AI изображенията съвсем не са толкова "мили", колкото изглеждат. Нито са толкова безобидни.
Майка ми прати снимка на малко момиченце, което прегръща бездомно кученце на фона на пожарите. Във Франция? В Испания? Някъде...
"Виж колко е мило!", ми написа.
Изобщо не ми се стори мило. Толкова ясно беше, че нито момиченцето, нито кученцето някога са съществували. За сметка на пожарите...
Днес AI генерира изображения, които понякога изглеждат по-истински от истинските снимки.
Толкова истински, че вече не можем да разчитаме само на първото си впечатление.
Все още обаче има дребни детайли, които почти винаги издават фалшивото изображение. Можете да го разпознаете и без да сте специалист.
Ето няколко:
Погледнете ръцете на хората на снимката
Да, ръцете. Макар че AI става все по-добър, все още има проблем с пръстите - прекалено дълги, странно сгънати, сляти един с друг или просто... повече, отколкото трябва. Това се вижда веднага.
После - очите
Истинските хора рядко имат напълно еднакви очи. Вгледайте се в отблясъците. Ако светлината в двете очи е различна или изобщо липсва, ако едното око гледа леко встрани без причина или лицето изглежда прекалено "гладко", има повод да се усъмните.
Проверете фона
Доста често странностите започват на заден план. AI обича да "измисля" детайлите във фона, защото предполага, че никой няма да ги разгледа внимателно.
Моите фаворити са стълбите, които не водят никъде, намирам ги за метафорични за уменията му.
Виждала съм и прозорци с различна форма и размери и размазани, неудачни за снимката предмети, както и полу-генерирани тела на хора.
Прочетете текстовете
Обърнете внимание, ако на снимката има табела, книга, меню или тениска с надпис. Днес вече се справя много добре, но все още често се появяват объркани букви, несъществуващи думи или странни шрифтове.
Ако нещо ви изглежда нелогично, вероятно не си въобразявате.
Запитайте се: "Възможно ли е?"
Тук не говорим за качество, а за здрав разум. Бебе, което спасява възрастен човек? Котка, която кара мотор? Тигър, гушнал газела?
Непрекъснато се питайте: "Ако това се беше случило наистина, нямаше ли вече да е във всички новини?"
Проверявайте източниците
Има ли име на фотографа? Има ли информация къде е направена? Кой я е публикувал първи? Или просто е придружена с текст от рода на "Не мога да повярвам, че това се случва..."?
Липсата на източник не доказва, че снимката е фалшива. Но е добра причина да не я споделяте веднага.
Не се доверявайте на собствените си емоции
Това всъщност е най-важният съвет.
AI не просто създава красиви картинки, а създава картинки, които са направени така, че да ни разчувстват.
Разплакани деца, прегърнати животни, възрастни хора в потресаваща самота, военослужещи, които се прибират у дома.
Колкото по-силна е емоцията, толкова по-малко е вероятно да тръгнем да проверяваме дали снимката е истинска. Точно на това разчитат хората, които ги разпространяват. Много често с цел манипулиране на мнението ни и някаква тъмна облага.
След още година-две вероятно няма да можем да разпознаваме AI снимките само по пръстите или размазаните фонове.
Технологията се развива със скорост, която трудно можем да следим. Затова трябва да започнем да развиваме мисленето си в посока да не вярваме сляпо на всичко, което изглежда убедително.
Когато една снимка ви шокира, разплаче или ви накара веднага да натиснете бутона "Сподели", направете точно обратното. Спрете. Погледнете я още веднъж.
Тридесет секунди са напълно достатъчни, за да си зададете няколко въпроса.
Толкова време е нужно за да не разпространите поредната измислена история... и да покажете на детето си, че в интернет най-ценният филтър все още е собственото ни критично мислене.
