Съвети за личностно развитие в режим на оцеляване при живот с близнаци
Животът с близнаци е постоянно активен режим, ускорен курс по психология, преговори, стоицизъм и чувство за хумор.
Близнаците не просто се раждат. Те преинсталират живота без опция "отлагане". Те са малки, сладки и абсолютно безмилостни учители.
Има хора, които четат книги за личностно развитие. Има хора, които ходят на терапия. И има хора с близнаци.
Ние у дома получаваме житейските уроци директно, интензивно и обикновено рано сутрин - придружени от рев, бой, спор за една и съща играчка и мистериозно възникнали битови инциденти.
Близнаците са двойно огледало към самите нас, към търпението ни, границите ни, страховете ни и способността ни да обичаме, а житейските уроци, които ни дават са от най-честните и най-ценните:
Урок №1: Контролът е илюзия
Преди близнаците бях сравнително разумен човек и вярвах, че съм организирана. Имах планове. Графици. Представи как ще изглежда денят ми. Имах и свободно време.
После се появиха ТЕ и веднага осъзнах, че контролът е социална конструкция, а Вселената винаги е в състояние на баланс.
Сутрините започват с едновременно искане на различни неща, които трябва да се случат веднага.
Ако случайно едното дете е спокойно, другото автоматично компенсира.
Ако и двете случайно заспят едновременно, знам, че това е капан и ще продължи кратко. После се появява нещо лепкаво по стената.
Спрях да се опитвам да контролирам нещата, приех хаоса и "оцеляването до вечерта" като напълно валиден немалък успех, от който се чувстваш освободен и двойно по-жив.
Урок №2: Справедливостта е сложна концепция
Опитайте се да разделите една бисквитка на абсолютно равни части. После се опитайте да убедите две деца, че частите са равни. Успяхте ли?
При близнаците няма "приблизително". Има разлики в милитрохи, които създават чувство за глобална несправедливост. Ако прегръщаш едното с половин секунда по-дълго - другото знае, без още да разбира ясно концепцията за линейно време.
Справедливостта започна да се измерва не с еднаквост, а огромна посветеност и даване на двойни дози внимание. И също — хирургическа прецизност при разпределяне на любимите храни.
Урок №3: Индивидуалността не зависи от възпитанието
Еднакви родители, еднаква среда, еднаква храна и еднакво възпитание водят до оформянето на две напълно различни личности.
Едното обича тишина, другото е каскадьор по рождение. Едното е внимателно, другото — експериментатор с разрушителен талант. Едното е момиче, другото — момче.
Близнаците са демонстрация за това колко силно индивидуални са хората още от самото начало.
Безсмислено е да ги сравняваме, дори когато "условията" са абсолютно еднакви. Затова избрах да се фокусирам върху осигуряването на логистична подкрепа и спрях да се изживявам като "човешки" архитект.
Урок №4: Любовта расте, не се дели
Това е урокът, който никой не може да ти обясни предварително — колко силно можеш да обичаш едновременно двама души и колко изтощен можеш да бъдеш от същите тези двама души.
Страхувам се дали ще имам достатъчно внимание, достатъчно енергия, достатъчно любов за двете.
После ме поглеждат (с общо четирите си очи едновременно) и умножавам любовта по две.
Това е странна комбинация от абсолютна нежност и желание да легна на пода за пет минути тишина. Понякога — едновременно.
Урок №5: Отборната работа е въпрос на оцеляване
С близнаци няма "ще се справя сам". Има стратегия, логистика и разпределение на роли.
Единият облича първото дете, другият преследва второто с чорап. Единият приготвя закуска, другият предотвратява експеримента: паста за зъби + дистанционното за колата.
Научиха ме да приемам и искам помощ, подобриха екипните ми умения и цената на свободата (на свободната минута, но все пак свобода).
Урок №6: Хуморът като средство за оцеляване
Отне ми време да приема ролята в голям и дълъг сериал, после избрах той да е весел.
Работното заглавие е "Големият хаос на малките хора".
Започва драматично, но вече има все по-дълги епизоди, в които се смеем заедно (дори на фрази като "Мамо, какво няма да ям днес на вечеря?"), те си измислят собствен език или се защитават взаимно в големия свят.
Започвам и да разбирам повече за космическия баланс и хумора, вложен в него.
Урок №7: Личните граници са лукс
Преди имах лично пространство. Сега имам публика.
Ходенето до тоалетна е групово преживяване. Душът е социално събитие.
Тялото ми е обществена собственост за гушкане, катерене и експериментални прически. Думата "сам" е спомен от миналото.
Урок №8: Радикалното промяна в разбирането на "приемливо мръсно"
Къщата никога не е подредена. Чиста също отдавна не е била. Имам две чекмеджета с чорапи-единаци. Дрехите не съвпадат. Плановете се разпадат.
Това е новият световен близнашки ред и приех да съм напълно наред с него.
Новият ми стандарт е да виждам красотата в хаоса, сътворен от детското щастие. То няма нищо общо с подредената къща.
Урок №9: Вината е постоянно състояние
С едно дете се чувстваш виновен понякога. С близнаци вината е моя постоянна добра приятелка.
Докато обличаш, гушкаш или хокаш едното, другото те гледа като изоставено коте. Ако помагаш на първото с обувките, второто преживява екзистенциална криза, прерастваща в тантрум от отхвърлянето.
Свиква се, но все още се уча да съществувам с мисълта, че винаги някой е недоволен от мен.
Днес съм по-гъвкава, по-смирена, по-търпелива и много по-честна със себе си. Защото нямам време да се преструвам, че контролирам живота си или че чета книги за личностно развитие.
Защото това, което близнаците дават (освен липсата на сън) е много по-широка версия на теб самия.
