На какво се дължи бърнаутът сред българските учители?

| от MamaMia |

Актуално изследване за стреса, прегарянето и бърнаут синдрома сред българските учители, директори и възпитатели посочва редица фактори за стрес и бърнаут сред педагозите.

В документ, разпространен отСиндикат „Образование“ към Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“, са подробно анализирани основните причини, които карат българските учители буквално да „полудяват“ на работното място.

Някои заключения надоклада са особено интересни, като например фактът, че шест от десет учители все още не намират заплащането си за адекватно.

Любопитна е иконсервативната настройка на учителите и трудностите им да се адаптират към модерните технологии и начини на образование.

Сред водещите стресови фактори е посочена трудната комуникация с учениците и с родителите, невъзможността да се решават конфликти на работното място, както и изключителната административна натовареност.

Изследването е предложено Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ на МОН, откъдето е възложено на Пловдивския университет.

Целта е била се събере актуална информация за здравословното състояние на педагозите, на основа на която да бъде изградена нова политика за запазване на здравето на българския учител. Това се налага, защото, според синдиката, или учителят трябва да работи не повече от 20 години тази професия, или задължително за него да бъдат приложени адекватни компенсаторни механизми.

Изследването се съсредоточава върху професионалния стрес като фактор за 75% от заболяванията на хората (сърдечносъдови заболявания, стомашно-чревни проблеми, увредена имунна система и автоимунни заболявания, безсъние, главоболие, болки в кръста и ставите, зависимости от дрога, алкохол, тютюнопушене, депресивни и суицидни мисли) и бърнаута, познат като професионално прегаряне, който се получава в резултат на прекомерни стресови реакции.

Според резултатите доминиращ стресор за професионално прегаряне е лошото поведение и липса на мотивация за учене при работата с учениците. 85,9% от педагогическите специалисти нареждат лошото поведение на челно място по значимост като източник на стрес, а 75,8% нареждат липсата на мотивация за учене от страна на учениците като следващ по значимост източник на стрес в работна среда.

Основен стресогенен фактор е организацията на учебния процес и претоварване с административни формалности, като девет от десет педагогически специалисти (85,3%) твърдят, че справянето с прекалено много административни формалности е силен стресогенен фактор за тях.

49% от учителите са категорични, че са прекалено претоварварени откъм задължения от административен характер. 36,3% са съгласни, че административните задължения са тежко бреме за техните плещи.

Следващ по сила бърнаут ефект е драматично трудното взаимодействие с родителите и липса на партниране и гражданско отношение от страна на родителите. 74,3% – посочват като сериозен източник на стрес неразбирането, което се среща често от страна на родителите.

Друг стресов фактор е липсата на умения за разрешаване на конфликти в системата учител – родител – дете. Шест от десет (63,3%) изследвани лица отговарят, че изпитват потребност от развитие на умения за разрешаване на конфликти с родителите и децата.

Само 24,5% се чувстват подготвени за справяне с конфликтите на работното място.

Изследването заключва, че симптомите на професионалното прегаряне сериозно повишават риска от проява на гняв, цинизъм и склонност към насилие както в работна среда, така и в личния живот.

Развитието на устойчивост на стреса и умения за справяне с конфликтите са предпоставка за превенция на риска.

73,4% от педагозите посочват, че не намират време и енергия за редовна физическа активност.

Само двама от десет (19,5%) намират време и възможност за спорт поне три пъти в седмицата.

Половината от изследваните лица (49,9%) посочват, че страдат от хронично недоспиване. Според здравните специалисти хроничното недоспиване е сериозен стресогенен фактор, който се превръща в предпоставка за възникване на тежки инциденти и заболявания, а възстановяването на организма след пълноценен сън е задължително условие за поддържане на доброто настроение и работоспособността.

Само 49% от педагозите твърдят, че времето и енергията, които посвещават на работата, им позволяват да развиват своето хоби и да водят активен семеен, културен и социален живот.

66,4% от участниците изпитват потребност от развитие на умения за справяне с хроничния стрес на работното място. 60,5% посочват, че в работата от тях често се изисква да се справят със задачи, които противоречат на здравата педагогическа логика.

Шест от десет (59,8%) считат, че размерът на възнаграждението е несправедливо.15,1% са на мнение, че заплатите им справедливо съответстват на положения от тях труд.

Седем от десет (67,7%) педагози преценяват, че внезапните промени в учебния процес са сериозен източник на стрес, защото изискват допълнително усилие; 17,5% са несъгласни с това твърдение.

64,9% от специалистите разполагат с достатъчно самостоятелност в работата си, за да определят как да се справят със задачите.

69,9% от респондентите не се безпокоят да изразят несъгласието си в открита дискусия на определена тема, докато16,8% се притесняват да реагират отрицателно или да афишират публично личната си позиция.

68,5% посочват, че работното им място предоставя необходимите условия за труд и кратък отдих.

Според изследването социалния и професионален микроклимат в образователните институции е по-скоро добър.

62% от изследваните лица дават съгласието си в полза на усещането за взаимопомощ от колегите и ръководството. 72% от респондентите изразяват положителни нагласи относно твърдението дали винаги могат да разчитат на подкрепата на ръководството в нужда. 74,3% определят като отлични контактите и качеството на взаимоотношенията със своите колеги.

59,2% от анкетираните са на мнение, че липсата на ресурси не ги затруднява в преподаването; два пъти по-малко от техните колеги (33,7%) намират недостига на ресурси за сериозна пречка в преподаването.

Резултатите разкриват, че шест от десет учители са с консервативни нагласи към новостите, което издава тяхното отношение на инертност и скептицизъм към модерните образователни средства.

За сравнение в доклада, разпорастранен от синдикат „Образование“, са цитирани данни от проучването TALIS на ОИСР, които посочват, че само половината от учителите в България (49,8%) се чувстват подготвени за използване на информационни и комуникационни технологии.

Това означава, че липсата на ресурси вероятно не представлява сериозна спънка в преподаването за значителна част от онези учители, които така или иначе не са в състояние да ги използват пълноценно.

Екипът на изследването предлага и препоръки за учителите, с които да им помогне да се справят с хроничния стрес и бърнаут синдрома:

1. Да си определят цели и приоритети;
2. Да правят неща, които успокояват;
3. Да избягват излишни срещи;
4. Да избягват поставянето на непостижими крайни срокове;
5. Да се научатда казват „не“;
6. Да оставят промеждутъци между работните срещи;
7. Да правят само едно нещо в даден момент;
8. Да правят често безстресови почивки през деня доколкото това е възможно;
9. Да превърнат дома си в убежище;
10. Да прекарват достатъчно време в самота без да правят нищо;
11. Да се научат да си почиват;
12. Да приемат, че не е необходимо винаги да имат право;
13. Да помислят повече за нуждите на хората около себе си;
14. Да се въздържатот непрестанно говорене;
15. Да се научат да се наслаждават на храната;
16. Да използват задръстванията позитивно и релактивно;
17. Да помислят как да избегнат хора или събития, които генерират стрес;
18. Преди да се втурнат към предстоящ ангажимент, да преценяват доколко той е важен за тях и кой е най-подходящият начин за справяне с него;
19. Да се споразумеятс хората, с които живеяткой какво върши у дома;
20. Да планират без бързане и без прекалена структурираност ваканциите и почивките си;
21. Да се освободятот стреса чрез упражнения, релаксация и смях. Да се забавляват.

Респондентите на изследването са били 1000 души и са били пропорциално групирани в 6 района на страната.

rajoni

Източник: Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“

Участниците са учители (77,5%), възпитатели (9,5%), директори (4,3%), зам.-директори (2,7%), психолози (3,4%), педагогически съветници (1,9%), логопеди (0,3%) и треньори (0,2%).

dlujnosti

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“

Педагозите в изследването по пол са съответно: жени (88,4%, n = 884) и мъже (11,6%, n = 116) с различен стаж, като най-много от тях (17,9%) са с професионален стаж 21-25 години.

По възраст педагозите са съответно:

vuzrast

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“

Това е първото по рода си изследване на бърнаут ефекта на педагогическите специалисти в образователната система на България.

 
 


Повече информация Виж всички