7 родителски грешки, които се отразяват зле на детето

| от MamaMia |

Да си родител днес сякаш е по-трудно от всякога. Изискванията изглеждат все по-големи, времето – все по-малко, а желанието да отгледаме добре възпитано, добре осигурено и добре образовано дете – все по-силно.

Би било чудесно, ако детето може да израсте като стабилен, самоуверен и емоционално и психически силен човек. Тогава бихме могли да кажем, че сме били успешен пример. Това е така, защото психически и емоционално силните деца, отгледани в здравословна атмосфера, се справят с живота си по-добре, по-лесно и по-успешно. Те са по-отговорни към собственото си бъдеще, стараят се повече в училище (особено по предметите, които са им интересни), намират си по-хубава работа като пораснат и като цяло са по-удовлетворени от своите житейски избори.

Всъщност има безкрайно много начини, по които родителите могат да наранят самочувствието, да дестабилизират емоциите и да подтиснат психиката на детето си. Според терапевта Трейси Хитчинсън, която е позитивен психолог и колумнист за редица издания, включително Psychology Today, има 7 начина да допуснем грешка и да попречим на емоционалното и психологическо развитие на децата си.

Ето няколко от тях:

1. Да не зачитаме чувствата на децата

Децата трябва да знаят, че е полезно да изразяват, да комуникират и да говорят за своите емоции. Когато родителите казват неща като „Не бъди тъжен за това“ или „Не е голяма работа“, те изпращат съобщение, че чувствата нямат голямо значение и че е по-добре да ги потискаш. Но това е модел, който учи детето да не вярва на вътрешните си пориви и като възрастен човек то ще е по-малко склонно да се съобразява със собствените си и чуждите чувства. Емоциите са важни и не трябва да бъдат спирани, защото само чрез тях можем да израснем като искрени, удовлетворени и изпълнени със смисъл хора.

Затова, ако детето изразява страх по време на буря например, е добре да покажете, че това е нормално и го разбирате: „Знам, че си уплашен точно сега“. Опитайте се да поставите за цел пред детето да намери начин да се чувства по-добре, когато го е страх. Нека само да помисли какво да направи, за да не го е страх толкова. По този начин ще научите детето да се справя самостоятелно със собствените си емоции. Нека да практикува различни начини за решаване на тревогите си, докато намери онзи, който работи най-добре за него.

Изследване: няма как да скриете от децата, че сте стресирани

2. Да ги закриляме постоянно и да ги предпазваме от провал

За повечето родители е трудно да гледат спокойно как децата им се борят с предизвикателства, за които знаят, че могат да се решат много бързо – например с едно телефонно обаждане, с един разговор, с едно съобщение.

Но ако детето се справя лошо в училище, например, да му пишете домашните надали би помогнало особено. Така или иначе на следващото контролно ще си проличи, че нищо не знае. Точно така седят нещата и в живота. Децата трябва да преминат сами през неуспеха, за да могат да оценят успеха. Ако успеят да усвоят уроците си от провала, те ще развият устойчивост и ще могат да се изправят на собствените си крака по-бързо и по-лесно. Не ги лишавайте от това.

3. Да ги глезим или да им угаждаме прекалено

Според изследванe, ако давате на децата си всичко, което те желаят, те не успяват да изградят уменията, които са им нужни за психическа устойчивост и самодисциплина.

Децата трябва да знаят, че могат да постигнат всичко, което искат – но ако се борят за него и работят усилено. Родителите могат да научат децата на самоконтрол, като поставят ясни правила – да се довърши домашното, преди да се гледа филм или видео, да вършат домашните задължения, за да може да се получат допълнителни джобни и т.н.

4. Да очакваме от децата съвършенство

Естествено е да искате детето ви да постига големи цели и да бъде най-доброто във всичко. Но това не е начинът, по който се случват нещата в живота. Когато летвата се постави твърде високо, това може да доведе до проблеми със самочувствието и самоувереността по-късно в живота.

Ако искате да възпитате психически и емоционално силни деца, трябва да имате реалистични очаквания към тях – нито прекалено завишени, нито прекалено занижени. И дори децата да не ги посрещат, неуспехите с които се сблъскват, ще ги научат на ценни уроци в живота и ще им посочат как да успяват следващия път.

Ако трябва да науча децата си на едно-единствено нещо…

5. Да се стремим винаги да им е удобно и комфортно

Има много неща, които вашето дете ще приема с недоволство, както и такива, с които няма да свиква лесно. За някои деца е особено трудно, когато става дума за нови неща – да се опитват нови храни, да се създават нови приятелства, да се свиква с ново училище, да се започва нов спорт или да се преместите в ново жилище.

Но именно трудните и неудобните моменти засилват психическата сила на детето – особено когато става дума за неща от живота, а не за самоцелни и излишни усилия.

Окуражавайте децата си да опитват нови неща. Помогнете им да започват, защото това е най-трудната част. След като са направили първата стъпка, те може да осъзнаят, че не е толкова трудно, колкото са си мислели – и дори може да са добри в новото начинание.

Суперсилите, които децата губят с порастването

6. Да не поставяме правилните граници родител-дете

Ако искате детето да се научи да взема собствени решения, не го натоварвайте с прекалено много очаквания от прекалено рано. То трябва да знае, че вие сте шефът – поне до дадена възраст. Например ако зададете правила за лягане на вашето 12-годишно дете, се уверете, че то ще се придържа към тях всяка вечер.

За да израснат психически и емоционално силни, децата имат нужда от родители, които слагат граници и го правят последователно. Ако тези граници се обсъждат, дискутират или са колебливи, това може да доведе до надпревара между вас и вашето дете. То няма да е сигурно, че сте добър родител, както няма да знае и дали не е време само да поеме инициативата за себе си. То може и ще започне да взема решения, които са незрели. Оттук следват твърде много проблеми, които могат да бъдат спестени.

7. Да не се грижим добре за себе си и децата да виждат това

Колкото по-възрастни ставаме, толкова по-трудно ни е да поддържаме здравословни навици – да се храним здравословно, да се упражняваме всекидневно, да си почиваме достатъчно. Затова е важно да се моделират навици за самоуважение, които да са пример за детето. Вие трябва да се стремите да бъдете добър пример за справяне с проблемите за децата си. Например, ако сте стресирани, е добре да кажете на детето: „Имах много уморителен работен ден, затова сега ще си почина“. Нека то се научи да се грижи за себе си, точно както и вие го умеете.

Прости ми, дете, и не бъди като мен