Защо страхът от животни в градска среда е толкова разпространен - и толкова подценяван?
Покрай новините за нападения на птици в София, стана ясно за пореден път колко далеч сме от там, където ни се иска да бъдем - близо до природата, до толерантното поведение, което не пречи и не затруднява останалите живи същества от всякакъв вид около нас.
Случките са от няколко квартала в столицата, в които има повече зеленина - съответно, гнездящи птици.
Те нападали "без причина" минувачите, пляскали с криле, имало одраскани хора и уплашени домаши любимци, децата били застрашени да ходят с шапки...
Общо взето, в интернет заваляха обвинения към горките птици, че внезапно са озверяли, намразили са ни и нарочно ни нападат.
Врановите пернати са много умни животни, но имат "традиция" да изхвърлят малките си от гнездата, за да ги научат да летят.
Разбира се, в процеса те стоят наблизо, наблюдават и пазят малките от всякаква възможна опасност - преминаващ човек, котка или куче. Колкото и да са умни, враните са си врани, те защитават малките с всички налични сили - нокти, клюн, крясъци, агресивно пърхане с криле...
В повечето случаи хората дори не забелязват малките пилета, които се учат да летят.
Кой знае защо, те приемат нещата лично и отговарят агресивно.
Навярно Хичкок носи някаква вина, но по-скоро страховете са ирационални - птиците, колкото и да са самоотвержени в опита си да защитят малките си, не могат да нанесат кой-знае какви поражения на възрастен човек.
Освен това, този период бързо ще отмине, за няколко седмици малките ще се научат да летят и необходимостта родителите агресивно да ги бранят ще отпадне сама.
След като в една телевизия разказаха за самоотвержения отряд на столичната аварийна помощ, който защитава детска градина от врани, един родител предложи "Окончателно елиминиране на заплахата".
Не, това не е приемливо, не е допустимо, дори не е адеквватна защитна реакция. Защото все пак става въпрос за градски птици, а не за лъвове човекоядци.
Същото се случва с горките лисици, змии, таралежи, гущери и всяка живинка, която се яви пред очите на гражданина.
Градът обикновено се свързва със стомана, бетон и контрол. Но понякога, дори сред шума на трафика и витрините на моловете, една среща с неочакван четириног "гост" може да предизвика вълна от паника.
Защо страхът от животни в градска среда е толкова разпространен - и толкова подценяван?
Психолозите свързват градския страх от животни със смесица от еволюционни механизми, липса на контакт с природата и урбанистично напрежение.
Той е сложен феномен, който изисква разбиране и съпричастност.
Учените говорят дори за "конфликт между човека и дивата природа", какъвто не би трябвало да съществува - защото природата, а не гадът, е естествената среда както на животните, така и на човека. Би трябвало, като най-разумен и еволюирал вид, да сме наясно какво действително ни застрашава, и какво - не.
Според д-р Ева Чернева, клиничен психолог, "в градска среда все по-рядко се сблъскваме с животинското - не сме научени да го разпознаваме, нито да го интерпретираме. Това води до ирационални реакции."
Какво храни страховете ни?
- Липса на пространство - когато улиците са тесни, всяко животно се възприема като "твърде близо".
- Медийна хиперсензитивност - новини за нападения или зарази засилват страха непропорционално.
- Културни вярвания - в някои култури определени животни (например прилепи, змии или котки) носят негативна символика.
А как да се справим?
Постепенна експозиция - кратък досег с животното, под контролиран надзор.
Образование и информираност - как се държи едно спокойно куче? Какво означава "агресивна стойка"? С какво изобщо би могла да ни заплаши един гущер?
Домашен любимец (ако е възможно) - доказано е, че отглеждането на животно намалява тревожността и повишава емпатията.
Градът не е само наш, в него живеят и други същества - от птици и таралежи, до лисици и змии.
Колкото повече се опитваме да ги игнорираме или изолираме, толкова повече се увеличава страхът ни.
Така че може би ако се научим да живеем не "в конфликт", а заедно с тях, ще се справим по-лесно.
А относно враните - те са били тук преди нас, вероятно ще останат и след нас. Не сме чако толкова важни за тях, та да предизвикаме тяхната "омраза".
Може би някъде по пътя сме изгубили реална представа за собственото си място и в света, и в града?
