Десетки трудове и стотици книги – от популярна психология, до по-задълбочени изследвания, разглеждат въпроса какво означава емоционална интелигентност.
Джъстин Барисо е сред специализираните автори, отделил десетки часове да изучава темата за емоционалната интелигентност или, както той я дефинира – способността да разбираш и управляваш емоциите си.
Една от практическите насочености на неговите теории и семинари е да развива и популяризира умения за емоционална интелигентност сред висши мениджъри, психолози, елитни атлети и всички, които се стремят към високи постижения. Или които копнеят за по-адекватно личностно общуване.
С течение на времето Барисо е изградил набор от психологически инструменти, които популяризира, включително и като сътрудник на изданието с корпоративна насоченост Inc. Той нарича тези правила „серия от рамки“, които помагат на хората да вземат по-добри решения в емоционални моменти.
„Наричам този набор от инструменти „Правилата на емоционалната интелигентност“, пише той.
„Тези „правила“ са полезни, защото често, когато сте в емоционален афект, амигдалата ви задейства реакцията „бягство, борба, замръзване на място“. Това не винаги е лошо, но може да ви накара да кажете или направите неща, за които по-късно да съжалявате.
Усвояването на тези рамки може да ви помогне да прекъснете този модел, да забавите темпото и да използвате по-добре други части на мозъка си, като например фронталния лоб, който отговаря за изпълнителните функции на по-високо ниво, като например разсъжденията и сложната обработка на информация“.
Барисо предлага 10 модела на реакция (така наречени „рамки“), за които твърди, че са променили живота му и които казва, че може да променят вашия. Да ги наречем „правила на емоционално интелигентните хора“.
Ето правилата на Барисо:
Барисо разказва как преди години е гледал интервю с комика Крейг Фъргюсън и той е казал забавна шега, която се е оказала и забележително проницателна:
„Има три въпроса, които винаги трябва да си задавате, преди да кажете каквото и да било“, били думите на комика Фъргюсън.
„1. Трябва ли изобщо да се каже това?
2. Трябва ли това да бъде казано точно от мен?
3. Трябва ли това да бъде казано точно от мен и точно сега?“
Комикът се е пошегувал, че са му били необходими три брака, за да научи този урок.
„Ако оставим шегата настрана, аз използвам това правило всеки ден и то е спасявало брака ми, бизнеса ми и връзките ми повече пъти, отколкото мога да преброя“, пише Барисо.
Правилото на Синия Делфин е решение на „проблема с бялата мечка“, известен в психологията като „теория на ироничния процес“.
Проблемът е разработен от харвардския психолог Даниел Вегнер и се отнася до цитат на руския писател Фьодор Достоевски:
„Опитайте се да си поставите следната задача: да не мислите за бяла мечка и ще видите, че проклетото нещо ще се връща в главата ви ежеминутно“.
С течение на времето психолозите установяват, че едно от най-ефективните решения на „проблема с бялата мечка“, е да се заменят нежеланите мисли с желани. „Аз наричам тези желани мисли „Сини делфини“, казва Барисо.
Например, ако се притеснявате преди голяма презентация, можете да замените тревожните мисли с по-обнадеждаващи:
Бяла мечка: „Толкова съм нервен. Толкова съм нервен. Толкова съм нервен…“
Син делфин: „Толкова съм развълнуван. Подготвих се добре. Ще мине чудесно…“
Правилото за Неудобното Мълчание гласи: когато сте изправени пред труден или предизвикателен въпрос, вместо да отговорите, направете пауза и помислете дълбоко върху отговора.
Работата е там, че това не е кратка пауза. Може да ви отнеме пет, десет, дори 15 секунди (или повече), преди да отговорите. Ако не сте свикнали да го правите, ще се почувствате много неловко – първоначално.
Но след като свикнете, Правилото за Неудобното Мълчание ви помага да преминете от реакция, управлявана от амигдалата, към реакция, използваща повече мозъка ви.
Ще откриете, че давате по-обмислени отговори, а не първото нещо, което ви идва наум. Така ще сте сигурни и че говорите от свое име, а не просто казвате на другите това, което смятате, че искат да чуят.
В свое интервю известният актьор Том Ханкс казва, че един от най-големите уроци в кариерата си, е да се научи да казва една много важна дума: „Не“.
„Когато кажеш „да“, тогава просто работиш“, обяснява Ханкс. „Но да кажеш „не“, означава, че си направил избор на типа история, която искаш да разкажеш, и на типа герой, който искаш да изиграеш“.
Това, че се е научил да казва „не“, обяснява Барисо, води Том Ханкс до по-сериозни роли, които му позволяват да се съсредоточи върху работата, която му носи радост и удовлетворение.
И така „Правилото на Том Ханкс“ гласи:
Всеки път, когато казвате „да“ на нещо, което всъщност не искате, вие всъщност казвате „не“ на нещата, които искате.
Това е важно, защото е лесно да се увлечем в момента и да казваме „да“ на всичко. Но когато използвате Правилото на Том Ханкс, вие придобивате емоционалната сила да отказвате нещата, които не съответстват на вашите цели и принципи, така че да имате повече време за нещата, които ви харесват.
Всъщност то се състои от пет въпроса. Когато трябва да вземеш решение, но усещаш, че емоциите ти надделяват, се опитай да се дистанцираш по следния начин.
Задай си въпроса:
Как ще ме накара да се чувствам (това) след:
– ден?
– седмица?
– месец?
– година?
– пет години?
Въпросът е безценен, пише Барисо, защото в някои моменти ще се изкушавате да вземете постоянно решение въз основа на временна емоция. А Правилото на Златния въпрос ви дава перспектива на емоциите с поглед в бъдещето. Това ви позволява да вземете по-добро решение, за което по-късно да не съжалявате.
Да не си съгласен, но да се ангажираш е популярен мениджърски и управленски принцип. Състои се в това в началото да насърчавате както отворено обсъждане, така и здравословен дебат по даден въпрос, когато трябва да се вземе решение.
Веднъж, след като решението е взето, всички, които все още не са съгласни, трябва да се „ангажират“. Те трябва напълно да подкрепят това решение и да направят всичко възможно то да работи. Без оплаквания, без мълчаливо подкопаване на решението, без задни мисли, че решението ще се провали.
„Не съм съгласен и се ангажирам“ укрепва взаимоотношенията, защото когато си изградите навик да се ангажирате изцяло с хората, на които имате доверие, те ще направят същото за вас.
За съжаление повечето мениджъри и бизнес лидери имат навика да правят забележки за това, което хората правят погрешно, но никога не ги хвалят за това, което правят добре.
Правилото за Признаване на постиженията казва, че трябва да се прави точно обратното:
Съсредоточете се върху това, което човек прави добре, и го похвалете за тези положителни действия, искрено и конкретно.
Когато правите това, насърчавате хората си да продължават да се държат положително. Изграждате доверие и психологическа сигурност. И дори улеснявате приемането на конструктивна критика, когато й дойде времето.
Когато чуят фразата: „Бих искал да ви дам обратна връзка“, повечето хора изтръпват. Но не е задължително да е така. Всъщност три малки промени могат напълно да променят начина, по който се приема обратната връзка:
Първо, работете върху това да хвалите и помагате на хората и в други моменти, а не само, когато дойде моментът за „обратна връзка“.
След това, когато дойде моментът да предложите критично мнение, вместо да го кажете, превърнете го във въпрос – като искане на разрешение.
Накрая вмъкнете думата „конструктивна“, така че да изглежда по следния начин:
„Разрешавате ли ми да споделя с вас конструктивното си мнение / да ви дам обективна и конструктивна обратна връзка?“
Когато следвате тези три стъпки, другият човек ще бъде по-склонен да чуе това, което имате да кажете, защото ще го възприеме като полезно, а не като вредно.
Правилото за картонената кутия прясно мляко се основава върху проблем от учебник по психология:
Един съпруг многократно се ядосвал на жена си, когато тя забравяла да върне млякото в хладилника и го оставяла топло и не му било вкусно за зърнената закуска.
Проблемът се състои в това, че мъжът става жертва на това, което в психологията е известно като „взискателност“. Той си причинява ненужно разочарование, когато продължава да изисква реалността да бъде различна от тази, която е.
Следователно, Правилото за картонената кутия прясно мляко е:
Вместо да се занимавате с това, което не можете да промените, съсредоточете се върху това, което можете.
Терапевтът на мъжа му помага да осъзнае, че ключът към спасяването на отношенията не е да продължава да се опитва да променя поведението на съпругата си, а по-скоро да потърси други решения на проблема – като например да купува две кутии мляко.
Когато следвате това правило, трансформирате разочарованието и парализата си в продуктивни мисли и действия, което ви позволява да продължите напред.
То е много просто: ако се намираш в трудна ситуация и забелязваш, че някой друг също е в затруднение, опитай се пръв да предложиш помощ.
На пръв поглед това правило изглежда нелогично. Това е така, защото когато сте в затруднение, първо си мислите, че трябва да се съсредоточите върху себе си и че ако помогнете на друг човек, това ще допринесе за натоварването ви.
Но когато първо помагате на другите, се случват няколко интересни неща:
1. Чувствате се добре от това, което трансформира негативните ви чувства в нещо положително.
2. Обикновено другият човек отвръща с взаимност. Често с благодарност, друг път с предложение да ви помогне.
Ако в дома или на работното ви място липсва съпричастност, вероятно сте попаднали в кръга, в който всеки се грижи сам за себе си. Но когато следвате Правилото „Помогни пръв“, другите започват също да помагат и се изгражда култура, основана на доверие и работа в екип.
Барисо заключва, че емоциите са страхотно нещо – те са това, което ни прави хора. Но също така те могат да ни накарат да казваме и правим неща, за които после да съжаляваме. Тези правила помагат на хората да сложат контрол над своите емоции, вместо да им позволяват те да ги контролират.
Вижте още:
Имам ли ниска емоционална интелигентност?
