Вече разбрахме как протича дистанционното обучение у домапо мнението на родителите на ученици, затворени вкъщи. Но какво мислят учителите за първите опити за виртуално образование? Справят ли се учениците? Има ли отсъстващи деца от системата? Ще има ли изоставане от учебния план? Полудяват липреподавателите?
От mamamia решихме да научим отговорите на тези и на други въпроси, като се допитаме до един млад учител по история и цивилизация и по география и икономика.
Освен учител, Явор Генов е и автор в блога „Бръснач“, къдетопубликува своите впечатления от работата си. В mamamia често споделяме неговите постове, като например изключително четения материал „Защо полудяват учителите“.
Здравей, Явор! Би ли се представил със свои думи на нашите читатели?
Казвам се Явор Генов, родом от град Бургас. В момента живея във Велико Търново, тъй като тук завърших. Преподавам в Горна Оряховица, в СУ „Георги Измирлиев“ по история и цивилизация и по география и икономика. Учител съм на гимназиален клас (8 – 12 клас) и на прогимназиален етап (5 – 7 клас). Преподавам по разпределение, както е подадено от училището – водя два шести класа по география, един седми по история, а на деветите класове водя и история, и география.На пълен щат съм, с постоянен договор. Заетостта ми е около 22 – 24 часа на седмица. Имам годишен норматив от 850 часа, а минимумът е 720 часа.
Ти си сравнително млад учител спрямо средната възраст на преподавателите у нас…
Аз съм на 27 години. Това е втората ми година в системата на образованието. В някои отношения още съм пресен, както казват колегите. За това време натрупах както позитивни, така и негативни впечатления. Повечето ми колеги са по-възрастни, но има и млади. В интерес на истината, директорката на нашата гимназия се стреми да привлича млади преподаватели. Когато започнах по-миналата календарна година, бяхме общо 5 или 6 нови учители във възрастовия диапазон от 24 до 30 години. Да, повечето колеги се шегуват, че съм на възрастта на децата, а някои – и на внуците им.
Вероятно има какво да научиш от по-опитните колеги?
Да, те много помагат на по-младите. Приеха ни много топло, подкрепят ни изключително много. Наистина ги чувствам като родители. Няма я тази надменност към по-младите, която съм срещал на други места. Но ние също им помагаме, особено по отношение на технологиите, които се въвеждат в училище. Те се справят много добре, просто имат въпроси и трудности.
Особено в тази необичайна ситуация с дистанционното обучение… Откога минахте на онлайн образование и как започна всичко?
На онлайн обучение минахме в петък, 13-ти, когато обявиха извънредното положение. Дотогава в нашата област имаше грипна ваканция. Извикаха ни спешно следобед, дадоха ни инструкции, даде ни се свобода да изберем коя платформа да използваме. Ние избрахме „Школо“,която стартира като електронен дневник и вече масово се използва в българските училища. Има няколко такива електронни дневници, два или три. „Школо“, ако не се лъжа, е най-използваната платформа.
Предпочетохте този вариант пред Viber и Facebook…
„Школо“ е официалната платформа, препоръчана от МОН. Там ние имаме възможност да правим тестове за учениците и да изпращаме сравнително лесно всякакви файлове – текстове, изображения, видеоклипове. Има различни възможности. За по-старите колеги това беше добре дошло, тъй като те бяха свикнали да работят с тази система.
Но всички учители използваме и Messenger, както и групи във Facebook.
На първо време това беше най-удачният вариант за нас, тъй като през първите три дни „Школо“ не проработи, заради огромния трафик и това, че тепърва трябваше да се отварят профили и да се усвоява управлението на платформата. В тази ситуация учителите много бързо потърсиха алтернатива – и това беше Facebook, защото 90% от учениците имат профили там.
Често се чуват критики към учителите, че масово използват Facebook за дистанционното обучение…
Хората, които критикуват това, не отчитат затрудненията с официалната платформа. Критиците акцентират върху опасността например да изтекат личните данни на учениците през неофициалните платформи.
Но за да използвам Facebook, аз например първо се допитах до родителите, тъй като съм класен на шести клас. Реално, аз не мога да задължа децата да се регистрират в социалната мрежа, но родителите могат да влязат в групата през своите профили. И е по-добре за тях – нека да видят какво правим, нека са наясно. Родителите одобриха идеята и нямаше ощетени.
Няма да крия, че избягвам да приемам ученици за приятели във Facebook, но ситуацията изискваше да жертвам и аз моето лично пространство.
По всичко изглежда, че началото на онлайн обучението е било трудно…
Да, защото, както казах, първите три дни платформата не работеше. Онлайн обучението започна в понеделник, 16 март. Бяхме инструктирани, че това е началната дата. Получихме нов график с редуциране на часовете наполовина. Беше ни обяснено, че по закон нямаме право да водим повече от 4 учебни часа на ден онлайн. Това е общо за всички предмети. Големият въпрос беше дали да преподаваме нов материал, или да се концентрираме само върху упражненията. Новият материал по-трудно се предава и усвоява в онлайн среда.
От училището ни инструктираха да преподаваме нов материал, като го преструктурираме. Получи се обаче противоречие, защото министърът на образованието каза учителите да не преподават нов материал, за да улеснят учениците.
Аз се обадих в Регионалния инспекторат в Търново. Инспекторката каза, няма смисъл само да водим упражнения, защото нови знания трябва да се преподават, иначе е загубено време. В системата на образованието често се получава така – едни казват едно, други – друго. Но беше ясно, че всеки учител ще преценява сам какво да прави и как да процедира.
Аз съм сред тези учители, които преподават нов материал. Започнах още първата седмица с урок за нови знания, за да мога да изравня всички класове.
Как протича един твой„дигитален“ час?
Записвам аудио файл с урока – разказвам трудното в новия материал, за да стане по-достъпен за учениците, отколкото сами да четат какво пише в учебниците. „Школо“ има опция за съобщения, но не и камера за видеозапис на живо. Затова публикувам аудио уроците в деня и часа на урока, както е по график. В аудио файла обяснявам непознати думи, защото в някои учебници по история стилът е много висок, има метафори и терминология. Другото, което правя в хода на този аудио разговор, е да въвеждам план. Ако учениците не са слушали записа докрай, няма да разберат плана. Отделно, поставям им задачи. От тях се иска да чуят урока, да напишат плана и да напишат домашното.
Например, имахме урок в две части за фашизма в Италия. Това е труден урок, с нова терминология. Втората част от урока направих на аудио. Извадих две изображения – на Мусолини с фашисткия поздрав и на емблемата на Националната фашистка партия, символ на властта, който е заемка от Римската империя. Задача беше по тези две изображения и по три зададени въпроса учениците да потърсят информация в интернет. Обратната връзка беше много добра. Учениците задаваха въпроси и се интересуваха.
Ще бъде ли успешно в крайна сметка дистанционното обучение?
Ще се разбере дали експериментът е успешен в момента, когато се върнем в класните стаи. Аз няма как да измеря дали това, което преподавам, достига до всички деца, дали го разбират, колко го разбират и какво е тяхното отношение към тази материя.
Всеки може технически да предаде домашно. Мога да пусна тест. Но нямам гаранция, че ученикът сам решава този тест. Мога да изпитвам по телефона или по Skype, но не мога да бъда сигурен дали ученикът не използва пищов. Аз преподавам на общо 220 ученици, класовете са големи. Представете си 220 Skype разговора….
В момента нямаме механизъм за реална оценка. Когато се върнем в класните стаи, планирам да пусна бързи тестове за периода на онлайн образованието. Може би няма да поставям оценки. Искам просто да разбера каква част от учениците реално са положили усилия и доколко онлайн обучението е проработило.
Ще има ли изоставане от учебния материал според теб?
Да, ще има, но не се притеснявам, че няма да успеем да го предадем. На по-важните теми съм отделил повече часове. Начин винаги ще се намери да се предаде информацията и да не ощетим учениците. Особено за седмите класове, много по-важни са българският език и математиката, отколкото другите предмети.
Имаш ли ученици от твоите класове, които нямат достъп до дистанционно образование?
Когато започнахме, от МОН ни спуснаха една анкета. Трябваше да попълним имаме ли ученици, които нямат компютър и технически средства. Аз нямам такива ученици. Никой не се е оплакал. Имаме група във Viber с родителите, която всички четат. Зададох въпроса и никой не каза, че има проблем. Не съм получил и предупреждения от класните ръководители на класовете, на които преподавам.
Първите дни на кризата министърът на образованието каза, че е имало разговори с мобилни оператори, за да се пусне интернет в селата. Нямаше по-конкретна информация. Не знам какво се случва. В училището с техниката нямаме проблем, въпреки че е в малко населено място. То е иновативно училище със засилен профил по природни науки – имаме интерактивни дъски, технологичен кабинет, лаборатория за експерименти, дисплей за кабинета по история.
Може да случи нескромно, но смятам, че другите училища не са чак толкова напред. Ние сме обезпечени откъм техника. Още преди за излезем в карантина, аз съм правил контролни в Google Forms през телефоните на учениците. Тези, които желаят, попълват отговорите в час. Проверявам резултатите много по-бързо, всеки получава обратна връзка по имейл.
Онлайн образованието в този случай може да се определи като „форсмажорно обстоятелство“. Психолозите съветват да не сме прекалено придирчиви към обучението на децата в такива случаи, за да не полудеем съвсем. Съгласен ли си?
Да, абсолютно. В интерес на истината, аз не виждам много голяма полза от това да накарам 25 човека да застанат пред компютъра точно в 9 сутринта, за да ме слушат по пижама.
На въпроса дали трябва да сме „по-хлабави“ – да, учениците действително са претоварени. Повечето колеги не изпращат видеоматериал, а оставят децата сами да си прочетат уроците от учебниците. Учителите се престарават, за да не се загуби материал. Аз самият първата седмица подходих така.
Но сега мисля, че обучението може да бъде и забавно. Мисля да използвам kahoot! – платформа за правене на тестове под формата на игра. Може да се играе от много хора едновременно, както и от вкъщи. Всеки въпрос дава определен брой точки и изисква определено време за отговор. Прилича на куиз – много е интересно.
Обичам да хваля и да поощрявам учениците, за да се чувстват оценени. Когато ми задават въпрос, гледам веднага да отговарям. Искам да получат удовлетворение от труда, който са положили. Прекалената стриктност отблъсква.
Имаш ли някакви препоръки към колегите си?
Препоръката ми към колегите е да изпипват нещата повече нещата преди да ги качват в интернет – дали ще е учебен ресурс, колаж за труда на учителската професия или други материали. Виждам материали, които не са направени като хората, например видеопрезентация без звук или материал с правописни грешки. Наясно съм, че намеренията са добри. Но препоръчвам малко повече да се изпипват и да се правят по-пестеливо и по-качествено.
Текстове от Явор Генов:
Защо полудяват учителите? – I част
Защо полудяват учителите? – II част
4 компютърни игри от 90-те, които всъщност образоваха децата
