„Анора“: 14-ти „Оскар“ за роля на проститутка

Следя ежегодно раздаването на наградите „Оскар“ в реално време, откакто се помня. Радостта ми този път беше двойна – имах шанса ставането ми в три през нощта за церемонията да идва преди официален почивен ден и да видя как фаворитът ми сред номинациите печели най-важните награди. „Анора“ на Шон Бейкър получи отличията на Академията за най-добър филм, за оригинален сценарий, за режисура, за монтаж и… за главна женска роля на 25-годишната Майки Медисън.

Привидно неангажиращата история всъщност съдържа дълбоки човешки и политически послания. Разсмива и жегва през кратки разстояния от секунди, оставяйки емоциите на зрителя да изглеждат като разпечатка от електрокардиограма. Юра Борисов, който, за съжаление, не си тръгна със статуетка за поддържаща роля, скоропостижно превърна героя си в единствения гологлав бияч по анцуг, който някога е бил мил и привлекателен. Живият саундтрак на филма пък правеше доста трудно оставането на зрителя в седнало положение в салона.

Убедително написаното и изиграно семейство руски милиардери и техният свръх разглезен син наподобяваха твърде добре хора, каквито поне в Източна Европа познаваме отблизо в микромащаби.

За кратко се замислих дали да не се подразня, че Холивуд неминуемо представя руснаците и бившите им сателитни републики винаги сатирично, в сходен стереотип. После се сетих, че Холивуд прави и още нещо, което за Русия би било от нехарактерно до немислимо – при нужда да представя не по-малко саркастично, гротескно и самокритично и себе си.

Изобщо „Анора“ изби рибата тази година.

По мое мнение, „Оскар“-ите отдавна не са имали толкова свеж и приятен за гледане победител, който предава посланието си както без назидание, така и без претенция.

Безспорната звезда и на филма, и на вечерта обаче със сигурност е конкретно талантливата, красива, стилна, ведра и приятно скромна Майки Медисън. Откритие на Куентуин Тарантино с епизодична роля в „Имало едно време в Холивуд“, актрисата привлича вниманието на Шон Бейкър именно с този си малък дебют в голямото кино. И какъв късмет, защото без нея Анора и едноименният филм никога нямаше да бъдат същите.

Заслужената победа обаче отразява и продължава един дългогодишен холивудски тренд, който, за разлика от изпълнението на Медисън, е доста неуникален.

А именно: Анора е 14-та роля на проститутка, която донася награда на изпълнителката си.

Елитни или бедстващи, надменни или притежаващи златни сърца, безспорни или попадащи в сивата зона, платените любовници се оказват печеливша формула в Холивуд. Никой мъж никога не е печелил „Оскар“ за такова изпълнение. Иронично, най-близо до подобна победа е силно консервативният Джон Войт, който е номиниран за роля на жиголо през 1969 г.

Ето кои са 13-те предшественички на Майки Медисън в представянето на така наречената най-древна професия:

Джанет Гейнър в „Уличен ангел“ (1928 г.)

Това се случва на първото раздаване на „Оскар“ някога, през 1929 г. Любопитното е, че Гейнър печели наградата си за общо три филма, взети заедно, един от които е цитираният.

Хелън Хейс в „Грехът на Маделон Клоде“ (1931 г.)

В мелодраматичната лента героинята на Хейс претърпява девет нещастия, едно от които е да стане проститутка.

Ан Бакстър в „По ръба на бръснача“ (1947 г.)

Ролята на Бакстър трагично проследява алкохолизирана отхвърлена жена, която се обръща към проституцията.

Клеър Тревър в „Кей Ларго“ (1948 г.)

Ето това е една от ролите в „сивата зона“, които може да се изтълкуват като проституция или не. Тревър играе турбулентна и буйна певица, при която предлагането на платена любов е по-скоро намекнато и оставено на преценката на зрителя, отколкото категорично.

Дона Рийд в „Оттук до вечността“ (1953г.)

В драматичния военен романс Рийд е момиче в танцова зала, което забавлява клиентите си срещу пари, без изрично да се посочва, че проституира. Нека не забравяме обаче, че 50-те години на миналия век са много консервативна ера в киното, в която сценариите не се отличават с толкова буквализъм.

Джо Ван Флийт в „На Изток от Рая“ (1955 г.)

Макар и носителка на „Оскар“, Джо Ван Флийт остава някак забравяна, когато става дума за този филм, защото той е един от трите на легендата Джеймс Дийн и остава в сърцата на феновете като неговия дебют. И все пак Джо е тази, която отнася вкъщи статуетката за незабравимия образ на психопатката Кати Еймс.

Сюзан Хейуърд в „Искам да живея“ (1958 г.)

В този трилър ноар по действителен случай Хейуърд е проститука, наркоманка и осъдена на смърт убийца.

Елизабет Тейлър в „Бътърфийлд 8“ (1960 г.)

Ролята на момиче на повикване от Ню Йорк носи на Елизабет Тейлър първата от общо трите ѝ статуетки „Оскар“. Следващата идва шест години по-късно, за „Кой се страхува от Вирджиния Улф“, а последната е всъщност за приноса на актрисата в хуманитарната сфера.

Шърли Джоунс в „Елмър Гантри“ (1960 г.)

Забелязахте ли съвпадението в годините между тази и горната роли? Всъщност не е съвпадение: 1960 г. е единствената година в историята на Холивуд, когато статуетките както за главна, така и за поддържаща женска роля отиват при актриси, изиграли компаньонка.

Джейн Фонда в „Клут“ (1971 г.)

По-добре екранна проститутка, отколкото политическа такава. Малко след като печели наградата си за цитирания филм, Фонда се фокусира повече върху антивоенния си активизъм, отколкото върху киното, и с това печели омразата на хиляди американци и любовта на други хиляди американци, както се случва винаги когато човек искрено защитава позиция.

Мира Сорвино в „Могъщата Афродита“ (1995 г.)

Може би последният филм от по-старата стилистика на Уди Алън носи „Оскар“ на Сорвино, която успява да направи героинята си едновременно карикатурна и много симпатична. Любопитно е, че в същата година Мира побеждава две други актриси, които също за номинирани за роли на проститутки – Елизабет Шу и Шарън Стоун.

Ким Бейсинджър в „Поверително от Ел Ей“ (1997 г.)

Освен че играе проститука, Бейсинджър е също и първата жена с „Оскар“, която се е снимала за „Плейбой“ и е играла момиче на Бонд.

Шарлийз Терон в „Чудовище“ (2003 г.)

Прелестната Шарлийз Терон е визуално неузнаваема и незабравима в лентата с ролята си на проститутка, която се превръща в сериен убиец. След нея повече от 20 години никоя друга не спечелва „Оскар“ по тази формула.

И така до 97-ата церемония, провела се на 02 срещу 03 март, когато Майки Медисън триумфира за „Анора“.

Няма да разказвам за ролята ѝ нищо – струва си да я гледате, ако още не сте. А защо проститутките са „печеливш тренд“ Холивуд?

Ами, надали е стриктно холивудска тема, може би причината е, че в исторически план социалната роля на жената твърде често е свеждана до едно от следните три – сексуално експлоатирана труженичка, затворена у дома потисната домакиня, и социално изолирана монахиня или светица.

Немалко награди „Оскар“ са раздадени и за последните два стереотипа. Нека занапред си пожелаем по-малко такива роли, ако не в Холивуд, то в живота. И впрочем, забелязахте ли как най-много роли на проститутки има не кога да е, а именно в най-консервативните години на Холивуд?

Вижте още:

5 майстори на киното, които наистина обичат жените