Да бъдеш гей – генетика, избор или минаване под дъгата?

| от Вучето |

ДНК-то е готварската книга на организма – тя съдържа рецептата за развитието на всеки организъм, хем уникална, хем същевременно подобна на тази на предците ни. Постоянно чуваме хората да казват: „Целият се е метнал на баща си!“ или „Всички в рода им са музиканти!“. Отдавна е доказано, че физическите белези и артистичните изложби са заключени в генетичния ни код. Но така ли е и със сексуалността ни? Кое надделява в оформянето на сексуалните ни предпочитания: природата или социалната среда? Nature or nurture – вроденото или придобитото?

За разлика от Лейди Гага, която категорично заявява „I was born this way“ в едноименното си парче, превърнало се в един от химните на ЛГБТИ+ общността, вие сигурно сте се запитвали е един или друг етап от живота си: Гей ли се раждаш/родих, или магията едва ли не се случва, след като изгледаш първия сезон на RuPaul’s Drag Race?

Разбира се, едно шоу, посветено на драг кралици, не би могло да направи никого гей. И изобщо няма как да станеш такъв, ако, както твърди градската легенда, минеш под дъгата! Обаче въпросът е напълно логичен и стои на дневен ред вече от няколко десетилетия. Съществува ли наистиа „гей ген“ или сексуалността ни е повлияна от фактори на заобикалящата ни среда?

Въпреки сериозните изследвания, на които се основава теорията за генетична предразположеност и изменения по време на вътреутробното развитие, учените все още не могат да отхвърлят с лека ръка и други възможни хипотези.

И калинките го правят „кучешката“

10% от населението на света открито се идентифицират като ЛГБТИ+. Само в САЩ например към днешна дата този процент е 5.6%. Няма как да се направи подобно социологическо проучване сред обитателите на животинското царство, но и без него биолозите, които са изследвали сексуалното поведение на повече от 450 билогични вида, могат да кажат със сигурност, че и сред животните има такива, които правят секс за кеф с представители на същия пол. Което, разбира се, е неоспоримо доказателство за това, че не хората са „изобретили“ еднополовия секс и определено не са прибегнали до него ей така, от скука или ексцентричност.

Говорещите с мишки

Генетичната предразположеност към секс с еднополови партньори започва да предизвиква по-сериозен научен интерес в началото на 90-те години на миналия век. През 1993 г. американският генетик Дийн Хеймър публикува изследване, проведено със 114 семейства на гей хора. В публикацията си той твърди, че е открил връзка между мъжката хомосексуалност и конкретен кариотип на Х хромозомата – Xq28.

Но търсенето на „гей гена“ не спира дотук. Хиймър вече е успял да разпали искрата на любопитството. За разлика от него обаче други генетици разчитат на лабораторните мишки да им подскажат правилния отговор. През 2010 г. група изследователи „изтриват“ определен ген от ДНК-то на женски мишки и резултатът е повече от шокиращ. След хирургичната намеса мъничките бели Мини-Мауски започнали да се привличат от миризмата на други женски мишки и нямали търпение да се чифтосат с тях.

Когато 1% не стига, за да си 100% гей

През 2019 г. се провежда най-широкомащабното изследване на генома досега, GWAS , на което са подложени 493 000 души. С него се цели да се открият гените, отговорни за различни заболявания, физиологични състояния и поведенчески предразположения. Учените заключават, че не един кариотип, а стотици хиляди генетични варианти определят сексуалната ориентация и при двата биологични пола, като пет от тях играят главната роля във филма на човешката сексуалност. Но дори и на тези пет варианта приписват не повече от 1% отговорност за привличането между еднополови партньори. Резултатите от изследването предполагат, че освен генетична предразположеност (която безспорно съществува!), човек трябва да прояви лична воля и да бъде склонен да реагира на определени стимули от социалната среда, за да бъде хомосексуален. Иначе казано, и биологията, и средата влияят върху нашата сексуална ориентация.

От край време ЛГБТИ+ общността използва слогана „Born this way“ като щит срещу хейта и дискриминацията. Част от мотивацията се базира на логиката, че, след като не е прието да се дискриминира човек за набора му от белези и характеристики по рождение, значи не би трябвало и на хомосексуализма да се гледа като на личностна девиация или болестно извращение при положение, че и той е генетично обусловен. Колебливото научно заключение от 2019 г. не бива да се приема за окончателно и неоспоримо. Самият факт, че GWAS е емпирично лимитирано (изследваните участници са основно от европеидната раса и голяма част от предоставените от тях сведения не подлежат на проверка), не го прави на 100% достоверно.

Истината (все още) е някъде там

Годината е 2022-а и всеки ден се случват невероятни неща, които само допреди няколко години ни се струваха немислими. Обикновени хора, а не астронавти на НАСА вече пътуват в Космоса, за Бога! И все пак човечеството все още е на етап, в който уж знае много, а всъщност не знае нищо със сигурност. Това важи до голяма степен и за хомосексуалността, върху причините за която учените продължават да си блъскат мозъците. Проблемът идва оттам, че сексът не може да бъде изследван само в качеството му на физиологичен репродуктивен акт. Сексът, както и храненето, не е просто средство за задоволяване на биологична нужда. Защо иначе щяхме да предпочетем да хапнем сочен еклер вместо филия хляб! Нашите сексуални предпочитания са се превърнали в част от сложната социокултурна съвкупност, която представлява съвременната личност. Сексуалността ни далеч не се ограничава до нашите гениталии – тя е комбинация от фактори, от които, да, гениталиите са доста важни. Но също толкова важни са и любимите ни сериали по HBO, учителят по рисуване в шести клас и музиката на Джордж Майкъл.

Наистина ли е въпрос на избор да си гей?

Въпреки, че досега все още не е открит един конкретен ген, съществуват достатъчно доказателства, че микс от генетични и пренатални фактори, програмирани в мозъка на човешкия ембрион, определя по какъв курс ще поеме сексуалността на индивида. Ако например гените, които отговарят за повишаване фертилитета при жените, се проявят инцидентно в мъжкия ембрион, проявата на хомосексуални наклонности у бъдещия индивид е почти в кърпа вързана. А това е нещо, което бебето не избира по собствена воля.

Вижте още: 

Куиърбейтинг: Световната индустрия и шоубизнесът тръгнаха на лов за гей хора

 
 


Повече информация Виж всички