Оказва се, че не е точно така
Нормално е да се смята, че двойките, които правят най-много секс са тези, които са най-лудо влюбени един в друг, но се оказва, че не е точно така.
Според изследване, публикувано в Current Sexual Health Reports за максимата "колкото повече секс - толкова по-силна любов" няма доказателства, но има ясно изразена тенденция за повече секс в ранния етап на романтичното увлечение, независимо от интензитета на чувствата.
През първата една до две години силната страст действително се изразява в по-висока честота на сексуални контакти.
Влюбените в началото на отношенията си съобщават, че правят секс средно около 3,5 пъти седмично. За сравнение средната честота сексуални контакти при дългогодишните двойки е веднъж седмично.
След този начален период интензивните чувства обикновено преминават в по-спокойно и стабилно състояние, а честотата на секса продължава да не се влияе от дълбочината на чувствата.
Романтичната любов обикновено се свързва с желанието да се намери и задържи дългосрочен партньор.
Този вид любов се изразява чрез специфичен набор от емоционални, когнитивни и биологични промени, които обикновено продължават през първата или първите две години от връзката.
А сексуалната честота се отнася до броя пъти, през които даден човек се ангажира със сексуална активност през определен период от време, например една седмица.
Правените досега проучвания последователно показват, че сексуалната честота намалява с продължителността на романтичната връзка, независимо че силните чувства могат да продължат.
Оказва се, че липсват доказателства, които конкретно да свързват психологическото състояние на самата романтична любов с честотата на сексуалните контакти.
Това са и заключенията на цитираното изследване.
"Изненадващо е, че учените досега не са проявявали склонност да изследват честотата на сексуалните контакти при хора, изпитващи романтична любов", заяви Адам Боуд, изследовател от Университета в Мелбърн, който ръководи изследването, цитиран от PsyPost.
Боуд казва, че за новите заключения са използвани данни от проучването "Romantic Love Survey 2022" - най-големия в света обществено достъпен набор от данни на над 1500 млади влюбени от 33 държави.
Разглеждането на темата от биологична гледна точка помага да се разбере точно защо хората изпитват толкова силни физически импулси в началните етапи на романтичната връзка.
"Сексът се счита за една от еволюционните функции на романтичната любов, но досега никой не си беше направил труда да проучи това наистина емпирично", казва Боуд. "Аз и колегите ми сме първите, които правят това."
Една от основните еволюционни теории, разработени от Адам Боуд и екипа му предполага, че романтичната любов е присвоила невробиологичните и ендокринологичните системи, които първоначално са били използвани за създаване на връзка между майката и бебето.
Тази теория, подробно описана в статия, публикувана в списанието "Frontiers in Psychology", оспорва по-стария модел, предложен от антроположката Хелън Фишър.
По-старата теория на Фишър определя сексуалния нагон, романтичното привличане и привързаността като напълно различни и независимо еволюирали емоционални системи.
Според по-новата теория древните мозъчни системи, отговорни за човешката привързаност, са се слели с вече съществуващи репродуктивни системи, като привличането при ухажването и сексуалното желание.
Както майчината привързаност, така и романтичната любов включват интензивни емоционални връзки, силен стремеж към физическа близост и дълбока фокусираност върху обекта на любовта.
Поведението, наблюдавано и при двата вида взаимоотношения, включва стремеж към близост, изключително внимание и засилено чувство за съпричастност и отговорност, коментират от PsyPost.
Например, обсесивните мисли за бебето, наблюдавани при младите майки, много наподобяват постоянната загриженост за романтичния партньор, което подсказва и наличието на общи основни механизми.
Според тези теория романтичната любов е адаптация, преориентирана в еволюционен план, което предлага голяма промяна в разбирането на сложните корени на човешките връзки.
При анализа на данните от последното проучване, авторите установяват явна връзка между ранната романтична любов и физическата интимност.
"Сега разполагаме с достатъчно доказателства, че честотата на сексуалните контакти е значително по-висока при хората, изпитващи романтична любов", каза Боуд. "Начинът, по който я измерихме, не беше идеален, но данните сочат, че в началото на връзката си хората правят секс около 3,5 пъти седмично, като има значителни различия и включително и хора, които правят секс до 20 пъти седмично."
За да анализират по-задълбочено резултатите от проучването, учените се съсредоточават конкретно върху участниците, които са били влюбени от по-малко от две години, с цел да установят ефектите от ранната романтична страст.
Те проучват как различни аспекти на любовта, като например обсесивното мислене за партньора или интензивността на чувствата, влияят върху честотата на сексуалните контакти.
Неочакваният резултат е, че интензивността на романтичната любов към даден човек не се оказа показател за това колко често се прави секс.
Честотата на сексуалните контакти не се определя и от силата на обвързаността, нито от продължителността на връзката в рамките на този първоначален двегодишен период, нито от обсесивните мисли.
Само една съвсем малка част от вариациите в сексуалната активност може да бъде обяснена с някои конкретни характеристики на връзката.
Това подсказва, че основното състояние на влюбване е това, което е свързано с по-висока честота на сексуалните контакти, но няма връзка с това колко силна е тази любов.
Изследванията чрез мозъчна визуализация също показват, че с напредването на връзката към едногодишния праг, честотата на сексуалните контакти обикновено намалява, дори ако интензивността на любовта остава висока.
