Случвало ли ви се е да прекарате часове наред в унищожително разнообразен секс маратон, съпроводен с приложимите към него викове, стенания, контузии в рамката на леглото (или плота на кухнеската маса например), движения и пози, достойни за сценарий в порно индустрията… само за да осъзнаете, че сте се чувствали далеч по-приятно, комфортно и сближаващо в далеч по-кратки и семпли интимни контакти, които вероятно някой отстрани би определил като скучни? На мен – да, при това неведнъж. Забелязала съм, отново нееднократно, че мъжете имат склонност да правят секс все едно отстрани ги наблюдават приятелите им от фитнеса и трябва да се борят за техните аплодисменти и одобрението им, докато ние, жените, ентусиазирано участваме в преживяването, влагайки неистови усилия, за да отчетем точки за оригиналност и многообразие, когато разказваме на своите приятелки за преживяното. Всъщност прекарах години наред да мисля, че секс се прави точно така – сякаш някой те снима за порно филм и не можеш да си позволиш просто да се отпуснеш и да се наслаждаваш на случващото се.
Вижте още: Слуховете, че грубият секс е як, са силно преувеличени
Прекарах най-дългогодишната си връзка именно по този начин. Не се оплаквам, беше забавно, често заместваше дневната ми тренировка. През цялото това време вярвах, че секс се прави така. Докато тази връзка не приключи и след време не срещнах някого, с когото сексът да е далеч по-искрен и да ми харесва далеч повече. Съпоставката ме мотивира да поговоря много по-искрено от друг път с приятелките си жени и заедно най-после да си признаем, че някои от „златните стандарти“ на порно индустрията, които прилагаме по усмотрение в личния си живот, чисто и просто не си струват, не ни удовлетворяват, надценени са и понякога дори ни пречат да се забавляваме и да изпитваме удоволствие, докато сме вглъбени в това да измерваме представянето си, сякаш е маркетингова кампания. Ето ги и финалистите в дебата:
Размерът и неговото значение.
Нали се сещате как всеки път, когато мъж кара твърде скъпа кола, държи се грубо на публично място, прави фасони, или недай си боже, води агресивна политика, ако имаме нещастието да участва в политическия живот, винаги се намира кой да каже, че компенсира за това, че му е малък… Печално е, че го правим. Цялата истерия с размера на пениса е доста груб стереотип спрямо мъжете, а на такива стереотипи, струва ми се, все още не се обръща достатъчно внимание, подминават се и се приемат на майтап, докато всъщност могат да бъдат както неверни, така и нараняващи. Тъжното е, че размерът наистина има значение – за самите мъже. Виждала съм и са споделяли с мен за доста абсурдно мъжко сексуално поведение, което се дължи именно на необходимостта от компенсация за размер, който не достига порногрфските идеали. Именно това поведение, а не размерът сам по себе си, може да развали секса и за двете страни. Извън този ефект огромният размер впечатлява най-вече визуално, а физически може да причинява доста неудобства и болки, независимо от начина си на употреба. Според проучване между жени на възраст от 18 до 65 години идеалният размер не надхвърля 16 см. Бих махнала поне 1-2 от тях, защото ги отдавам на попкултурни наслагвания, и съм склонна да го приема.
Необходимостта от безкрайно дълъг маратон.
Като студентки с приятелките ми се чувствахме длъжни да се надлъгваме, че контактите ни с нашите партньори продължават едва ли не цяла нощ. И по-лошото, на практика се опитвахме наистина да е така, но издържахме едва някакви „жалки“ 2-3 часа. Добре, че човек пораства, сериозно. С порастването разбира, че няма нужда да очакваш от партньора си да бави финала си с часове, нито пък ти самата да си причиняваш вътрешни охлузвания и болежки, само и само да видиш заветната стрелка на часовника да достига времетраенето на пълнометражен филм. Продължавам да мисля, че „цяла нощ“ е великолепна идея. Стига цялата нощ да е разделена на по-кратки епизоди, между които има време за глътка въздух, гушкане, или чаша вино. И да не е всяка вечер. И още нещо – десетте минутки за бърз секс, които човек може да отдели преди работа сутрин, са подценявани също толкова, колкото мараатонът е надценяван.
Смяната на 600 000 пози.
Също излишна и понякога вредна практически идея. Досущ като класен ръководител по времето на соца, който кара учениците си да се въртят, докато се пекат на плажа, като кебапчета на всеки няколко минути, за да не изгорят, и ние проявяваме склонност да мислим, че е необходимо през 3-4 минути да се обръщаме и въртим нанякъде, за да не стане твърде еднообразно. Този график пречи на спонтанността и на възможността напълно да се отдадеш на момента. И честичко ни прекъсва секунди преди получаването на оргазъм, за да започнем съвсем отначало. И не, не твърдя, че трябва или е достатъчно да правим секс в една поза и тя, разбира се, да е мисионерската. Но ще издам една тайна – сексът може да е хубав, дори по-хубав!, и без да правиш челна или тилна стойка в процеса на случването му.
69!
Дойде време да го кажа веднъж и завинаги – мразя 69. Всички жени, които познавам, мразят 69. С всички жени, които познавам, дълго сме се надлъгвали взаимно, колко много ни харесва 69. Поотделно и двете преживявания, случващи се по време на 69, са сред най-вълнуващите елементи от секса, и пожелавам на всички да им се случват често. Много е трудно, почти невъзможно, обаче да намериш едновременно необходимия фокус, за да „даваш“ орален секс по начина, по който ти се иска, и то от абсурден ъгъл, и паралелно да се отпуснеш достатъчно, че да изпиташ удоволствие от „получаването“ му. Да не говорим за съмнителния кеф от продължителното стоене в колянна опора и на лакти като в играта Туистър. Достигането на финала от такава позиция може да се квалифицира като олимпийски спорт. Или, за по-приятно и човечно, да оставим 69 да бъде просто символното означение на зодия Риби.
Вижте още: Можем ли да спрем да се преструваме, че 69 е супер?
Влизането в роли.
С едно уточнение. Като разнообразие от време на време това може да направи сексуалния живот доста приятен и забавен. Но ако почти всеки път имате нужда да се преструвате на Джаред Лето и Марго Роби като Жокера и Харли Куин в „Отряд самоубийци“, на Гералт от Ривия, който извършва екзорсизъм на измамно красив женски демон, на заловена партизанка на разпит, или на професорката по наказателно право, изпитваща некомпетентен студент, може би е време да си зададете неудобния въпрос вас този партньор привлича ли ви наистина. Аз си го зададох късно, а отговорът му беше отрицателен. Стига наистина да желаете някого, не са ви необходими други роли, освен да сте себе си, тук, сега, и без да мислите за околния свят и за времето.
Унижението като знак на доминантност.
Ако сме виждали порно повече от веднъж, а смея да вярвам, че всички сме, значи сме се нагледали на плюене, скубане на коси, стискане на врата до посиняване, шамари, плесници, и пози, в които кракът на партньора магично се озовава например върху лицето ти. Отстрани вероятно изглежда като някаква невероятна проява на мъжественост, или пък женска доминантност, сексуална енергия и първична сила, която да утвърди креватното могъщество на участниците. Е, спойлер – всъщност да опитваш да разбираш партньора си, да наблюдаваш и експериментираш какво му харесва, а не какво ще остави повече видими следи от присъствието ти в леглото му, е далеч по-голяма проява на сила.
Вижте още: Груб и перверзен секс – защо съм „за“
Заснемането на преживяването.
Ето още нещо, което би могло да бъде както приятен експеримент, така и преживяване с последици, за които дълго да съжаляваме. Дори и да не сме попаднали на човек, който би използвал снимките или видеата от сексуалния ни живот, за да ги разпространи като похвала на себе си или за някакъв реванш спрямо нас за някакви наши въображаеми грехове, има нещо такова, че наличието на камера автоматично кара човек да играе и да се преструва. На „снимачната площадка“ човек или се свива в себе си и не успява да се наслади достатъчно на случващото се, или започва да актьорства до степен на преиграване. Струва си да се пробва все пак, веднъж-два пъти, но ако не планираш да ставаш звезда на аматьорските видеа, би било по-добре принципно преди секс да изключваш всяка техника наоколо.
Пробването на всичко.
Всичко си струва пробването. Стига да искаш, да те влече идеята и наистина да изпитваш любопитство за конкретното действие, което ще опитваш. Да пробваш безцелно обаче, само за идеята да не би случайно да пропуснеш нещо, което друг е правил, а ти не си, е безсмислено и деградиращо. Когато говорим за секс, правилни и грешни отговори няма, стига да се ръководиш от вътрешния си компас, а не от това, което се очаква, или мислиш, че се очаква от теб. Ако определена практика никога не присъства във въображението и фантазиите ти, значи най-вероятно просто не искаш да я практикуваш. Защо тогава би?
Вижте още:
Какво искат жените в леглото? Вече знаем. Знаем и какво искат мъжете!
