"Киното трябва да бъде истина, дори когато боли", казва Николай Волев - една от най-ярките и безкомпромисни фигури в българското кино. По повод 80-годишнината от рождението на големият творец в столичното филмотечно кино "Одеон" до 4 юни се провежда голяма кинопанорама, която поставя акцент върху ранното му творчество.
В рамките на кинопанорамата тази вечер ще бъде показан филмът "Дом №8" (1986) - едно от най-разтърсващите свидетелства за противоречието между нелепата представа за щастие и всекидневието в социален дом.
Филмът по сценарий на Марин Димитров ще бъде представен от проф. Иво Драганов.
Лентата разказва за децата с умствена изостаналост от дома в Горна баня, които репетират музикално-гимнастическа програма за 1 юни. Девизът на празника е "Мир на земята", а камерата на оператора Емил Христов се движи сред децата с почти клинична прецизност, но без да ги превръща в обекти на сеирджийство. Контрастът между лозунга за "щастливото детство" и реалните кадри на деца, вързани за леглата или люлеещи се в монотонни движения, остава в паметта на зрителя дълго след като екранът е угаснал.
Финалът на филма е един от най-мрачните моменти, коментират анализаторите. Преместването на едно от децата в "Дом №6" за възрастни при навършване на пълнолетие е и метафора за безпътицата и за "социалната смърт", на която системата обрича тези хора.
Излизането на филма през 1986 г. е малко чудо. Във време, когато социализмът трябваше да бъде "съвършен строй" без недъзи, "Дом №8" показа едно провалено общество и предизвика истински шок с появата си. Нарушено беше не само десетилетното мълчание по темата за хората с увреждания, филмът подейства като огледало, в което държавната идеология отказва да се погледне. Критиката отбелязва, че филмът е "хирургически разрез" на една скрита реалност, която държавата е предпочитала да държи изолирана.
"Дом №8" има награда за операторско майсторство на Емил Христов и наградата на Българската национална филмотека от 9-ия фестивал "Златен ритон" (1988), награда на СБФД за режисура на документален филм на Николай Волев (1987), голямата награда за късо- и среднометражен филм на 12-ия Фестивал на Червенокръстките и здравни филми (1987).
Има шест награди от фестивала в Оберхаузен (1987), награда от фестивала на късометражния филм в Клермон-Феран и наградата на публиката на Първото европейско биенале на документалния филм в Лион.
Николай Волев (1946-2024) е един от онези творци, които имат смелостта да потърсят човека отвъд идеологическите клишета, белязали късния социализъм. Роден е в София, учи архитектура, но в края на 60-те години заминава за Великобритания, където завършва режисура в London Film School. След работа в британското документално кино се завръща в България и започва работа в студия "Бояна", където създава някои от най-запомнящите се български филми - "Двойникът", "Господин за един ден", "Да обичаш на инат" и "Маргарит и Маргарита".
Именно с "Дом №8" Николай Волев заявява своя авторски стил - честен, интелигентен, социално ангажиран и често провокативен. Неговото кино съчетава художествена смелост, гражданска позиция и дълбоко разбиране за човешката природа. Днес филмът се разглежда като важен исторически документ за времето и едно от най-смелите произведения в българското документално кино.
