Археолози са установили наличието на силно изразено неравенство в храненето в Европа през последните 10 000 години, обусловено от пола, като жените системно консумират по-малко животински протеини в сравнение с мъжете, съобщава АФП.
Проучване предоставя първите мащабни количествени доказателства за тенденция, която учените отдавна подозират. Изследването, публикувано в оксфордското издание PNAS Nexus, хвърля светлина върху разбирането за хранителните неравенства в древните общества, което отдавна е предизвикателство за археолозите поради методологични ограничения. Данните предлагат уникални прозрения за минали хранителни практики чрез анализ на човешки останки, предоставяйки поглед към дългосрочните модели на разпределение на ресурсите и социалното разделение.
Международен екип от изследователи е анализирал костите на над 12 000 индивида от 673 обекта в повече от 40 страни в Западна Европа и Средиземноморския басейн, търсейки ценни химически маркери, запазени в колагена. Различията не могат да бъдат обяснени с биологични разлики, тъй като варират значително в зависимост от периодите и културите, отбелязват учените.
Данните показват, че неолитът се отличава с относително равенство в храненето, въпреки общо намалената консумация на животински протеини. Въпреки това, дори в този контекст, мъжете се възползват от привилегирован достъп до тези ресурси. От бронзовата епоха нататък месото се превръща в луксозен продукт, запазен за висшите класи, доминирани отново от мъжете. Неравенството в храненето достига своя връх през желязната епоха, античността и късното средновековие, отразявайки кулинарни практики, диференцирани според социалния статус.
В рамките на един и същ период някои общества са по-неравностойни от други, например градските селища през Средновековието, като в долината на река По в северната част на днешна Италия. Едно нещо обаче остава постоянно: мъжете са систематично свръхпредставени сред хората с най-голям достъп до животински протеини, докато жените са по-многобройни в най-необлагодетелстваните групи.
Анализите показват, че самата консумация на месо често е свързана с представите за власт и контрол, исторически и етнографски документирани като по-чести сред мъжете, отколкото сред жените. Неравенствата в храните, основани на пола, могат да се коренят в различни културни практики: хранителни табута, космологични вярвания, погрешни схващания за нуждите от протеини и социални норми, които благоприятстват лишенията на жените в полза на мъжете.
