„Хората се интересни същества – в свят, пълен с чудеса, те успяха да изобретят скуката“.
Тери Пратчет
Миналата седмица любимото ми кино празнуваше 10 години от създаването си. Направи го по най-готиния възможен начин – с 10 приятни заглавия, подбрани специално за зрителите. 10 заглавия, които нямат нищо общо с това, което се върти по големите екрани на „големите“ кина.
Аз гледах едно от тях, но то ми стигна като за няколко.
Какво общо имат тук обаче самотата или скуката?
Според синонимния речник на българския език „скука“ е досада, отегчение, съклет, тягост. Според интернет обаче синоними са още мъка, униние, самота.
Самотата е едно чувство, което се прокрадва много незабелязано именно защото често го наричаме с други имена – умора, скука, липса на мотивация; а „сам“ и „самотен“ въпреки твърденията за обратното не са синоними, нито пък са синоними „самота“ и „скука“.
Човек може да е сам и да чувства щастлив, вдъхновен, мотивиран и какво ли още не. Да си сам не е страшно, както знаем и от коледната класика „Сам вкъщи“ (добре де, може да е малко опасно, ако си 8-годишен).
Когато обаче си самотен, си само това – не си уединен или усамотен (както услужливо предлага речника). Самотата е свързана с изконната ни потребност да сме част от цялото (или поне от племето) и да имаме значими социални контакти.
„Човекът е социално животно“ по едноименната книга от Елиът Арънсън, става една от емблематичните фрази на 20-ти век, именно зареди истина, която крие в себе си – ние имаме нужда от другите.
Според Аристотел „всеки, който не е способен да общува, или пък се смята за самодостатъчен и не чувства потребност от общуване, вече не представлява елемент на обществото и става или звяр, или бог“. Бих добавила, че много по- есто – първото, макар че пътят към просветлението е също доста самотен.
Същият този инстинкт за оцеляване, който ни кара да си мислим, че това да получим е-мейл от
шефа си в 11 вечерта е равнозначно на антилопа да ни преследва в пустинята (но това е друга
тема). Да си самотен застрашава самото ти съществуване.
Самотата обаче е чувство и при едни и същи условия не всички биха я изпитали, което нагледно видяхме и изпитахме по време на пандемията от Covid 19. Самотата е особена настройка на съзнанието ни и именно в контекста на пандемията са направени проучвания, които показват, че говореното е лек за самотата.
Самотна бях и аз онзи ден, когато реших да отида на кино, привлечена от филм за един от любимите ми градове – Буенос Айрес. Не знам защо реших, че филм, посветен на тежка икономическа криза и последиците от нея е добра идея или с други думи нещо, което ще ме развесели. Но поне като реших да остана да гледам втори поред филм сама на кино вече нямах очаквания нещо да се оправи.
Филмът, който бяха избрали от киното за рождения си ден, се казваше „Диви истории“. Той проследява 6 напълно различни сюжета, общото в тях е само едно – черният хумор.
Именно той е вдъхновението за тази статия, защото противно на всичките ми очаквания да гледам как двама мъже се убиват за едното нищо и колко напълно и тотално може да се срине един човешки живот, зареди отказа да платиш глоба за паркиране, или пък решението да поканиш любовницата си на сватбата си… ме накара да се чувствам значително по-добре.
Този филм успешно ми напомни за това колко абсурден може да е животът, даде ми една нова гледна точка и замести самотата с лекота.
Да, лекува я, а доброто кино лекува и скуката, вместо да я създава.
Вижте още:
