Джингъл белс, джингъл белс, джингъл белс (рокс). Коледа е едва след две седмици, което значи, че е време за поредната доза Маколи Кълкин. „Сам вкъщи“ е коледна класика по много причини. Според мен една от тях е именно, че представя детската мечта на всички ни – да останем сами, без възрастните да ни казват какво да правим, да можем да лудеем свободно и да правим каквото си искаме, реализирана.
Въпреки че във филма нещата поемат в друга посока и главният герой в крайна сметка иска да е със семейството си по празниците, този текст за всички останали дни от годината, когато сме затрупани с работа, лични и семейни ангажименти и забравяме, че съществуваме сами по себе си като индивид.
За всяка една жена, която всичко я боли и вече над шест месеца отлага да иде на масаж, защото… просто няма време.
За всяка от нас, за която СПА е супер луксозна дума, нещо, което се прави само лятото, в отпуската, ако някой ни е подарил ваучер.
Грижата за нас самите започва с много по- малки неща. Започва с това да отделим три минути сутрин, за да се разтегнем, раздвижим и събудим тялото по добър за него начин. Дори това да е след петото снууз-ване на алармата. Започва с това да се вслушваме в тялото си не само когато ни казва, че иска сладко, но и когато търси зеленчуци и протеини, но е най- бързо и удобно да си вземем дюнер или парче пица и… да го изядем на бюрото докато се мъчим да работим.
Вижте още: Има два варианта за Коледа ’20 – „Сам вкъщи“ или „Любов по време на холера“
Наскоро една приятелка ми сподели, че преди време е работила в друг град и е трябвало всеки ден да пътува по над час в посока. Първоначално се притеснявала как ще издържи на дългия работен ден и дългото пътуване. С времето обаче се оказало, че това е най-хубавата част от деня ѝ, защото за тези два часа на ден, в които шофирала от и до работа, имала време за себе си. Да помисли за нещата, които са ѝ важни и да се отпусне. А това е безценно.
Обаче можем да си откраднем 5 минути, в които вместо да скролваме на телефона да си пуснем една медитация или любимата си песен и да потанцуваме. Нещо толкова дребно, може да възстанови баланса и да ни зареди с нови сили, което не е за подценяване, защото само когато сме заредили собствените си батерии, сме способни да даваме и на другите.
В „Сексът и градът“ има един епизод, където главната героиня Кари Брадшоу споделя пред приятелките си притесненията си да се храни сама. Епизодът е под емблематичното заглавие „Плюс един е най-самотното число“. Какво обаче наистина толкова притеснява жените, че не просто не биха седнали на кафе или ресторант сами, а дори често не биха отишли сами и до тоалетната? Толкова ни е набивано от обществото, че да правиш неща сам е тъпо или самотно, че сме забравили старата истина, а именно, че:
Времето, което прекарваме сами със себе си всъщност е най-ценното. То е основата за всичко останало. Някой, който не знае как да бъде сам със себе си, със сигурност не знае как да бъде качествено с други хора. Весели празници!
Вижте още:
