„Не правихме секс с години и това буквално ме смаза“

| от Mamamia.bg, Metro.co.uk |

В Mamamia.bg вече писахме за това какъв е общият проблем на двойките, които не правят секс. Но до какво в крайна сметка може да доведе липсата на интимна комуникация в една дълга връзка? Оказва се, че това положение съвсем не е безобидно и може да причини сериозни психологични травми, особено ако единият от двамата има нужда от интимност, а другият – не. Връзка, в която единият партньор упорито отказва да има сексуални контакти с другия може буквално да смаже самочувствието на потърпевшия и да блокира за дълго емоционалния му живот.

Публикуваме анонимно изпратена история от рубриката First Person на британското издание Metro:

„Какво ще кажеш за този уикенд?“, попитах моя приятел от пет годни, а сърцето ми прескачаше, докато се подготвях за отхвърляне на предложението. Не бяхме правили секс от месеци. Вече бях свикнала, но все още се надявах, че неговият отговор този път ще бъде различен. „Да, може би“, каза той без ентусиазъм.

Сърцето ми се сви, знаейки както означава това всъщност: „Не, няма да правим секс, но нямам желание да го обсъждам сега“.

Не винаги е било така. Когато в началото започнахме да излизаме, сексуалният ни живот беше вълнуващ. За осем месеца правихме секс поне два пъти на ден. Беше страстно и емоционално и ме караше да се чувствам жива.

Когато премина фазата на медения месец сексуалният ни живот поувехна, но все още бяхме интимни и влюбени. Едва две години след началото на връзката ни нещата започнаха да тръгват надолу Аз не се чувствах добре и бях диагностицрана с хронична болест. Той се мъчеше да си запази работата. Живеехме заедно от година и вече му беше трудно да поема своята част от наема. Аз постоянно му помагах, въпреки борбата за здравето ми. Идваше ми в повече. Въпреки това отчаяно се опитвах да остана близка с него – защото когато в една връзка се случват нещастни събития, се очаква да преминете през тях заедно. Очаква се да сте отбор.

Но той започна да се отдалечава от мен. Съобщенията му ставаха все по-безлични и редки, срещите спряха, а страстните целувки се превърнаха в приказка за лека нощ. Сякаш той се отдели емоционално от мен, като че ли бях се превърнала в навик, вместо в партньор. Нашият сексуален живот започна да страда. Правехме го все още от време на време, но вече не усещахме интимност. Не се чувствах близка с него, а мисълта му винаги изглеждаше сякаш е другаде.

Когато повдигах въпроса, че ме притеснява липсата на интимност, той ми казваше, че просто е станал мързелив и е привикнал с нашата връзка. Че не аз съм причината, че той все още ме обича и ме намира привлекателна и че ще се постарае. Но оттук насетне нещата само се влошаваха.

Винаги твърдо съм вярвала, че сексът е жизненоважен за здравата връзка. Това е, което отличава приятелите от партньорите. Но вече не знаех как да поискам физическа интимност. Лежахме в леглото и аз се опитвах да инициирам секс. Но той ме отблъскваше и казваше, че не е в настроение, уморен е или не се чувства добре. Усмихвах се и казвах „ок“, но вътре в себе си умирах. Боях се, че той вече не ме намира за привлекателна, не ме обича повече или си мисли за някоя друга. Гледахме заедно филми, но на различни кресла. В крайна сметка седяхме и в различни стаи през по-голямата част от времето.

Аз се чувствах унижена, но все още го обичах и в името на бъдещето на връзката ни реших високо и ясно да си поискам секс, за да видя каква реакция ще получа. Повечето пъти получавах същия отговор: „По-късно“.

В отчаян опит за интимност, един път си купих секси бельо и влязох във всекидневната, където той седеше. Бях едновременно развълнувана и нервна, като също така изпитвах чувство на съмнение. Надявах се, че това ще разбие леда между нас, но една част от мен вече знаеше, че и това няма да проработи. Той ме погледна отгоре-надолу и смутено каза: „Боли ме корем“.

Върнах се в спалнята и прекарах остатъка от нощта в тих плач. Спрях да инициирам каквото и да е било, сякаш се вцепених емоционално. В няколко случая, когато изглеждаше, че може нещо да се случи, аз се изпълвах с надежда – само за да бъда смазана отново с настъпването на нощта, когато той заспиваше на дивана, докато аз отивах сама в леглото.

Нашата връзка беше приключила, но аз оставах с него. Както и той – с мен.

Мисля, че бяхме влезли в живота един на друг толкова силно, че просто изглеждаше по-лесно да останем заедно – особено когато споделяхме общ дом. Но всеки път в мен дълбоко се вкореняваха тъга и горчивина, когато виждах хората в щастливи връзки или когато моите приятели говореха за своите вълнуващи сексуални преживявания. Те бяха наясно какво се случва в моята връзка и ме съветваха да се разделим, но просто не можех да го направя.

Тревожех се, че ако той не ме иска, то кой ли би ме пожелал? Може би това е най-добрия живот, който можех да си позволя, мислех си.

За последните две години от нашата връзка правихме секс два пъти и всеки път ми олекваше, когато приключи. В моята глава това означаваше, че поне сме си казали, че сме го правили, и може би няма да седи като тема през следващите шест месеца.

Накрая, след пет години заедно, се разделихме.

Той ми беше изневерявал с различни жени от работата – и ме изостави заради една от тези жени. С нея започна връзка 10 дни по-късно. Колкото и да бях наранена, нещата придобиха смисъл. Бях се чудила защо либидото му е ниско и дори му бях предлагала да посети доктор (което той отхвърли), но се оказа, че той просто не е искал да спи с мен – и е получавал секс другаде.

Дълго време след това се чувствах разбита и бях сигурна, че никой няма да ме обича отново. Не обичах себе си. Количеството отхвърляне, с което се бях сблъсквала през годините, ми беше отнело самоувереността и самочувствието. Бях сама във връзка, която отчаяно исках да проработи. Най-унизителното чувство е да се опитваш отново и отново да бъдеш желана от някой, който не те желае.

Преди две години срещнах нов човек.

Най-накрая съм щастлива, но връзката ми без интимност имаше дълготраен ефект върху начина, по който виждах себе си в сексуално отношение. Все още нося травмата от предишните отношения. Опитвам се да си върна увереността да инициирам секс по естествен начин, дори и това да ме кара да се чувствам тревожна. Също така се опитвам да си припомня как да обичам себе си и как да бъда самоуверена и спонтанна.

За щастие съм с някой, който ме разбира, и с когото мога да говоря за абсолютно всичко. Той е наясно с това какво се е случило през моята последна връзка и полага усилия да се увери, че знам колко много ме обича и колко е привлечен от мен. Заради това сексът е много по-добър – физически и емоционално. Именно защото интимността е естествена, а не насилена.

Имаме истинска сексуална връзка. Ще отнеме време да се превърне в нещо повече, но с толкова любящ и подкрепящ ме партньор, знам че в крайна сметка ще се получи.