Колко струва „безплатният обяд“ на Facebook?

| от Лора Младенова |

„Безплатно е и винаги ще бъде“. Този слоган беше изписан на заглавната страница на Facebook, която подканяше за регистриране или вписване в социалната мрежа. И така до август 2019-а, когато компанията промени изречението без да се мотивира за това. Може би причината е била обмисляна промяна на тази политика. Може би заместването на слогана с нещо още по-атрактивно от маркетингова гледна точка. А може би фактът, че всъщност Facebook никога не е бил безплатен наистина.

Ако не плащаш за един продукт, значи ти си продуктът.

Facebook го знае. Ние също го знаем. Нищо, че избягваме да мислим за това. Разкритията на бившия продуктов мениджър на компанията Франсис Хауген пред Wall Street Journal от последните дни надали са изненада за някого. На 5 октомври Хауген свидетелства и пред Конгреса на САЩ за десетките хиляди страници конфиденциални вътрешни доклади, които разкриват серия от случаи на неетично поведение от страна на Facebook.

Като например:

– Алгоритмите на социалната медия умишлено подбират да ни показват съдържание, което провокира гняв и страх спрямо личните ни емоционални реакции. Facebook може да подобри технологията. Избира да не постъпва така.

– Политическите партии в Европа се преориентират към негативно рекламно съдържание, защото знаят, че това е най-сигурният начин посланието им да достигне до огромната Facebook аудитория. По-склонни сме да реагираме на онова, което ни афектира. А с всяко наше споделяне превръщаме спонсорираното съдържание в органично.

– По-голямата част от омразната реч и агресивното съдържание в социалната мрежа остават незабелязани.

– Постоянният досег до визуалното съдържание в Instagram, който е собственост на Facebook, прави децата, и най-вече подрастващите момичета, нещастни. Води пряко до хранителни разстройства, депресии, самоубийствени мисли. Заради постоянния сблъсък с онзи иначе многократно моделиран чрез програми и автоматични филтри външен вид, който, макар и да не отговаря на реалността, се приема като перфектен.

Нима всички вече не знаехме, че е така? Да не би да не сме изпитвали поне понякога всеки от тези ефекти върху себе си?

Все пак е цинично да видиш предположенията си потвърдени. Да знаеш, че компанията, която обещава да помогне „да се свързвате и споделяте с хората в живота Ви“, е наясно, че действията ѝ водят до негативни последици върху психиката на един от трима тийнейджъри, но предпочита да не действа.

Това също не е изненадващо. Корпоративният бизнес е циничен. Винаги е бил. Тестът за самоопределяне на политическата ориентация съдържа въпрос съгласни ли сме, че това, което е най-добро за корпорациите, е най-доброто и за всички нас. Неведнъж съм се чудела има ли трезвосмислещ човек, който да не е представител на висш корпоративен мениджмънт и да отговаря утвърдително.

Но трезвосмислещи ли сме всъщност, ако избираме да позволим на социална медия да управлява изборите и емоциите ни?

Щом подаряваме напълно безвъзмездно личните си данни, същите онези, за чиято закрила са изписани стотици страници закони и регулации? Щом споделяме емоциите си, страховете си, щастливите си моменти, предпочитаните от нас места, политическите си вълнения, интересите си, любимата си музика, любимите си брандове, имената и лицата на близките си, времето си?

Психологичният ни и потребителски профил и нервите ни в замяна на няколко реакции под формата на емоджи не ми звучи като честна размяна. Позволяваме да бъдем следени, профилирани, повлиявани, прозрачни за компании, познати и недоброжелатели, за да сме толкова умни в този пост и толкова хубави на тази снимка. Но ние сме тези, които разполагат със свободата на договаряне.

Facebook не помага „да се свързвате и споделяте с хората в живота Ви“. Хората в живота ни се намират в живота ни докато ние се намираме във Facebook, в търсене на одобрение или конфликт от други хора, които не са ни абсолютно никакви.

Facebook помага да ни бъдат продадени стоки, услуги и идеи.

Може би ни се струва удобно, че всяка обувка, всеки самолетен билет, или всяко ястие, което някога сме потърсили или споменали в разговор, се появяват под формата на реклама в съответното поле минути по-късно. Улеснява избора ни. Също така го манипулира и ограничава.

Може би се чувстваме много убедени в позициите и вижданията си, когато срещаме само потвърждения или съмишленици в нюзфийда си, или пък излезем морални победители от обиден спор с някой непознат, или просто го докладваме, анонимно при това. А всъщност така забравяме да мислим, да търсим и да се съмняваме.

Може би няма да си признаем, но ни харесва фалшивото усещане за значимост на преживяванията и мненията ни, когато 100 души разсеяно са реагирали на тях със сърчице или палец. Още по-малко ще признаем колко нечути се чувстваме, за да се налага да викаме във Facebook, или колко незначителни, когато лайковете на някой друг са 200.

Може би с филтъра се чувстваме красиви, но не и наистина.

Затова пък си има козметика, пластична хирургия и модерни чайове, които нарушават водния баланс в организма, и се намират вдясно – в рекламното каре.

И ако ние присъстваме в пазарното уравнение по свой собствен избор, то децата присъстват по подразбиране, колкото и да сме ги възпитали и да сме погрижили за самооценката и преценката им. Невъзможно е употребата на устройства при тях да бъде ограничена напълно, защото ще изпаднат от дигиталната съвременна реалност. От онлайн училището или от социалната среда в класа, където постепенно и лавинообразно „всички други имат смартфон, мамо“.

Светът на социалните медии се превръща в едно задължително пристрастяване.

Повечето хуманитарни професии вече не могат да бъдат упражнявани без социални медии, в които да се свързваш с безброй контакти и да правиш маркетинг на себе си. Информацията за повечето предстоящи събития, които те интересуват, за работните места в сферата ти, за последните новини от света, вече е интегрирана там и подредена спрямо твоите персонални нужди.

Facebook се нуждае от повече регулации, факт. По отношение на подвеждащата информация, на омразата и насилието. Но дори и законодателството да бъде затегнато, вярвате ли на механизираната преценка на Facebook за това какво е истина и какво е омраза? Защото аз не. Какво да направим тогава?

Отговорът се крие в нас. Ние сме тези, които можем да изберем да НЕ споделяме.

Все повече изпъква сравнението между тютюневата индустрия и социалните медии. Нима тя е по-малко вредоносна? Не, но на кутията цигари пише „Пушенето убива“, а не „Пушенето помага да се свързвате и споделяте с хората около Вас“, макар и социалният ефект от опасното тютюнево пристрастяване да е факт.

На заглавната страница на Facebook не пише „Високото ниво на адреналин и кортизол в организма поради непрекъснатия стрес от негативно и конфликтно съдържание е токсично за организма и повишава риска от диабет“. Нито „Едно от три деца се мразят, когафfaто се погледнат в огледалото“.

Няма и грозна картинка на тъжен, самотен и прегърбен над електронното си устройство човек с претоварено съзнание и уморени очи. А този човек толкова много прилича на мен и на вас.

Още от Лора Младенова:

Как Facebook се превърна в некролог на човешкото

„По наше време беше по-добре“

Глупостите, които никога да не казваме на децата си

Омразна реч ли е всяка обида?

 
 


Повече информация Виж всички