Да пречупим опърничавото дете… или направо да го счупим

| от Владимир Вълков |

Вижте сега, едно дете, ако не уважава родителите си, ако не се съобразява с думите на баща си и на майка си, ако не ги слуша и не спазва правилата им, ако с поведението си поставя под съмнение авторитета им, как тогава да очакваме от него да стане човек, а!?

Особено онзи сорт по-диви деца – ако имате едно такова, знаете значи за какво говоря. Неуправляемо, инатливо, необуздано, репчещо се хлапе, на което му трябва малко здрава ръка. Така че да се захващаме с претопяването на това повярвало си 4-6-7-9-годишно пишлеме и превръщането в нормален член на обществото, който да носи отговорности, да се съобразява и да уважава. Ще ми благодарите след време, а сега ето какво да правим:

Правила на всяка цена

Не отстъпвайте никога и за нищо на света. Вие сте възрастните! Много е важно детето да бъде системно убеждавано, че каквото сте си наумили вие, родителите, това е. Вие командвате и точка. Вие сте шефът и край. Всяко правило, независимо дали малкото човече го схваща или не, трябва да бъде спазвано. Всеки път. И никаква гъвкавост и отпускане – ама било изморено, болно, отегчено, не-не! Ако трябва, обърквайте го с нови и нови правила. Нека знае кой е по-нагоре в йерархията.

Авторитет до дупка

Не обяснявайте защо нещо трябва да е така и да се прави еди-как си, а просто изисквайте послушание и следване на думата ви. Не пропускайте да настовявате и за благодарност, че го правите човек. Налагайте авторитета си при всяка възможност. Ако трябва, заплашвайте го и разказвайте (дори и неверни) истории как собственият ви баща ви е бил с жилава пръчка през прасците за добро утро, или защото не сте си опънали достатъчно добре кувертюрата на леглото, така че детето ви да се радва, че не правите същото. Най-добре е, ако успеете да постигнете състояние, при което детето ви да се страхува от вас и да ви избягва в по-голямата част от времето, криейки се в стаята си, четейки и превръщайки се в свестен човек там.

Намалете радостта му

Не му позволявайте каквато и да е безпричинна радост. Просто, видите ли, добро настроение, ей така? Как така! И внимавайте да няма и много причинна радост. Страданието ражда уважение към живота, оценяване на малките неща. Убивайте му ентусиазма. Режете всякакви негови идеи и предложения, всякаква инициативност. Нека прегърне трудностите по пътя към развитието и очовечаването.

Правете нещата вместо него

Като продължение на предното. Дори то да пищи „искам аз, могаааа“, казвайте, че не може, че не го прави никак добре, че е все още малък и неумел. И го правете вие. Бършете му дупето, връзвайте му обувките, набождайте му зеленчуците на вилицата. Да, звучи уморително и досадно, но повярвайте ми, това ще се изплати и с времето ще имате едно по-кротко, послушно дете, с чувство за уважение.

Не му позволявайте да си въобрязява разни неща

Ако има талант или притежава някакви, каквито и да е умения в определена област – при всяко негово, макар и дребно постижение, не го оставяйте да се надува и да си мисли, че е голяма работа. Веднага му посочвайте друго по-голямо и по-важно постижение (ваше или на някого другиго), от което детето ви е много далеч. Например, ако по математика то тъкмо е схванало какво е синус, обяснете му, че не знае какво е синуси в черепа, или че не разбира нищо от интеграли. Хайде да не си въобразява, че знае повече от вас. Ако трябва използвайте и злъчни, ехидни коментари, но не се давайте. Помага и ако го критикувате често пред други хора.

Вина и срам, по много

Ако ви се струва, че детето ви все още е много наперено и пренебрегващо вашия авторитет – засрамвайте го. Най-вече пред други хора: от приятелчета до случайни минувачи. Разказвайте пред гостите как като малко се е наакало зловещо до шията, с подробности. Или как все още не може да си намаже самичко филия (дори и да не е вярно). Към това добавете и обвинения. Как сте жертвали кариерата си, за да може да отгледате това неблагодарниче. Как сте могли да ходите по дискотеки и концерти, но ви е било мъчно, че то е имало нужда от храна и смяна на пелените. Как сте си късали от залъка за него, а то сега ви нарича „тъпчо“. Колкото по-драматично, по-добре.

Инатът ви е по-голям от инатът му

Понеже при този тип деца често твърдоглавието е сериозен проблем, вие му демонстрирайте превъзходство най-вече в това отношение. Вие сте го създали, от вас е произлязло, да не си мисли, че го може по-добре. Прилагайте всичко горно с още по-голям инат и без значение на подробностите и конкретните ситуации, упорито, праволинейно и с ясното съзнание, че сте прави.

Краят на последното изречение е особено важен. Вярвайте!

Ще стане. Ще видите как след години, когато детенцето ви стане човек, който сам трябва да си поеме пътя в живота, ще е един уважаващ авторитетите, признаващ йерархията и правилата, следващ силните, нерепчещ се, неинициативен, неотварящ се, немотивиран, неуверен, несправящ се с живота си… Oh, wait… Къде сгрешихме..

Вижте още:

Глупостите, които никога да не казваме на децата си

пъкн

 
 


Повече информация Виж всички