Откъде идва очакването за секс на трета среща?
В популярния сериал "Как се запознах с майка ви" небезизвестният сваляч Барни говори с поредната си жертва, в ролята - Дженифър Лопес.
Тя му казва, че не прави секс на първа среща. "Разбира се!". Нито пък на втора. "Естествено...". Нито пък на трета.
Тук вече героят губи търпение и отчаяно възклика: "Просто ми кажи колко срещи!". "Седемнайсет", отговаря тя невъзутимо.
Замисляли ли сте се колко добре може да опознаете един човек за 17(!) срещи?
Ето я математиката: ако се виждате 2-3 пъти седмично, това са близо два месеца.
Така нареченото правило за "третата среща" е по-скоро въведено от популярната култура през последните 30-40 години чрез американски сериали и статии в списания и интернет.
Всеки, който е бил на поне няколко срещи знае, че нещата не стоят точно така.
Въпреки че срещите понякога могат да бъдат изморителни или объркващи (често именно поради редицата външно наложени ни представи как трябва да изглеждат), целта им е много проста - да разберете дали имате желание и дали виждате смисъл да продължавате да прекарвате време с човека срещу вас.
Докато за жените се приема, че сексът е едва ли не второстепенен, популярната култура обича да изтъква от какво голямо значение е той за мъжете.
Макар и за някои жени това да е вярно, то сексуалните предпочитания имат толкова нюанси, колкото и хора по света. Така има и мъже, които, търсейки партньор, осъзнават, че рано или късно физическата част на връзката ще избледнее и не поставят секса на първо място. Има и мъже, които вярват, че само след като са били интимни с една жена, могат да бъдат сигурни какво реално изпитват към нея.
Сексът обаче е не по-малко важен и за жените.
Една пълноценна връзка следва да покрива както интелектуалните, така и емоционалните и физическите ни потребности.
Просто ние по-често сме склонни да пренебрегваме тази своя страна, заради насаден страх, срам или чисто промиване на мозъка.
Все пак сексът дълго време е бил, а и все още в някаква степен продължава да бъде тема "табу".
Жените продължават да бъдат заклеймявани при по-активно сексуално поведение, но това не е само резултат от двойните стандарти в обществото, а в някаква степен и от естествения процес, че на жената се е паднала тежката задача да преценява, филтрира и избира чии гени ще продължат човешкия род.
Тъй като обаче семейството и изобщо това да си в двойка е социален конструкт, при взимането на решение дали да излизаме с някого и дали да правим секс с него, се намесват и редица други фактори, които по-скоро не би трябвало да са част от това решение изобщо.
Като например - той дали ще ме харесва повече, ако правим секс; той дали ще си тръгне, ако не правим секс; не искам да бъда сама и т.н.
Нито едно от тези опасения не е добър повод да си легнеш с някого, но често е реален стимул.
Това, което наистина е редно да ни вълнува на трета среща е: този човек привлича ли ме, имам ли желание да съм интимна с него сега или по-късно, изобщо някога, и ако отговорът е "не", редно е да спрете да си губите времето в надежда, че нещо ще се промени.
Това, което всъщност се случва, ако продължите да излизате заедно без да сте интимни е, че започва да се формира привързаност и особено, ако ви е приятно да прекарвате време заедно да спрете да излизате все повече започва да звучи и да се усеща като раздяла. И то болезнена такава.
Страхът от това да сме откровени какво наистина изпитваме, за да не нараним някого, понякога води до много по-болезнени и тежки последици.
Опасността е първо дали сме откровени със себе си. Или може би са взели превес наши тенденции да избягваме връзките, да имаме нужда от постоянно утвърждаване и доказване, че сме харесвани, или комфортната ни зона е да сме сами...
Така че, не, сексът на третата среща не е мит. За много хора той е реалност, едва ли не очаквана и изисквана по начин, по който интимността не бива да бъде.
Зад този феномен обаче седи реална потребност и тя е да разберем на чисто биологично ниво имаме ли бъдеще с човека, с когото сме започнали да излизаме.
