Близостта между децата в едно семейство е огромен подарък за всички, но дали подобна силна връзка не пречи на всяко от тях да открие себе си?
Защото един ден всяко дете ще трябва да се справя само - да взема решения, да създава приятелства, да носи отговорност и да вярва в собствените си сили.
Има деца, които постоянно са като отбор. Играят заедно, карат се заедно, измислят пакости заедно и дори отговарят вместо другия.
Ако едното го поканят на рожден ден, другото пита: "А аз?".
Ако едното тръгне към кухнята, след две секунди и другото е там.
Вероятно за много родители това звучи като мечта - децата им да са винаги близки братя и сестри, които се забавляват взаимно и никога не скучаят. Но дали не е време да им помогнем да бъдат не само брат и сестра, а и две отделни личности?
Универсална рецепта няма. Всяко семейство е различно, както и всяко дете.
Но има няколко малки неща, които при нас работят и които постепенно помагат на децата да изграждат собствена увереност.
Дайте им възможност да бъдат отделни личности, без да ги разделяте
Независимостта не означава братята и сестрите да спрат да бъдат близки, а че всяко от тях трябва да знае, че може да бъде добре и когато другото не е до него.
Това се учи с малки ежедневни ситуации.
Когато едното иска да избере дрехите си, нека да ги избира само. Кажете на другото: "Сега е негов ред."
Не е задължително и винаги да ходите с двете до магазина. Понякога половин час насаме с мама или татко струва повече от цял следобед семейни занимания.
А и ние успяваме да ги видим като отделни индивиди, не като "децата".
Те не са "пакет"
С близнаците това е особено трудно. За мен реплики като: "Децата къде са?", "Двамата дойдоха.", "Близнаците искат сок." са ежедневие.
Не ги възприемам като едно цяло, но повечето хора около мен го правят. А те са отделни личности.
Единият обича футбола, другата - рисуването и плюшки. Тя е социална и говори с всички, той наблюдава мълчаливо и анализира. Тя мечтае за сцена, той - за нинджи.
И така, колкото по-често ги обръщаме внимание на индивидуалните им качества, толкова по-лесно изграждат собствена идентичност.
Не казвам да ги разделяме насила. Просто понякога е добре им дадем шанс да бъдат себе си извън семейния отбор.
Приятелства с различни деца
Много родители, включително и аз, организираме живота на двете деца така, че да са заедно - една група, един спорт, едни рождени дни, едни приятели.
Удобно е, но всъщност по-полезно е всяко дете да има собствен кръг от хора. Така се учат да започват разговор, да влизат в нова среда без подкрепата на брат си или сестра си и да изграждат отношения, основани на собствената му личност.
Не позволявайте едното винаги да говори вместо другото
В нашето семейство има "говорител". На въпроса "Как беше в детската?" тя разказва и за двамата. "Какво искате за вечеря?" - пак е тя.
Той свиква тя да има мнение и за него. Тук се намесваме ние, за да "модерираме" разговора. "Изчакай, той да каже какво мисли.", "Ти на същото мнение ли си, като сестра си?"
Така даваме време на по-тихото дете да формулира мисълта си, дори ако паузата се проточи и трябва понякога да стиснем зъби.
Самостоятелността започва с това да можеш да заявиш собствения си глас.
Различни отговорности
Няма нужда и двете деца винаги да вършат едни и същи неща.
Разпределяйте домашните отговорности. Вкъщи едното се грижи за цветята, другото - подрежда масата. Едното по-охотно се грижи за домашния любимец, а той е по подреждането на книжките. Когато всяко има собствена задача, усещат, че приносът им е важен сам по себе си, а не защото са част от "екипа".
Засега се получава.
Не сравнявайте и не позволявайте други да ги сравняват
Сравненията съвсем не са невинни. "Виж колко бързо се облече брат ти ", "Сестра ти вече може да чете, а ти?.."
Подобни реплики не мотивират, само карат детето да се измерва през успехите на другия, вместо през собственото си развитие. Стратегията да сравняваме детето с него самото работи по-успешно.
Реплики като "Миналата седмица не успяваше сам да си вържеш обувките. Днес вече можеш." изграждат увереност без да създават условия за съревнование.
Скука... поотделно
Децата рядко остават сами със собствените си идеи, когато винаги имат компания.
Не е и необходимо постоянно да организирате съвместни занимания. В скучаенето поотделно се раждат най-интересните игри, най-странните рисунки и най-смелите въпроси.
Понякога казвам, че "Днес всеки си измисля свой лего проект, без подсказки!" След 10 минути вече им е много скучно.
След половин час имахме кола (от нея) и жираф (от него).
Независимостта не отслабва връзката между братята и сестрите. Даже напротив.
Когато всяко дете знае кое е, какво харесва и че може да се справя само, то вече не се нуждае от другото, за да се чувства уверено.
Тогава остава най-хубавото, чистото желание да бъдат заедно. Не защото не могат поотделно, а просто така им е по-хубаво.
