„Започваме новата учебна година на 15 септември присъствено. Има няколко варианта за действие, ако се появи зараза“ – така каза Красимир Вълчев преди началото на учебната година. Учебната година започна присъствено и всички пляскаха с прилежно дезинфекцирани ръце (под „всички“ разбирайте родители и учители).
Естествено мерките на РЗИ и МОН бяха много строги и всички трябваше да ги спазват, а учителите (с гега в ръка) да ги съблюдават. Но не всички ги взимаха на сериозно, защото заболеваемостта от COVID-19 беше с най-ниските стойности от началото на извънредната обстановка. А и на никой не му се вярваше, че ще стане по-лошо, отколкото беше през април-май.
Честно казано на всички им беше писнало от тия „тъпи маски“ и вместо за образование, родители и държава се дърлеха за тежки казуси като например: „Защо децата ще носят маски в коридорите и общите помещения?“ или „А защо ще закусват навън? Ами ако вали? Ами през зимата какво ще правят?“, или „А как така училищата няма да осигуряват маски на децата? Че родители длъжни ли са да дават пари за това!?“. И по всеобщо мнение въобще „от тия предпазни мерки нямаше никакъв смисъл.“
Естествено тогава никой не попита: „Как учителите ще преподават по 7 час на ден с маска на устата си?“ и „Няма ли животът им да бъде изложен на сериозен риск, предвид, че средната възраст на гилдията е доста висока?“
„Те учителите ще търпят, не стига че всяка година им вдигат заплатите, пък и цяла пролет си клатиха краката с т’ва онлайн обучение.“ – такива разсъждения можеха не само да се чуят, ами и да се прочетат из пространството.
А за „параноиците“, които настояваха онлайн обучението да продължи и да има по-строги мерки и прочее, г-н Вълчев повтаряше успокоително пред всяка възможна медия че: „Имаме няколко сценария за действие в условията на пандемия…“
Също така, че са взети всички възможни мерки, че при влошаване само някои класове ще минават онлайн и ще бъдат карантинирани, че ще се преподава едновременно присъствено и онлайн, че няма да има повторно масово преминаване към онлайн обучение и т.н. – явно така и не успяха да осъществят клониране на български учител, защото скоро след това този вариант отпадна и спря да се говори за него, но тогава никой освен учителите не осъзна колко абсурдно звучи. В крайна сметка кой ти пита учителите?! Те пък от какво разбират?
Общо взето МОН полагаше сериозни усилия да ни предпази или поне така казваха по телевизията – че се работи усилено, че се обмислят варианти. Какви варианти, така и не разбрахме. Едно обаче не може да се отрече – явно в МОН вярваха, че ежедневните инструктажи, препоръки, съвети, проверки, таблици и други, които ни изпращаха под формата на купища хартия, предпазват от COVID-19, както чесъна от вампири, защото те буквално валяха. Съответно те трябваше да се размножат, разлепят, сведат, разяснят, подпишат от ученици, учители, родители, ръководство и въобще всички – от директор до огняр.
На фона на тая цялата суматоха в пространството не циркулираха вируси, а два основни типа разсъждения:
1. „Т’ва са пълни глупости, то вирус няма. Тия ни лъжат да опънат парите от Европа!“ – типичната балканска вяра във всевъзможни конспирации. Защото Ганьо лови световни конспирации като магнит, но не може да научи баба си да не хвърля пари на „полицаи“ през терасата.
2. „То т’ва няма смисъл щото ще учим до края на октомври и ще ни затворят пак. Ще видиш к’кво ще стане!“ – което също се разпространяваше хем като някаква тайна конспирация, хем като нещо обществено всеизвестно. Което винаги ме е карало да се чудя: каква е тази конспирация, щом всички знаят за нея?
В крайна сметка апокалиптичните прогнози се сбъднаха, но не виждаме нито сценарии, нито адекватност и решителни действия от страна на институциите.
Прост пример:
В седмицата 19- 23 октомври Красимир Вълчев каза няколко пъти в национален ефир, че на фона на увеличаващата се заболеваемост няма да се преминава масово към онлайн обучение. А на 27 октомври министърът на здравеопазването обяви, че от 29 октомври до 12 ноември всички гимназисти излизат в онлайн обучение. Тогава малцина се запитаха тези хора познават ли се въобще? Нали са от едно правителство? Още по-малко хора се запитаха: „Защо, дявол да го вземе, краят на това дистанционно обучение (ДО) е в четвъртък, а не до края на седмицата?“
Може би, защото някой в паниката не е погледнал календара…
Дни след обявяването на ДО за гимназистите, г-н Вълчев продължи да повтаря, че обмислят варианти как да не се излиза масово в ДО, а поотделно.
Само че докато някои хора обмислят варианти, заболеваемостта скочи от 100 до 4000 души дневно.
На фона на това обявление всякакви фалшиви, полу-фалшиви, истински и не чак толкова истински медии публикуват по 5 заглавия на ден, свързани с обявяването на масово ДО, искания на различни обществени групи „за“ и „против“ обявяване на ДО за всички класове или за 5-12 клас и други… но яснота от никъде не иде.
Според различните заповеди, училищата имат право сами да обявят ДО за 5-12 клас, но при определени условия. Друг е въпросът стиска ли им на директорите?
В същото време масово обществото „спори“ за ефективността на онлайн обучението, за това че учениците се депресират вкъщи, че трябва да ги върнем училище. От друга страна част от обществото смята, че учениците трябва да бъдат предпазени и всички да минат на ДО.
Отново малцина се питат: А кой ще предпази учителите? Кое за тях е по-добре?
Докато спорим за глупости и се чудим как да угодим на претенциозни родители и овластени от системата ученици, започнаха да умират учители и броят им расте главоломно. Но според г-н Вълчев „няма как да няма смъртни случаи на учители след като всеки 80-ти българин е учител“ (линк към предаването „Тази сутрин“ – 17 минута от видеото).
В крайна сметка малцина разбират, че прилагането на ДО е нужно не, за да може учениците да „учат“, без да стават от леглото и да преписват на контролни, а за да се запази нечии живот.
Щеше да е много хубаво, ако вместо ежедневно г-н Вълчев да повтаря, че присъственото обучение е най-добрата форма на обучение, беше накарал подчинените си от МОН да разработят един сценарии/алгоритъм/механизъм или друг термин, който да звучи високопарно, за обективно оценяване по време на ДО. Някакъв график за присъствено изпитване на групи от ученици или изпити, или друго.
За жалост, това дори не се споменава като идея. Затова ви питам:
Не знаете. Както не знаете и до какво водят постоянните промени в образователната система, които наричате „реформи“. Само че този път не става дума за поредния „проект“ или „препоръка“ на някой канцеларски гений, който последно е виждал класна стая през 1975-а година, а за човешки животи.
И ако мислите, че този път ще ви се размине както винаги – жестоко грешите.
* Явор Генов е роден през 1992 г. в град Бургас. Той е бакалавър по история и работи като учител в гр. Горна Оряховица. В момента живее във Велико Търново, където продължава образованието си в магистърска програма „География и икономика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Интересува се от политика, журналистика и спорт. Особен интерес проявява към историята, свързана с тоталитарните режими в Европа през XX век. Неговата мечта е да се занимава с преподавателска и изследователска дейност в областта на Съвременната българска история.
Текстът е предоставен на mamamia.bg от aвтора и е част от неговия блог Brasnach.wordpress.com
Още от Явор Генов:
„Тия даскали пак удариха кьоравото…“
Абе, на това общество нещо наистина не му е наред…
Дайте шанс на младите… Ама друг път
Имаше ли реална полза от онлайн обучението?!
4 компютърни игри от 90-те, които всъщност образоваха децата
Защо полудяват учителите? – I част
Явор Генов, учител: „Дистанционното обучение може да бъде забавно“
