Прошката и извинението като (не)традиционна ценност
Денят на прошката - Сирни заговезни, винаги ме е изпълвал с ужас.
Не заради огньовете и кукерите, а заради онази традиция с прощаването, която така и не мога напълно да приема.
Не защото съм безгрешна или не обичам да прощавам - просто твърде високо ценя и искането и получаването на прошка, за да я раздавам "по традиция".
От една страна прошката е нещо чудесно, когато наистина е поискана и дадена нужния респект, уважение към чувствата на другия и разбиране. Това обаче се случва толкова рядко, че традицията се е превърнала в едно шаблонно: "Извинявай, ако има нещо...", което не си заслужава нито да се изрича, нито да се чува.
Въпросът не е само в онова "ако има нещо" - щом се е стигнало до изричането на извинение, значи със сигурност "нещо" има.
Колко голямо е то, и колко простимо - това вече зависи от човека, към когото е отправено искането и от неговите лични граници.
В светлината на моята лична традиция за Сирни заговезни, прошка трябва да се иска само когато наистина знаеш какво е "нещото".
Прощаването "по принцип" и "по традиция" не само няма никаква стойност, то обезценява и самия акт на извинение, и грешката.
В живота на всеки се случват и недоразумения, и грешки, както и изневери, предателства, обиди.
Извинението обаче със сигурност няма да ликвидира завинаги всички конфликти в една връзка, независимо дали е платонична, професионална, семейна, романтична или друга.
Прошката е избор и има голяма сила в това да знаеш, че можеш да избереш какво позволяваш, толерираш и заслужаваш. Ако не сте готови да приемете нечие извинение, важно е да съобщите чувствата си по ясен, директен и уважителен начин, казват експертите.
5 експертни предложения за даване и приемане на извинение:
1. Никога не е лесно да се извиняваш, особено когато е замесена гордост, което често е така, казва терапевтът Сандра Къшнър, основател и главен изпълнителен директор на Meridian Counseling.
Тя препоръчва да се признае смелостта и уязвимостта на извиняващия се. Подходящо е да кажете нещо от сорта на:
"Оценявам, че отдели време да се извиниш. За мен означава много, че осъзнаваш как действията ти са ме засегнали".
2. "Оценявам извинението ти, но всичко е наред, не се тревожи. Не ме разстрои чак толкова и можем да продължим напред", предлага терапевтът Нина Батиста, LCSW.
Тази фраза позволява честна комуникация, признава усилията на другия човек и дава възможност на разговора да продължи без допълнителни и премълчани усложнения.
3. "Благодаря ти за извинението, приемам го. Мисля, че е важно да общуваме по-открито, за да предотвратим това да се случи отново".
Тази фраза, предложена от Къшнър, насърчава проактивната комуникация и помага за установяване на граници.
Без последствия хората не приемат границите толкова сериозно, отбелязва тя, като препоръчва да сте наясно с това от какво се нуждаете, какви са вашите очаквания и какви ще бъдат последствията, ако поведението на извиняващия се продължи да е неприемливо за вас.
4. "Приемам извинението ти и вярвам, че можем да преодолеем това".
С тази фраза подчертавате ангажимента си към връзката, както и вярата си, че положителната промяна е възможна.
5. "Оценявам извинението ти, но ми е нужно известно време, преди да мога да продължа напред".
Тази фраза е подходяща за хора, които може да се нуждаят от малко повече време за размисъл и обработка, тъй като е по-отворена.
Когато не можем с ръка на сърцето да кажем, че сме приели извинението.
"Когато не сме готови да приемем извинение, но се преструваме, че прощаваме, защото смятаме, че е правилното нещо, което трябва да направим, може да ни доведе до нездравословна или токсична прошка", добавя Мина Б. терапевт и магистър по социална работа от Нюйоркския университет.
"Това може да се превърне в непрекъснато прощаване на някого, който многократно ви наранява, без никаква промяна в поведението му. Прощаване на някого, без да се признае и оцени вредата, която е причинил, или да се минимизира въздействието на действията му, без излекуване от болката", обяснява Минаа.
Не забравяйте, че дали ще простите на човека, зависи от вас и имате пълното си право да спазвате границите си и да не прощавате на някого, ако ви е наранил.
Въпреки че прошката може да бъде силно и лечебно преживяване, важно е да помните, че тя е личен избор, а не нещо, което трябва да бъде наложено или очаквано от някого. В крайна сметка решението да простите на някого трябва да се основава на вашите собствени ценности, вярвания и емоционални нужди.
