Какво знаем за авторитарното родителство и как да установим, дали не го прилагаме на детето си?
Има родители, които вярват, че децата трябва да спазват зададен от тях самите или от обществените очаквания набор от правила, които те са убедени, че са единствените правилни, без изключение.
Около спазването на правилата се изгражда цялостната концепция за така нареченото "авторитарно родителство", според която правилната грижа за детето минава през задължителната концепция за "послушност" - единственият верен модел за успешно вписване в общността.
Настроените авторитарно родители смятат за нормално да зададат точно и безкомпромисно своите очаквания и изисквания за поведението на децата и ако тези изисквания не се спазват, са склонни да прилагат набор от мерки, някои от които доста сурови, включително дисциплинарни наказания.
В българската култура авторитарното родителство все още има дълбоки корени и все още твърде много родители припознават този начин на възпитание на децата като "най-правилния".
Това обикновено са родители, които поставят приоритетно в ценностната си система йерархията (уважението към по-възрастните, по-силните или институциите), спазването на правилата и послушанието (съобразяване с по-възрастния, по-силния или с институцията) пред личните желанията и нужди на детето.
Съвсем логично, според подобна ценностна система, детето получава уважение, само ако "заслужи"; топлината и нежността не се подразбират, "правилата" са железни, липсва гъвкавост в отношенията, а детската независимост, спонтанност и дори творчески заложби се окачествяват като "прищевки" и "глезотии".
Прилаган стриктно в крайностите си, стилът на "авторитарното възпитание" влиза в противоречие с модерния възглед за възпитанието на децата.
Нещо повече, дори влиза в противоречие със законодателството на ред европейски страни, включително с българското законодателство и специално със Закона за закрила на детето, който, поне на теория, би трябвало да осигури закрила на детето срещу "нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси".
Разбира се, "авторитарно възпитание" не означава автоматично "упражняване на дисциплинарно насилие", но много често на практика се случва точно това.
Как би могъл иначе да пресечеш естественото желание на децата да развиват собствените си интереси и да следват своите естествени нужди, освен чрез наказания, включително физически?
Множество изследвания на експерти по детско развитие показват, че авторитарното родителство безспорно има някои плюсове, но със сигурност има и редица минуси.
В съвременния свят се приема, че децата, отгледани от авторитарни родители, не се справят толкова добре в живота, колкото деца, отгледани с други възпитателни методи.
Авторитарното родителство се свързва с по-ниско самочувствие у децата, със затруднения при управлението на емоциите и с много по-голяма склонност към рисковано и бунтарско поведение, точно в противоречие на опитите да се установи тотален контрол над личността в детството.
Терминът "авторитарно възпитание" е въведен от американския психолог по детско развитие Диана Баумринд в началото на 70-те години на XX век.
Тя класифицира родителите и техните стилове на възпитание в една от четири категории въз основа на техните очаквания към децата (взискателност) и вниманието, което обръщат към емоционалните нужди на децата (отзивчивост).
Описвани от нея като "строги управляващи", авторитарните родители осигуряват структурирана среда за отглеждане на децата, но в замяна изискват послушание. Тъй като очакват децата да уважават авторитета им безрезервно, те дават малко обяснения за многобройните си правила и очаквания.
Баумринд приема, че родителите, които не са авторитарни - силно взискателни и минимално отзивчиви, са или авторитетни - силно взискателни и силно отзивчиви, или либерални / разрешаващи / снизходителни - минимално взискателни и силно отзивчиви.
Впоследствие нейното описание на подходите към родителството се разширява с четвърти стил на възпитание: небрежен / неглижиращ / отсъстващ / пренебрежителен - който се характеризира като минимално взискателен към децата и минимално отзивчив към техните емоционални нужди.
Какво означава да си изключително взискателен и да проявяваш минимална отзивчивост?
Накратко, тези родители очакват децата да спазват строг набор от стандарти и не са склонни да приемат (нито да обсъждат, нито да анализират) техните притеснения или въпроси.
Ако бъдат помолени да обяснят мотивите си, за тях е достатъчен отговор: "Защото така казах".
Има 7 характеристики, по които можете да познаете авторитарния родител, според статия в сайта Parents:
- Имате сериозен списък с правила, които децата трябва да спазват задължително (и сте склонни да измисляте допълнителни правила или еднолично да ги променяте).
- Не смятате за нужно да обяснявате на децата си мотивите зад вашите правила и изисквания.
- Налагате строги последствия при нарушаване на правилата, включително заплахи или наказания, за да "поддържате ред". Някои родители прибягват включително до унижения и телесни наказания.
- Възлагате домакински задължения на децата си още от ранна възраст.
- Избягвате да показвате публично обич и нежност към децата.
- Критикувате децата.
Как да разпознаем авторитарното родителство на практика?
Можем да разпознаем авторитарното родителство в съвременния начин на живот, когато се проявява в следните сфери:
- Хранене и десерти:
Личният избор по време на хранене е сведен до минимум - яде се това, което е приготвено, и не се разрешават отклонения от зададения план.
Десерти и лакомства се позволяват само от време на време и се дават основно под формата на награда.
Въпреки че "наградите" не са типични за авторитарния подход, те може да се дават като заслуга за послушание или спазване на правилата, когато това е единственият начин да се постигнат целите на възпитанието.
- Общуване с приятели и свободно време:
При авторитарния стил родителство свободното време на децата е контролирано, както и игрите с приятели. На порасналите деца може да не се разрешават нощувки при приятели или срещи с деца от противоположния пол.
- Екранно време:
Времето, прекарвано пред екрани, може да бъде строго контролирано или напълно забранено.
Плюсове на авторитарното родителство
Като всеки стил родителство и авторитарният не е лишен от плюсове, които обаче идват на известна цена, плащана обикновено по-късно от вече порасналото дете.
Ето плюсовете според пубикацията в сайта Parents:
- Най-възпитаните деца в стаята
На пръв поглед децата на авторитарните родители могат да изглеждат "перфектно": възпитани, въздържани, послужни и постигащи успехи и произходжащи от "добро семейство", силно интегрирано в общността.
За съжаление, доброто поведение, често е механизъм за самосъхранение. Тези деца знаят, че ще си имат големи неприятности, ако престъпят границите. Затова те спазват правилата много внимателно и са много наясно какво е приемливо и какво не е.
- Високи постижения в среда, в която се спазват инструкциите
Децата, отглеждани от авторитарни родители, трябва да се придържат към подробни планове, които включват точни инструкции. Това им осигурява добра подготовка в среди, където стриктното спазване на инструкциите води до успех, като например училището, извънкласни дейности, изискващи прецизност (като оркестър или балет), спортни организации.
- Осъзнаване на безопасността
Авторитарният стил на възпитание може да бъде изключително полезен в конкретни обстоятелства, например когато съществуват опасения за безопасността. Ако детето е научено да спазва указанията на родителя незабавно и без възражения, това може да се окаже полезно в случаи на спешност.
Недостатъци на авторитарното възпитание
В ранното детство авторитарното възпитание привидно носи много ползи. Но в дългосрочен план, децата на авторитарните родители може да изпитат не едно или две затруднения, както и да се сблъскат с трайни проблеми.
- Недостатъчни умения за решаване на проблеми
Авторитарният стил на възпитание се фокусира върху въвеждането и налагането на строги правила, които децата трябва да спазват. За съжаление, тези деца могат да се окажат в затруднение, когато се наложи сами да вземат решения.
В ситуации, в които липсват установени насоки, децата могат да се почувстват несигурни как да се държат.
Тъй като не са били толерирани да мислят самостоятелно, те може да не разполагат с уменията за критично мислене, необходими за решаване на проблеми, когато вече не са под строгия контрол на родителите си.
- По-ниско самочувствие
Смята се, че акцентът върху причината и следствието при възпитанието възпрепятства естествената способност на детето да прави избори. А това може да се отрази на самочувствието му.
Освен това дете, чието самочувствие зависи от настроението на другите, често изпитва затруднения в социални ситуации или в нова среда. В крайна сметка ако поведението ти се е развило спрямо това какво трябва или не трябва да правиш, собствената ти самооценка ще се базира основно на това дали си спазил правилата, установени от родителите или не.
- Склонност към непрестанен бунт
Децата, отглеждани в авторитарна среда, често се уморяват от на пръв поглед безкрайния списък с правила, които постоянно им се налагат. Вследствие на това те могат умишлено да се противопоставят на родителите си, като тестват границите им, което може да застраши тяхната безопасност.
Когато пораснат, те може да започнат да се бунтуват не само срещу авторитетните фигури, ами и срещу обществото като цяло, при това непрекъснато.
- Проблеми с психичното здраве
Не става дума само за ниско самочувствие и самооценка. Редица изследвания установяват връзка между авторитарното възпитание и по-късните проблеми с психичното здраве при децата, включително:
Тревожност:
Отглеждането от твърде строги родители може да доведе до тревожност у децата, особено до социална тревожност.
Депресия:
Американско национално проучване установява, че младите хора, които са отгледани чрез авторитарно възпитание, са по-склонни към депресия в сравнение с тези, отгледани от авторитетни родители. ("Авторитарно възпитание и депресия при младежите: Резултати от национално проучване. Списание "Journal of Preventive & Intervention in the Community".)
Емоционално оттегляне:
Тъй като акцентират върху подчинението, авторитарните родители може да не отдават голямо значение на чувствата на децата си. В резултат на това децата им са склонни да избягват да изразяват емоциите си в междуличностните си отношения.
Ако вие забелязвате в себе си тенденции към авторитарно родителство - не сте сами.
Често причината е в културната традиция на възпитание или в подхода, научен в детство от собствените родители. Има и родители, които смятат, че строгият подход е най-добрият начин да се постигне послушание, а именно послушанието за тях е приоритет.
Оказва се, че стилът на възпитание, който прилагаме към детето, се влияе не само от културата, ами и от собствените ни личностни черти. Влияние има и темпераментът на детето, липсата или наличието на социална подкрепа, отношенията с партньора...
Интересно изследване свързва майките, склонни към авторитарен или към силно либерален стил на възпитание, с по-високи показатели по скалата за невротизъм, което обикновено е признак за тревожност и липса на емоционална стабилност.
Във всички случаи осъзнаването на собствените проблеми може да помогне много в подхода към родителството.
Затова, родители, не пренебрегвайте собственото си психично здраве - то се отразява пряко върху здравето и благополучието на децата ви.
