Любовта минава през стомаха – да, при мен това е точно така. Обожавам вкусната храна, а когато е поднесена от жената, към която имам чувства, ми е още по-вкусно и по-любвеобвилно. Но и обратното е важно – нелюбовта също минава през стомаха. И това се е доказвало при всяка от сериозните ми приятелки.
Пресекат ли се в ежедневието ни темите любов и храна – може да е прекрасно, но може и да е досадно и дразнещо. А редовно потисканият гняв (щото пък не става от раз да се разделя с нея за такъв уж наглед дребен повод) води или до язва, или до раздяла с приятелката. Ето повтарящите се ситуации, които имам предвид, събиращи в едно сериозна приятелка, храна и дразнене:
Решаване какво/къде ще ядем
Класика! Часове наред женско чудене. Ценна рядкост са жените, които са наясно къде искат да се хранят и с какво искат да се хранят (и какъв филм искат да гледат, след като изберат какво да си поръчат). Безкрайното избиране какво да си поръчаме за вкъщи и мъчителният подбор на заведение, в което да хапнем (и там умопомрачителното изчакване да си избере от менюто, докато аз съм готов, за да поръчаме едновременно!), убиват романтиката у мен.
Списъците с пазаруване
Когато на прибиране минавам през супера да пазарувам по нейните списъци и после се окаже, че не била точно тая сметана, не била точно тази паста и съвсем никак не била тази ванилия (не трябвало да е захарна ванилия, видите ли!). В главата ми няма място за информация, свързана с видове ванилии или време в живота ми за подбор на конкретна сметана!
Вижте още: 15+1 татковски бъзици: толкова тъпи, че чак смешни
„Вземи ми нещо“
Отивам до магазина, питам иска ли нещо дребно за хапване. Иска. Нещо! Какво. Ми не знае какво – „нещо“. Аз да ѝ избера. Ама шоколад ли, солети ли, чипс ли, вафли ли, какво? Сега, това може и да е тест, дали знам какво обича. Аз знам точно какво обича. Но не знам кое точно от нещата, които обича, ще ѝ се яде, когато се върна от магазина с покупките.
Еднократният сладкиш
Значи, това според мен си е чиста проба наказание. Защото имам чувството, че го прави нарочно. Иначе не ми го побира акълът. Прави някакъв непростимо вкусен сладкиш, облизвам си пръстите, обирам полепналото по тавата и след няколко дни, възпитано изчакал да мине някакво време, я моля пак за същия сладкиш. И какво чувам: „Аа, не мога, не помня как го направих…“ Е как как така! „Ами използвах каквито съставки тогава намерих в хладилника и шкафовете и си го измислих.“ Добре!!
Виж кои токсични фрази рушат връзката ти
Плясване през ръцете
Сготвя тя някакво непростимо вкусна манджа или сладкиш и после вика: „Ееей, стига свински изпълнения! Едно допълнително парче ти стига!“. Добре де, как очаква да не го ям, като е толкова вкусно и е направила толкова много?!
„Ти вече не ми обичаш сладкишите“
Добре, казвам си – „свински изпълнения“… май има нещо вярно, имам 12-13 излишни килограма наистина. Решавам да вляза малко във форма, без тестено и без сладко. А тя – нищо, че е информирана – просто ѝ се било готвело някакъв сладкиш, видите ли, и понеже аз не ям, защото искам малко да сваля все пак – излиза, че вече не ѝ харесвам готвенето, което е почти равносилно на че не я обичам нея явно!?
Вижте още: „С жена ми никога не се караме. И вие можете“
Сеща се, че иска
Докато поръчваме пица, бургери или каквото и да е, е сигурна, че не иска и картофки, или и десерт. После, като седнем да се храним, започва да „пощипва“ от моето!
Сеща се накрая
Не само „пощипва“, а го прави, когато ми е останало малко. Е това жестоко ме дразни. Предпочитам да ѝ дам в началото, когато ми изглежда, че имам достатъчно, вместо в края, когато са ми останали само няколко хапки!
Не може ли просто любовните връзки да са такива, че да мога да си се храня като хората, на спокойно, навреме и достатъчно!
Вижте още:
