Новата книга на журналистката Анна Заркова "Правосъдие за продан" ще има официална премиера на 13 май (сряда) от 19 часа в Литературен клуб "Перото" в НДК.
Книгата, която излиза с логото на издателство Колибри, художник на корицата е Стефан Касъров. Читателите ще намерят достоверен разказ за кръвопролитията и прекършените съдби, които бележат върховенството на мафията в България над държавата, истинска история за страх, власт, пари и смърт.
И в тази своя книга Анна Заркова не просто разказва, а разследва. Чрез детайлно представяне на събитията тя ни въвежда в свят, в който прокурорите може да бъдат купувани, съдиите - изнудвани, журналистите - манипулирани, правосъдието - парализирано, а обикновеният човек - оставен сам срещу системата.
"Правосъдие за продан" преплита образите на разследващи полицаи, които се отстраняват, престъпни фигури, свързани с едрия бизнес и висшата политика, уплашени магистрати и такива, които не се подчиняват (като съдия Владислава Цариградска) и плащат висока цена за това. В книгата са включени скандални случаи, дълбоко разтърсили обществото, като убийствата на Мартин Божанов - Нотариуса и на Алексей Петров, атентата срещу Иван Гешев, аферите на Петьо Еврото, Барселонагейт, КТБ, одисеята на Васил Божков и много други.
Анна Заркова е дългогодишен разследващ журналист, отговорен редактор и коментатор във в. "Труд", колумнист във в. "Галерия", главен секретар и член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (2020-2024). Автор е на трилогията "Големите убийства" и на книгите "Изгаряне", "От Вапцаров до Живков и останалите", "Българската мафия, както я видях", "Главните прокурори" и "Свободни в словото". Носителка е на "Орел" - Голямата награда за кураж на Международния съюз на журналистите (Вашингтон), и на "Златно перо" (СБЖ, София).
През 2024 г. също с логото на "Колибри" излезе документалният разказ "Смъртта на Бялата лисица", изследващ обстоятелствата около убийството на Андрей Луканов. Книга, която убедително доказва, че "много от въпросите, които си задаваме днес, имат отговори в близкото ни минало".
Откъс от книгата:
Както влаковете на метрото, свързващо "Триъгълника на властта" със софийското летище, така и "чистачите" на организираната престъпност не се бяха отбивали никога досега на техния паркинг - дори в мандата на главния секретар на МВР Бойко Борисов (2001-2006), когато се разгоряха гангстерските войни и паднаха 137 трупа в неразкрити улични екзекуции. Почти всичките 96 семейства, повечето двучленни или тричленни (по две-три на етаж), бяха доволни, че животът им протича без екшън и драми - от заплата до заплата, с редовно плащане на тока и парното, уикенди по вилите в селата, ваканции на гръцкото море и така до пенсия, която мнозина вземаха вече, но си доработваха тук-там за някой лев. Познанствата между тях бяха бегли, а приятелствата - рядкост. Дори домоуправителите и касиерите на етажната собственост нямаха представа кой от собствениците и наемателите с какво си вади хляба. По-младите не вярваха на бабите си, когато им разправяха, че на младини са давали резервен ключ на съседките си "за всеки случай", разменяли са си рокли, баници и мекици, пили са си заедно ракията и са прибирали от яслите и своите, и техните дечица... Смятаха такива разкази за "носталгични" - за тях самите всеки по-силен шум, дочут откъм комшиите, беше знак да проверят дали не са забравили да се заключат.
И нищо чудно, че в онази облачна, но топла октомврийска вечер, когато три изстрела сложиха край на живота на една 43-годишна жена, само двама души от нейния блок чуха "нещо като гърмежи и шум от мотор, който потегля". Но пък скоро след това живеещите във вход "Е", които по-рано не се забелязваха взаимно, откриха, че в асансьора с тях пътуват "доста съмнителни типове", че убитата е живяла "врата до врата с двама наркомани, които излизат късно вечер с качулки и раници, а единият понякога се облича като жена..." - накратко: отчуждението между съседите се замени с подозрителност и докато въображението им рисуваше зловещи срещи с килъри, те свикнаха постоянно да се гледат накриво.
