Ново българско издание на "2666", неоспорим шедьовър и венец в творчеството на чилийския писател Роберто Боланьо, предляга издателство Колибри.
Преводът е дело на Катя Диманова, Мариана Китипова, Маня Костова. Художник на корицата е Стефан Касъров. Изданието потегли към книжарниците на 15 май и вече може да бъде намерено на щандовете.
Издаден посмъртно през 2004 г., "2666" е титаничен, лабиринтен роман от близо 1000 страници, съставен от пет отделни части. Заглавието служи като метафора за апокалиптичното бъдеще, към което човечеството сляпо върви.
Първоначално, за да подсигури наследството на семейството си, авторът възнамерява да ги издаде като пет отделни книги. След смъртта му обаче, неговите наследници и литературният му редактор решават да публикуват творбата в едно цялостно книжно тяло, за да запазят нейната изумителна литературна архитектура.
Част за критиците: Проследява четирима европейски професори по литература, обсебени от творчеството на мистериозния, изчезнал немски писател Бено фон Арчимболди. Търсенето им ги отвежда до Санта Тереза - измислен град в мексиканската пустиня.
Част за Амалфитано: Фокусира се върху застаряващ и бавно полудяващ професор по философия в Санта Тереза, преследван от собствените си страхове и интелектуална изолация.
Част за Фейт: Разказва за чернокож американски журналист, изпратен в Мексико да отразява боксов мач, който неочаквано се натъква на зловещата реалност на града.
Част за престъпленията: Най-дългата, мрачна и хипнотична част. Тя представлява подробна, почти документална и клинично хладна хроника на стотици неразкрити брутални убийства на млади жени в Санта Тереза. Градът е директно копие на реалния мексикански граничен град Сиудад Хуарес, където вълната от фемицид остава една от най-големите трагедии на нашето време.
Част за Арчимболди: Разкрива биографията на мистериозния писател (чието истинско име е Ханс Райтер) - от детството му в Германия, през участието му като войник на Източния фронт през Втората световна война, до момента, в който съдбата му се преплита с ужасите в Мексико.
Роберто Боланьо Авалос (1953-2003) е чилийски писател и поет, признат за един от най-влиятелните и радикални гласове в съвременната световна литература. Роден в Сантяго, Чили, той прекарва голяма част от младостта си в Мексико. Той започва да пише проза едва в края на 40-те си години, воден не от суета, а от прагматична и трагична цел: да осигури финансово бъдеще за двете си деца, след като научава, че страда от тежко и нелечимо чернодробно заболяване. По думите на Сюзан Зонтаг Боланьо е "най-влиятелният и възхитителен прозаик от своето поколение в испаноезичния свят". Автор е на повече от 10 романа, на сборници с разкази и есета, превеждан на множество езици и носител на престижни отличия.
В "2666" той изследва генезиса на злото, което разяжда човечеството и човешката природа. Романът е предизвикателство към абсурдите на съвременния свят, към дързостта на писателя да се потопи в най-мрачните събития от близкото минало и към способността на читателя да прозре и осмисли посланията под върха на айсберга.
Въпреки че става световноизвестен със своите мащабни романи, Боланьо до края на дните си продължава да се определя първо и най-вече като поет. "За мен поезията винаги е била висшата форма на изкуство. Добрият поет е истинският герой на нашето време", отбелязва той в последното си интервю, в което Боланьо споделя своите лични виждания за концепции те за злото, насилието и моралния разпад.
"Адът е място, където никой не го е грижа за никого, където насилието е безпричинно и ежедневно, а законът е просто празна дума. Адът е липсата на емпатия", споделя той. Докато "Раят е голяма библиотека. Място, пълно с книги, които още не съм прочел, с удобен стол, хубава светлина и тишина. И знанието, че децата ми са в съседната стая и са добре."
