежеш приятелите си тотално заради връзка.

Може би почти всички имаме приятели, които чуваме само когато имат нужда да поплачат на рамото ни след финала на някоя неуспешна връзка, и може би всички знаем, или поне се надявам да знаем, че тези хора не са ни точно приятели. Меко казано странно е за сериал, който следва да утвърждава женската самостоятелност и приятелството между жени, да нормализира идеята, че е напълно в реда на нещата да изчезнеш за седмици или месеци напред, когато наоколо е… Тузаря, и после да се върнеш на бял Маноло Бланик, с гръм, трясък и пакет кърпички.

Вижте още: С какво „Приятели“ може да е актуален през 2020 година

Жените трябва да се извиняват за професионалните си успехи.

Миранда за пръв път е зарязана от любовта на живота си Стийв, когато той осъзнава, че не може да ѝ осигури начина на живот, който тя така или иначе може да си осигури сама. Кари пък преживява тежка раздяла с писателя Джак Бъргър, когато нейната нова книга се оказва успешна, за разлика от неговата. Проблемите с различния начин на живот, различните представи за кариера и за отношение към парите напълно естествено възникват често и в реалните връзки в живота на човек, но е абсурдно как оценката за случващото се в рамките на сериала е, че и двете героини се чувстват виновни за това, че са преследвали мечтите си, а заключението на цялата приятелска групичка цялостно е, че трябва да илизаш с мъж с по-дебела банкова сметка от теб и толкова.

Жените трябва да променят себе си и навиците си, за да се харесат на мъж. 

Пушенето е отвратителен навик и бих окуражила всеки, в това число и себе си, да се откаже от него. Но когато причината е, че излизаш с човек, който ти е поставил ултиматум да спреш цигарите, както се случва с Кари във връзката ѝ с Ейдън, изглежда просто безхарактерно и жалко, още повече докато тя се крие от него, за да изпуши все пак свещената си цигара. За да сключи втория си брак пък, Шарлот променя религията си с цел да угоди на своя бъдещ съпруг, който иначе отказва да се ожени за нея. За да не остава назад, Саманта за една нощ се превръща в луд спортен фен, само и само да поддържа кратката си връзка с мъж, който отказва да правят секс, ако загуби отборът му. От интимната прическа през неинтимната до към идеята, че една жена не може да отиде до тоалетна у приятеля си, да спомене, че е в цикъл, или да не стане по-рано сутрин, за да оправи косата и грима си, съветът, който сериалът дава на зрителките си така и не се променя – бъдете себе си, освен ако мъж не поиска от вас обратното.

Хората с нетрадиционна ориентация приличат на карикатура за човек с нетрадиционна ориентация.

Гей приятелят на Кари, Станфорд Блач, и гей приятелят на Шарлот, Антъни Марантино, които в крайна сметка заживяват щастливо до края на дните си в оригиналните епизоди, са пълнокръвното клише за хомосексуален човек – въртят меки китки, говорят с превзети гласове, посещават гей клубове, интересуват се от обувки  и правят хапливи забележки. Драг културата е представена епизодично чрез вулгарни проституиращи травестити под прозореца на Саманта, а лесбийките са истерични жени, които не си другаруват с други жени, освен ако не споделят сексуалната им ориентация. Или поне така мисли „Сексът и градът“.

Вижте още: Да бъдеш гей – генетика, избор или минаване под дъгата?

В токсичните връзки има романтика и шанс за хепиенд. 

Знам, давам си сметка, сериал е – нямаше да има сюжет, ако всичко в личния живот на героите му просто се развиваше по мед и масло. Но „Сексът и градът“ стига твърде далеч. Герои като Тузаря или Миранда сезони наред демонстрират очевадни проблеми с обвързването и нараняват всеки, който си позволи да ги обича, като го пренебрегват, уязвяват, обиждат публично, търсят епизодично единствено, когато им изнася. И аз ги разбирам за страха им от обвързане, обвързването е плашещо. Само че сериалът ни представя емоционално недостъпните хора като протагонисти и намира оправдание за всичките им постъпки, вменява идеята, че си струва да преследваш някого години наред, докато ти самият се превръщаш в токсичен и жалък човек, че е добра идея да „поправяме“ другите, че това е много романтично, ще завърши много добре, и, нещо повече, че ако във връзката няма драма, болки и сълзи, значи нещо просто не е наред. Да ме прощават протагонистите, но това е рядко печално в недостоверността си послание.

Отделям толкова време и внимание на един вече остарял в сюжетите и посланията си сериал, защото намирам попкултурата за ключова за набора от разбирания във всеки времеви контекст. И не казвам, че ми допада съвременната такава, но и се радвам вече да не виждам някои от елементите на вчерашната.

Вижте още: „Еуфория“ – кошмар за родители или нещо повече?

Непрекъснатият волен или неволен сблъсък с музиката, филмите, сериалите, литературата, шоу бизнеса на всяко едно десетилетие не просто го отразява, но и сам по себе си оставя своята следа върху съзнанието и разбиранията на хората, най-вече на тези, които растат и формират манталитета си в рамките на това време. Попкултурата е тази, която дефинира константно размитите рамки на понятието „нормално“ и е способна да ти вмени идеята, че нещо, което не усещаш като нормално за себе си, е такова, а „ненормалният“ си ти. Моделите ни за поведение далеч не се изчерпват със семейството или приятелската среда. В противен случай сравнението ни за щастлив живот нямаше да е „като на кино“.

Вижте още:

Мразим ли „Просто ей така“?