Според позитивната психология от нас зависят сравнително малко на брой неща
Замисляли ли сте се на колко неща във вашия живот можете реално да повлияете?
Ако сте поне малко като мен - се опитвате да повлияете на всички.
Възможно ли е това обаче?
От психологична, а и от физическа гледна точка - не.
Позитивната психология използва един метод, въведен от Сивън Кови, който добре онагледява това, а именно - колелото на контрола.
Терминът се появява в световноизвестната му книга - "7 навика на високоефективните хора", като още навик 1 - "бъди проактивен" се явява ключов за разграничаване на хората, които са реактивни, от тези, които са проактивни.
Колелото на контрола конкретно се изобразява като два или понякога три концентрични кръга, които ни показват на какво можем да влияем и на какво - не.
Ето и няколко примера за неща, които са в нашия контрол:
1. Нашите реакции
Какво се случва с нас и около нас понякога е извън нашия контрол, но как реагираме на него обаче зависи изцяло от нас.
Например, излизате от фризьорския салон с новата си прическа и започва да вали, а вие нямате чадър. За някои това е краят на света - разстройват се, започват да тичат под дъжда, развалят си и настроението, и прическата.
Друг може да се усмихне, да се върне в салона и остане там да пие кафе и да свърши някаква работа на телефона си, трети може да иде до близкия хотел/кафене и да помоли за чадър на заем, а четвърти просто да си поръча такси.
Ситуацията реално е една и съща, но реакциите са много различни и ще доведат до качествено различен резултат.
2. Нашите думи
Много хора не обръщат голямо внимание на това какво казват или как го казват. Оставят мозъкът си да работи със заучени фрази и формулировки.
Това донякъде е нормално, понеже хората са същества на навика, но не осъзнаваме колко много информация попиваме на ежедневна база - от филмите, които гледаме, от хората, с които общуваме.
Получава се така, че в един момент ослепяваме за това какво се е нормализирало за нас, докато не дойде някои нов в света ни и не ни предизвика като каже "С мен така не може да се говори" имайки предвид неволно изпуснати псувни, крясъци и други подобни, всъщност са под нашия контрол.
3. Нашите избори
Това е може би най-трудното - да поемем отговорност за изборите си, и когато не сме там, където искаме да бъдем в живота, да се погледнем честно в огледалото и да си признаем, че именно нашите решения са ни докарали дотук.
По този повод нека ви дам и няколко примера за това какво не е в нашия контрол:
-
Какво правят другите хора.
-
Какво ще си помислят другите хора за нас.
-
Миналото.
-
Бъдещето.
-
Времето.
-
Дали ще ни понижат.
-
Дали ще приемат детето в престижно училище/ ясла.
Може би на пръв поглед ви се струва, че има противоречие по отношение на миналото и бъдещето, но не е така. Всъщност има една интересна теория, че когато ние променяме себе си, и миналото ни се променя. Това се дължи на факта, че как се държи светът зависи от наблюдателя.
Дори в този случай обаче ние можем да контролираме единствено себе си сега, в този момент.
От нас зависи да сме най-добрият възможен наблюдател, а това ще рече - положително настроен към всичко случващо се. Дори то да е пороен дъжд върху чисто новата ни прическа.
Освен това, променяйки себе си, ние постепенно променяме и другите - това, че ние мислим, действаме и избираме по различен начин, реално разширява и тяхното възприятие за света. Това е истинската ни сфера на влияние.
