Мери Дъглас (1921-2007) е един от най-влиятелните социални антрополози от втората половина на XX век и е призната за утвърждаването на антропологията като дисциплина в Лондонския университетски колеж. Тя е добре позната с трудовете си в сферата на културологията и разработва културната теория на риска.
Преиздавана седемнадесет (!) пъти в оригинал, книгата ѝ "Чистота и опасност" е призната за един от шедьоврите на съвременните социални изследвания, въпреки, че при излизането си през 1966 година се продават едва 200 копия в Англия за две години.
В своя труд авторката разглежда темата за свещената зараза - как културите се определят чрез своите ритуали за чистота. Мръсотията не е абсолютна физическа категория, а продукт на класификация, смята Дъглас. "Всяко общество създава символен ред, за да организира света около себе си. Мръсотията е всичко, което нарушава този ред или не се вписва в установените категории", твърди тя.
Интересът на Дъглас към ритуалната чистота се заражда по време на теренната ѝ работа в Конго, където изследва племе, за което чистотата е от изключително значение. Въведението към книгата е ключово, защото разкрива структурата на целия труд, разказа пред БНР Любен Козарев от издателство "Изток-Запад", което предлага ново издание на книгата на български. Преводът е на Маргарита Тенева, а книгата излезе от печат на 12 май.
Според Мери Дъглас няма "мръсотия сама по себе си" - всичко зависи от контекста. Нещо нормално в една среда може да стане неприемливо в друга. Обувките сами по себе си не са мръсни, но ако ги поставите върху масата за хранене, те се превръщат в "мръсотия", защото са извън правилното си място. Храната е чиста в чинията, но е мръсна върху дрехите. Именно обсъждането на такива "гранични теми" помага да се разбере как функционира обществото, подчертава издателят.
Книгата разглежда грижата за чистота като ключова тема за всяко общество, като излиза от дисциплинарните граници на антропологията. Може би най-важната ѝ роля е да предложи на всеки читател ново обяснение за поведението на хората. Нейните социално-теоретични изводи я превръщат в универсален труд за разбиране на човешкото поведение, обществено устройство, религия, икономика, екология. През 1995 г. "Таймс Литъръри Съплемънт" включва книгата сред стоте най-влиятелни нехудожествени произведения след Втората световна война.
