„Успешно дете“? Ужас!

| от Владимир Вълков |

Как да бъде успешно едно дете. Книги излязоха на тази тема, семинари. Хайде обаче да оставим малко децата на мира!

С извинение, ама ние възрастните сме си „таковали таковата“! Все знаем много и сме прави винаги или пък сме толкова несигурни, че имаме нужда да сме прави. Все искаме да променяме всичко наоколо, всички други да се нагодят към нас, а дори и да сме се сетили, че е редно да си гледаме себе си и да си човъркаме само в нашите си неща, пак съдим и клатим неодобрително (понякога само наум, за да не си помислят нещо лошо за нас другите) твърдата си глава.

Е, хайде да се огледаме наоколо и да видим, че този свят сме го направили такъв ние, големите, зрели хора, а не децата.

И колкото и да се делим и да викаме – ама не, има добри и лоши, ония лошите са го направили такъв света, а не ние, добрите – пак нищо не правим, защото нищо не променяме, а продължаваме да воюваме – във Facebook, зад гърба на другите и дори директно, с юмруци или с бомби и автомати.

Да не излезе сега, че аз съм някакъв такъв, дето се прави на нещо повече – не, и аз съм същият дудук. Възрастен, който явно си мисли, че ги разбира нещата много. И явно затова ми се ще да осъдя малко едни други възрастни и затова се чувствам прав, като им казвам – хайде, моля ви се, да оставим децата на мира.

Защо, по дяволите, трябва едно дете да е успешно?!

Съвсем ли сме откачили, че искаме да предадем заблудите си и на малките деца. Не стига че ги тормозим с образователната система, такава, каквато е, и с безброй правила (просто защото трябва да ги учим на правила, така че – хайде нека няколко ей така, самоцелно). Че трябва да ни търпят родителските неврози, несигурности и комплекси. А сега – дайте да ги превърнем изцяло в наши проекти и да ги смажем с изисквания за кариерно развитие от 5-6-годишни, за тяхно добро ужким.

Какво значи един човек да е успешен? Общо взето се влага смисълът на материално успешен, достатъчно печелещ от страхотната си кариера, а още по-добре и достатъчно популярен. Не съм питал моите деца (във възраст преди да им е промит мозъка с горното определение), но съм сигурен, че, както и всички други деца, биха отговорили нещо много по-човеколюбиво и истинско. Да, това е щото са малки, прости, нямат никакви правилни амбиции и още не познават важните неща в света, нали? Затова са нужни такива книги, тенденции и усилия – на тема „успешно дете“.

Вижте още: „Какъв ще станеш, като пораснеш“ има само един верен отговор

Един дял от книга на тази тема е „Детето ви ви отговаря“. Значи ако приложим съветите в нея и пречупим детето, та то да не ни отговаря повече, а да изпълнява, после това дете ще е успешно в живота? Хммм!

Не съм чел книгите по темата „успешно дете“, нито съм участвал в тези семинари или подобни щуротии. И как може да не съм, пък да критикувам, не трябва ли първо да съм добре запознат с тях. Не. Проблемът ми не е с тях конкретно, а с мисленето, довело до там да има такива начинания. С това да полагаме усилия, за да обучим детето си така, че то да ПРЕВЪЗХОЖДА другите. Епа да – нема да е по-смотано от другите, я (не искаме да са като нас?), по-добре да е силен, отколкото сдъвкан? Добре. Може би да очакваме скоро книга „Успешното бебе“ или „Успешният зародиш“, или „Успешният сперматозоид“

Тормозим децата, защото не обичаме себе си.

Нека да ги оставим на мира. И ако можем, да им помогнем, да създадем такава среда, в която те да се чувстват добре, да следват себе си, да са щастливи. Защото на тях им трябва съвсем мъничко, за да са щастливи. Грешка. На тях не им трябва нищо, за да са щастливи. Те могат ей така, просто да си се чувстват добре.

Вижте още: Да пречупим опърничавото дете… или направо да го счупим

А ние ги мъчим, учим ги на конкуренция, на това да се съревновават с останалите и да са по-умни, по-красиви, по-известни (книга „Известното дете“?), по-успешни! Да се налагат, да бъдат те правите, да се състезават и да печелят. И после – защо има войни по света, нали? Нее, няма нищо общо.

Само че дете, което се чувства щастливо, няма нужда да удари някого, да обиди, да счупи, да се състезава. Няма нужда да се опитва да си набави нещо (любов?), което му липсва, по друг начин, чрез заместители.

Едва ли някога ще го видя – но много ми е любопитно какъв би бил светът един ден, ако не се стараем да правим децата си успешни, ако не им сипваме нашите изисквания и очаквания, а просто ги обичаме, приемаме и оставяме на мира да живеят и правят както и каквото те намират за добро. Дано някой някога го види това…

Вижте още: 

Глупостите, които никога да не казваме на децата си