Вълнението, което ни обзема, когато планираме как да организираме и декорираме стаята на малкия човек, който е напът да се появи в живота ни, е чувство, което завладява ако не всички, то почти всички млади родители. Объркването, безредието и кашата, които настъпват в главите ни скоро след като се озовем в магазин за детски стоки и обзавеждане, е следващата естествена стъпка в процеса.
При мен този процес настъпи не в магазина, а в един сайт, в който се зарових в една безсънна нощ по време на бременността, когато нашият малък човек беше решил да учи суинг танци в корема ми. Тъй като не се очертаваше да спя много така или иначе, се заех да правя списък с най-необходимите първоначални покупки. Оказа се по-трудно, отколкото си представях. Всъщност няколко часа по-късно нямах нищо в списъка, защото проучването за това какво бе наистина необходимо и какво можех да подмина, се оказа мъчително.
Започнах да разпитвам познати и приятели: Кое беше най-ценното нещо, което купихте за дребното?
Следваха най-разнообразни отговори: бънджи; машинка за бял шум; бебефон; шезлонг. Нито един отговор не ми звучеше убедително. Просто не резонираше с моето виждане за бебеотглеждането. Отново се върнах към безкрайните списъци с „най-важни“ покупки за едно новородено, отново онлайн. И тъкмо когато отчаянието ми беше стигнало връхната си точка, попаднах на блог, в който говореха за вещ, наречена топончино. Зачетох се и така открих покупката, която да сложа на първо място в списъка си. Така открих и метода Монтесори. В следващите редове разказваме за т.нар. топончино и какво още препоръчва методът, когато става дума за подготовката на стаята на новороденото.
Топончино
Топончиното е меко, тънко и овално дюшече, което улеснява прехода от майчината утроба към света извън нея – от една постоянно топла, тъмна, тиха и позната прегръдка към едно студено, светло, шумно и непознато пространство. Топончиното е една от първите опорни точки за бебето, тъй като с него мини човекът може да бъде носен (за успокоение, приспиване или хранене), прехвърлен от ръце на ръце (всеки иска да се запознае с него и да го подържи) и поставeн на различни повърхности (от дивана, на леглото и на пода), без прекалена стимулация и промяна на познатата средa (добра идея е в дните или седмиците преди раждането майката да спи с топончиното, за да може миризмата ѝ после да успокоява бебето). Така топлината, миризмата, усещането за сигурност, което тази тънка постелка осигурява, обгръщайки бебето от всички страни, намалява стреса не само за него, но и за родителите. През първите седмици и месеци от живота на нашия малък човек, топончиното беше нещо като неин първи дом, а напускането на този дом се случваше изключително рядко. Трябваше да се разделим с топончиното едва когато тя вече не се побираше в него.
„Мойсеева кошница“ и/или матрак на пода
Мойсеевата кошница (или просто кошче за новородено) беше мястото, на което дребосъкът ни спеше през първите месеци, когато всъщност това е и основното занимание на всяко новоизлюпено човече. Съчетава се чудесно с топончиното, тъй като бебето може да заспи в ръцете ви в топончиното и след това да бъде поставено в кошчето си заедно с него. Събуждайки се, малкият човек е винаги в позната среда, която предоставя нужното спокойствие за процеса по адаптация към шумния свят извън утробата. Важно е тази среда да е изчистена от всякакви стимули – играчки, въртележки, всякакви шарении, тъй като това все пак е място за покой и сън. Можете да изберете да поставите кошчето за спане в собствената си спалня, до вашето легло, или пък в стаята на новороденото, ако има такава.
Някои родители, следващи метода Монтесори, поставят кошчето върху матрака на пода, който по-късно (след няколко месеца) ще се превърне в основното място за спане.
Матрак на пода ли? Да, на пода.
Не кошарка, не детско легло (със или без преграда), а обикновен матрак, който слагате на пода. Даваме си сметка, че това често звучи странно и не отговаря на представите на много родители за перфектната детска стая с кокетната бебешка кошарка, върху която се върти музикална играчка (това със сигурност не ви трябва, но за играчките ще разкажем друг път).
Но защо просто матрак на пода? Веднъж щом бебето ви започне да пълзи, матракът ще му даде усещане за самостоятелност, тъй като ще може да изпълзява от, до и върху него напълно само. В противовес, поставяйки детето си в кошарка зад преграда (всъщност зад решетки), вие го обричате да разчита изцяло на вас, за да може да легне да спи или за да може да започне деня си, когато се събуди.
Относно страха, че бебето може да падне – да, може. Ще пада множество пъти, но именно затова матракът е на пода. В някакъв момент човечето ще свикне с параметрите като всички нас. А няма ли да изпълзява от леглото си, когато си поиска, се питате вероятно също. Да, точно това ще прави. Това е и целта, а вашата задача е да обезопасите дома си до степен, в която това изпълзяване от леглото по желание няма да ви притеснява. Ваша задача е и да започнете да имате доверие на бебето си. Може да звучи невероятно, но гледката на едно бебе, което вече се е изморило от игра и решава само да се покатери върху матрака си, за да поспи, не е нищо ново под слънцето. А каква гледка е това само.
Много семейства, следващи метода Монтесори, решават да заменят и собственото си легло с матрак на пода през първата година от живота на бебето си, като по този начин му позволяват да отиде при тях напълно само, когато поиска или има нужда от това.
Постелка за пода или най-обикновено одеяло
Вместо да закопчаете бебето си в люлка, шезлонг, или в какъвто и да е вид столче с колани, защото, нали знаете, „да не се удари/да не падне детето“ или пък защото „как иначе да свърша нещо из къщата“, можете просто да го оставите на пода върху мека и чиста повърхност. Бебето ви има нужда от разтягане и да се движи свободно още от първия си ден, а подът и до ден днешен си остава най-добрият избор. Определете място в дома си, което да превърнете в нещо като „игрална зона“ за вашия малък човек и я рамкирайте с едно меко одеяло, за предпочитане едноцветно и в неутрални тонове. Постарайте се т.нар. игралната зона да предлага свободен поглед към всичко, което се случва в дома или стаята (в зависимост от разположението). Бебето ви има нужда да наблюдава и да попива случващото се наоколо, а решетките на кошарката за сън или игра, а също и безбройните светещи и пищящи играчки, наредени пред лицето на детето, което е поставено в игрална станция, го отвличат от необходимостта му да наблюдава света около себе си.
Голямо огледало
Както и зоната за отдих, така игралната зона също не трябва да бъде претрупана с играчки и визуални стимули. Вместо това на стената до постелката за под, която сте избрали за времето на свободно движение на бебето си, закачете дълго огледало по протежението на пода. Бебетата обожават да се взират в огледала (затова и множество играчки на пазара са снабдени с такива). Огледалото е постоянен източник на изненади и можете да измислите безброй начини да се забавлявате заедно с малкия човек пред него. Или можете просто да го оставите и да наблюдавате как то само би се ангажирало с огледалото. Още едно предимство на огледалото, поставено на правилното място, е, че разширява полезрението на бебето и по този начин увеличава възможностите за свободно изучаване на случващото се в дома. Как да изберете правилното място ли? Легнете на пода и погледнете света през очите на бебето.
Стойка за висящи въртележки или активна гимнастика
Мястото на висящите играчки е в зоната за игра или там където дребното прекарва голяма част от будното си време, а не над бебешкото легло, както сме свикнали да виждаме. Леглото е за сън и почивка и всякакви зрителни или тактилни стимули трябва да стоят на разстояние от него. Така че снабдете се със стойка, на която да поставяте висящи въртележки и други висящи играчки над бебето си за времето, което то ще прекарва на пода. Ако се спрете на т.нар. активна гимнастика, изберете (или си направете) най-обикновена такава, по възможност дървена и в неутрален цвят. Избягвайте разпространените на пазара варианти в безброй цветове и отрупани с цял куп играчки, които се въртят сами, пеят, свирят и светят. Бебето не просто няма нужда от подобна свръхстимулация, но и ще се чувства по-добре без нея.
Можете да купите или да изработите сами типичните за метода Монтесори висящи въртележки, които се предлагат на бебето в определена последователност през първите му месеци. Това са въртележките познати като Мунари, Октаедър, Гоби и въртележката с танцуващите фигури, които подпомагат развитието на бебешкото зрение, грубата и фината моторика, а също и чувството му за ориентация и адаптация.
Нисък рафт или етажерка
Близо до постелката за под и зоната за игра разположете нисък рафт или етажерка, на която да подредите играчки и простички занимания. Стремете се към минимализъм и красива подредба. Ако етажерката, която сте избрали, не предоставя отделение за всяка играчка, тогава се уверете, че има достатъчно разстояние между изложените материали, така че етажерката да не изглежда претрупана и да „диша“. Ако пък има отделения, стремете се във всяко да има само по една играчка или панерче с малко на брой сходни играчки, например различни топки. Всички играчки и занимания, които не намерят място на рафта, приберете далеч от погледа на дребното. След време просто сменете изложените на рафта занимания.
Подредени по този начин, заниманията са далеч по привлекателни за детското око и шансът детето да се ангажира с тях за по-продължителни периоди от време е по-голям, отколкото ако всичките му налични играчки са пръснати из стаята или пък са натикани в огромни панери с играчки. Когато подреждате рафта, мислете за стоките, изложени в скъп бутик – влизайки в такъв, виждате само няколко артикула и изборът ви става далеч по-лесен, отколкото ако стелажите бяха отрупани с толкова много дрехи, че не можете дори да разгърнете и да ги видите.
Преди всичко друго в списъка с необходими неща за мечтаната детска стая обаче сложете себе си. Няма да сгрешите, ако повярвате и се придържате към твърдението, че бебетата нямат нужда от много. А още по-добре ще направите ако не забравяте, че вие си оставате любимата и най-полезна играчка за вашия малък човек.
Още от автора:
Нещо не е наред с децата: Монтесори ли е отговорът?
Как да покажем уважение към едно бебе? (И защо)
Бързи и яростни? Не и с детското развитие!
Попиващият детски ум е вашето огледало: харесва ли ви какво виждате?
Детето ви е самостоятелен човек – махнете се от пътя му
Думата „браво“ е най-унищожителната дума в речника ви – част I
Думата „браво“ е най-унищожителната дума в речника ви – част II
Образователната система отнема повече от децата, отколкото им дава
