Как да преживеем и трите раздели с достойнство
Ако сте преживявали развод или тежка раздяла с някога любим човек, знаете колко е трудно да "останете приятели" първоначално.
А често с течение на времето се оказва и невъзможно "да останете приятели" изобщо. Не само, защото в началото ви се струва по-безболезнено да прекъснете всички отношения завинаги, отколкото да се примирите с "някакво си приятелство"...
Разбира се, приятелството не е нещо "незначително", но когато стоим "на ръба" в края на връзка, то ни изглежда много по-малко, в сравнение с онова, което са ни предлагали и романтичната любов, и съжителството. Ако добавим и дете, или деца, картинката на развода става наистина драматична...
"Най-тежкият момент в живота ми", определя го приятелка.
"Никога, ама никога, не съм се чувствала толкова зле, колкото сега", споделя с насълзени очи и добавя детайли за трагичния край на връзка, в която е вярвала и може би все още вярва, макар и рационално да осъзнава, че всичко вече е "загубено".
Преди да я напусне без обяснения, той й е казал, че "може да останат приятели", но тя не иска и да чуе.
"Не искам да сме приятели, предпочитам да не го срещам никога повече. Да си изнася всичките вещи по-бързичко, че ми напомнят за нас... Боли ме".
Всъщност да приключиш с брака или съжителството с достойнство е трудно. Но е битка, която си струва да се води.
Разводът обикновено оставя горчивина и у двамата партньори, нанася щети върху доверието и усещането за интимност. След тежка раздяла някои хора се страхуват да се обвържат отново - и не го правят.
Понякога разводът оставя белези и у децата, които започват да вярват, че бракът е конфликтна зона, която или ще им се наложи да повторят като модел, или да избегнат на всяка цена.
Обикновено разводът се инициира едностранно, като другият партньор или не иска, или се съгласява неохотно.
Много по-рядко разводите се случват "по взаимно съгласие" и с единодушие.
Инициаторът обикновено иска бърз развод, който да намали чувството му за вина. Ответната страна пък е наранена, ядосана или изпълнена с отмъстителност.
Това са и класическите позиции при които започват бракоразодните дела.
Но онова, за което се говори по-малко е, че всеки брак всъщност се състои от цели три връзки:
Партньори:
Те са заедно в ежедневието, подкрепят се финансово, материално и чисто физически. Споделят общо домакинство, придобиват общо движимо и недвижимо имущество и може да отглеждат заедно поколение.
Партньорството изисква добра комуникация, кординация, споделяне на отговорностите и подкрепа.
Приятели:
Те са не само двойка, но и силен емоционален и приятелски екип. Това изисква близост, добра компания и включва вътрешни шеги, споделен общ език, емоционална подкрепа.
Любовници:
Спалнята е общата им крепост. Тази връзка се крепи върху емоционална интимност, силно желание, физическо привличане, физическа близост и усещане за физическа връзка.
Когато двойките се развеждат или разделят след съвместно съжителство, те трябва не просто да подпишат лист хартия, да разделят имотите и да си кажат "чао".
Те трябва да се разделят буквално три пъти, да осъществят три различни психологически раздели с различните си роли.
Първи се разделят "любовниците".
Според статия в Psychology Тoday на специалистите и съпрузи Асаел и Галит Романели първата връзка, която се разпада най-бързо, е тази на любовниците.
Повечето развеждащи се двойки са престанали да бъдат любовници много преди развода. Което не пречи, разбира се, да правят секс отново, когато отношенията им са вече достатъчно влошени, така че сексът само да навреди на уреждането на раздялата.
Вторият разпад е този на "партньорството".
Втората връзка, която е в стабилна криза, ако се стига до мисълта за развод, е партньорството.
Разведените родители остават свързани за цял живот или най-малкото за дълги години, ако имат общи деца.
Преди и след развода те следва да споделят общия си интерес, който е да предпазят децата от самите себе си и своите чувства, породени от раздялата.
Неслучайно най-тежките съдебни бракоразводни битки са именно онези, в които са замесени деца.
Третата връзка, която трябва да се прекъсне, но често настояваме да си запазим, е приятелската.
Неслучайно тя е и е най-объркващата. Особено, когато решението за развод не е взаимно.
Разводът изисква справяне с тези три паралелни раздели.
Две от връзките - тази на "любовници" и "приятелската" трябва да приключат.
"Партньорската" връзка трябва да бъде преструктурирана, ако включва деца.
Според Асаел и Галит Романели развеждащите се трябва да приключат възможно най-бързо връзката между "партньорите" и "любовниците".
Когато единият (или и двамата) вземат окончателно решение за развод, сексуалната и романтичната интимност трябва да спрат. Това следва да се направи категорично и с уважение.
Понякога засегната страна продължава да инициира секс, надявайки се, че това ще промени решението на инициатора на развода. Но на този етап сексът вече не е равностоен. Той носи сянката на скрити преговори и единствено усложнява процеса.
Сексът по време на раздялата изпраща смесени сигнали не само към двамата парньори, но и към децата.
Децата усещат близостта, дори и да не са свидетели на интимността.
Партньорството продължава в името на децата. Но трябва да бъде редефинирано и да бъдат поставени нови граници.
Преосмислянето на връзката "партньорство" е неизбежно, но изисква деликатност.
Следващата стъпка ще е съвместно родителство, а това ще отнеме време.
Ето няколко съвета от съпрузите Романели:
- Намалете очакванията си.
Обикновено между развеждащите се съпрузи има 70% добронамереност, но 30% от общуванията може да са пасивно агресивни и неприятни.
Намалените очаквания ще предотвратят разочарованието и осъждането. В края на краищата, раздялата е силно емоционално събитие. Противоположността на любовта е апатията, но докато се стигне до нея, омразата и любовта ще се появяват и изчезват от време на време.
- Бъдете на едно мнение за отглеждането на децата.
Когато решението е окончателно, развеждащите се трябва да поговорят с децата и да обяснят, че разводът не е по тяхна вина, че ги обичате и няма да ги изоставите. Че не е нужно да избират страна.
Ето как да омекотите удара за децата:
А сега за "приятелството"...
Нужно ли е наистина, ама наистина да "останете приятели"?
Не насилвайте бившия си партньор да остане ваш приятел. Това не е реалистично. Не е справедливо. Не споделяйте и не питайте за чувствата му без негово разрешение.
Той може да се почувства отхвърлен, предаден, изоставен, ядосан, объркан. Дори и да сте споделяли всичко в продължение на години, сега е време за разстояние.
Понякога инициаторът на развода започва да предлага емпатия и подкрепа, за да намали чувството за вина. Но прекаленото утешение може да се превърне във фина манипулация.
Приятелството не може да бъде утешителна награда.
В ранния етап приятелската връзка често се изпарява.
Години по-късно, когато и двамата партньори се стабилизират в нови връзки или начин на живот, приятелството може да се върне.
Или пък не. И в това няма нищо лошо.
