Kогато детето влиза в ролята на родителя

| от Mamamia |


Детството често се описва като прекрасен период, изпълнен с грижа, закрила, любов и внимание. Но това е само на хартия. Истината е, че за много деца то може да бъде безкрайно неуютно и емоционално ангажиращо. До степен, че детето да не може да се наслади нито за миг на детското безгрижие.

Има достатъчно много примери за родители, които въпреки че могат да осигурят необходимата на децата физическа грижа (храна, подслон, образование), по никакъв начин да успяват да участват в живота им адекватно психически или емоционално.

В психотерапията такъв тип хора се наричат емоционално незрели родители.

Това са родители, които не са способни да посрещнат емоционалните нужди на детето или децата си, независимо дали става дума за бебета или вече пораснали тийнейджъри.

Тези родители се познават по това, че независимо какво се случва в живота на детето им, те самите са онези, които са в центъра на събитията. Техните нужди, техните грижи, техните ангажименти…

С други думи – всичко се върти около тях, около техните лични емоционални нужди, около ежедневието им, около отношенията им с другите, а проблемите на детето или децата им са на второ място.

Емоционално незрелият родител обикновено се затруднява да регулира своите емоции и успява да ги излее безконтролно в отношенията си с детето.

За разлика от тях, емоционално зрелите родители са способни да се ангажират емоционално с нуждите на децата си, те имат капацитета да разпознаят и разберат, а също така да поощрят емоциите на детето.

Здравите емоционално родители не приемат всичко на вътре и не се опитват да променят начина, по който детето им се чувства.

Зрелите емоционално хора се отличават с по-висока емоционална интелигентност, която им позволява да управляват емоциите си, докато общуват с детето си, и това ги прави по-ефективни и във възпитанието. Те успяват да осигурят на детето си ниво на подкрепа, която му позволява да расте спокойно и сигурно, да бъде себе си, вместо да се опитва да се хареса на родителите си.

Емоционално зрелите родители се въздържат да проектират собствените си нужди върху децата си.

Това дали някой е емоционално незрял или е зрял родител има общо с начина, по който е бил отгледан.

Понеже емоционалната нестабилност е моделът на поведение, с което са моделирани като малки, това е и начинът, по който незрелите емоционално хора смятат, че трябва да се справят със ситуациите с децата си. Този модел се предава от поколение на поколение, докато не осъзнаем, че бихме могли да променим „кармата“, като положим усилия да излекуваме раните си, нанесени ни от емоционално незрелите отношения у дома.

Ето няколко знака, че сме израснали с нестабилни емоционално родители и един вид сме били като родители за родителите си:

Те използват децата си като „кошче за емоционални отпадъци“

Емоционално незрелите родители не се справят добре с чувствата си и не щадят децата си, когато трябва да решават своите проблеми. Те са склонни да споделят всичко на детето: от проблеми в работата, през проблеми в брака или проблеми с другия родител, до финансови затруднения.

Вижте още:

7 родителски грешки, които се отразяват зле на детето

„Изхвърляйки“ всичките си проблеми върху децата, те създават представата, че не могат да се справят с живота, камо ли с отглеждането на детето. Неслучайно реакцията на такива деца е да „влязат в ролята на родителя“ – роля, която е тежка, не е за плещите им и оказва сериозно влияние върху емоционалното им здраве.

Родителите, които не са в състояние да контролират емоциите си, се обръщат към детето, защото се чувстват сигурни с него, чувстват се комфортно. Те имат усещането, че детето им е близко и не ги застрашава, затова и си позволяват да „изхвърлят“ емоционалния си багаж върху него.

Ако като дете сте слушали за нерешимите проблеми на родителите си, е много вероятно чувството за хаос да ви е обърквало. Но в крайна сметка сте се научили да се справяте с емоциите – по-точно с чуждите емоции.

Такива деца често израстват като емоционално затворени хора или започват да прехвърлят своите чувства и рани на свой ред върху други хора. Те израстват с чувство за тежест и с мисълта, че са  отговорни за настроенията и емоциите на родителя си, което е най-малкото психически изтощително.

Вижте още: 

Да сме приятели с децата е лоша идея

Те разчитат децата им винаги да им оказват емоционална подкрепа

Друг важен признак е зависимостта от емоционалната подкрепа на децата. Емоционално незрелите родители имат нужда от потвърждение от децата си, че са на прав път, или от комфорта на общуването с тях. Така те обръщат ролите на грижещия се и получаващия грижи. Това е порочно, защото заради липсата си на опит и заради това, че са деца на родителите си, малките хора не могат да предложат на родителите си подкрепата, от която те се нуждаят. Не е и тяхна работа да го правят.

И така се появява нов проблем: емоционално незрелите родители започват да се сърдят, че детето не е до тях по начина, по който те очакват. И понеже очакват от малък човек, че той ще знае какво те искат и от какво се нуждаят, ако той не може да ги подкрепи, е възможно да избухнат, да се сърдят или да залитат към насилие.

Те са лишени донякъде от емпатия

Емоционално незрелите родители не са в състояние да осъзнаят напълно как техните емоции могат да повлияят на околните. Те трудно разчитат чувствата и нуждите на децата си. Реално човек, който съсредоточава всичко върху себе си, няма да може да помисли как дадено решение или разговор влияе на другите.

Те имат проблем с границите – своите и чуждите

Проблемите с границите са универсален знак, че родителят не е зрял емоционално. Нарушаването на личното пространство може да се случва в две посоки – може той да поставя прекалено строги граници или пък да бъде изключително снизходителен към детето. Има и вариант, който съчетава и двата подхода.

Във всички случаи на емоционално незрелите родители им е трудно да намерят баланса. Нещо повече, те също трудно се справят и с границите, които децата им поставят. Такива родители може да се обидят или изобщо да не ви чуват, когато заявявате своите нужди.

Използват емоционални „оръжия“ като чувството за вина или наказателното мълчание

Вече в по-зряла възраст, когато се опитвате да поставите граници на емоционално незрял родител, може да забележите, че той използва срама или вината като оръжие. Това може да звучи така: „О, ти вече не ми позволяваш да виждам внуците си“ или „Никой никога не ми се обажда“.

Освен това емоционално незрелите родители често използват метода на мълчанието. Ако се чувстват недоволни от поведението ви, те избягват да говорят с вас, вместо да изговорят проблема като емоционално зрял човек. И вие оставате с чувството, че сте направили нещо нередно, въпреки че през цялото време това е било борба за власт от тяхна страна.

Вижте още:

„Марш в ъгъла! Наказан си!“ или как не бива да възпитаваме децата си

Имат непоследователно поведение и реакции

Често, когато емоционално незрелият родител има тежък ден в работата, той превръща проблема си в общ проблем, въпреки че той няма нищо общо с децата или съпруга му. Това води до емоционални изблици в семейството.

Този тип хора наистина нямат способността да регулират емоциите си и да ги отделят от възпитанието. Това може да доведе и до непоследователно поведение. Например, ако майка ви обикновено ви помага с домашните по математика, но е имала тежък ден в работата, тя може да избухне, когато поискате редовно планираната си помощ. Всичко това води до непоследователност в тяхното родителство.

Вижте още:

Детето ме побърква! Каза ми: „Мразя те“

Те не зачитат детската индивидуалност

Друга характерна черта е, че те не уважават детската индивидуалност. При здравословни отношения, родителите успяват да възпитат децата си да бъдат личности извън тяхната собствена намеса.
Дори когато децата са още малки и все още зависят от родителите, осъзнатите хора започват насърчаване (и зачитане) на техните предпочитания, вкусове и обратното – на нещата, които не им харесват.

Когато уважавате индивидуалността на детето си, вие го възприемате като човек, който има свои собствени ценности, убеждения и граници. Но един емоционално незрял родител не е в състояние да направи това.

Ето как да се погрижите за себе си, ако имате емоционално незрели родители:

Ако разпознаете някое от горните поведения в родителите или настойниците си, поемете дълбоко въздух. Щом в психотерапията има име за този тип родители, това очевидно означава, че не сте сами.

На първо място, трябва да се поздравите, че изобщо сте успели да забележите дефектите в родителството на майка си и баща си. Не е лесно да признаеш, че хората, които са се грижили толкова години за теб, имат недостатъци.

Но ето истината: родителите ви са направили най-доброто, което са могли, и в същото време не са могли да ви дадат това, от което сте имали нужда като дете, защото те не са получили това, от което те са имали нужда като деца.

Обърнете внимание на нещата, от които сте имали нужда в детството си, но не сте получили.

Това може да е емоционална подкрепа, възможност да изразявате мнението си или безусловна любов. Когато сте наясно с тези неща, ще можете да поправите отношението на родителите си, при отглеждането на собствените си деца.

Ясно е, че никой не избира родителите си.

Но вече като възрастни хора имаме възможността да избираме с кого да изживеем живота си, кой да бъде наше семейство и да се научим да се доверяваме на хора, които са в състояние да ни дадат подкрепа и опора.

А що се отнася до отношенията с родителите – важно е на зряла вече възраст да поставим ясни и здравословни граници за това какво ще приемем от тях като поведение и какво – не.

И няколко думи за хората, които се припознават като емоционално незрели родители:

Трябва да се осъзнае, че емоционалната незрялост е заучено поведение и е възможно да е била показвана като модел през много поколения. Самото желание да счупите този модел е достатъчна първа стъпка. Всичко започва с осъзнаването. И за това е възможно да имате нужда от професионална помощ.

Терапевтът може да ви помогне да се научите да се самоуспокоявате, да ви покаже как да си създадете емоционално подкрепяща общност, така че да не се чувствате принудени да разчитате на детето си. И в крайна сметка да ви помогне да излекувате раните от собственото ви детство, които вероятно ще се появят по пътя.

Вижте още:

10 навика на хората, израснали с емоционално недостъпни родители