Детето не просто жадува да е самостоятелно и независимо – то се нуждае от тази независимост. Нуждае се от функционална, интелектуална и емоционална свобода и автономност. То не просто иска, а трябва да се научи да се грижи само за себе си. И трябва да започне да се учи не след няколко години (когато порасне), не след месеци, не и утре, а сега – от първия му ден.
Психологията разглежда раждането като първата стъпка по дългия път към постигането на независимост от родителя и това изказване съвсем не е пресилено. Едно бебе се бори ежедневно, за да постигне последователни нива на независимост (в началото тя е функционална) – бори се да протегне ръка към точно определена играчка, за да я вземе само; бори се със сетни сили да вдигне глава, за да може да се огледа и да наблюдава какво се случва в света около него; бебето се бунтува срещу ограниченията си, защото има вътрешна потребност да не разчита на никого за нищо, да бъде силно, а не да разчита на магическата ръка отгоре.
Борба е точната дума. Всеки, който е наблюдавал тези моменти в ежедневието на едно бебе, е видял вътрешния стремеж, дори настървеност, с които новият живот се опитва да надскочи, да се справи със себе си, със задачата, със света.
Едно няколкомесечно бебе ще протегне ръка към храната на възрастните, погледът му ще проследи вилицата, защото детето има нужда да започне да се храни само.
Както Мария Монтесори отбелязва в книгата си „Попиващият ум“: „Все едно […] то ни казва: „Не искам да живея повече на гърба на майка си. Сега съм напълно живо и мога да се храня само“. И наистина може. Само че не с лъжица и пюре, а чрез така нареченото „захранване, водено от бебето“, което набира все повече популярност през последните години. За разлика от традиционното захранване, тук бебето се храни само́, като използва ръцете си, за да поднася към устата си парченца храна с подходяща форма и размер и в този смисъл не е просто пасивен участник в процеса. Със сигурност не е толкова чисто, колкото храненето с лъжица, и действително отнема много време и търпение, но учи детето на самостоятелност от самото начало. Подобен тип захранване може да започне около шестия месец – колко често сте виждали бебета, които едва седят, да се хранят сами?
Вижте още: Захранването – мисията възможна
Друг от основните елементи от живота на всяко бебе, разбира се, е сънят.
Ако, следвайки Монтесори, използвате матрак на пода вместо детска кошара, детето ви, веднъж щом се научи да пълзи, буквално може да се научи, че може да си легне само́, да пропълзи до леглото си и да се приспи. Обратната ситуация също е валидна – бебето се е наспало и решава да допълзи до някоя играчка наблизо, защото то иска така, защото иска да се занимава точно с нея. Организирана по този начин, средата възпитава и благоприятства постигането на независимост още в най-ранна възраст. Организирана по този начин, тя позволява свобода на движението – един от ключовите елементи по пътя към самостоятелността.
За да може да седи само, да се обръща, да пропълзи и да проходи, детето се нуждае от свободата да се движи.
В този смисъл абсолютно безсмислените детски стоки, с които е залят пазарът, внушават на родителите, че от тях реално има някаква нужда: шезлонги, бънджита, кошари за игра или спане, каишки и колани за прохождане, проходилки и столчета за хранене с петточкови колани – всичко това ограбва детето от свободата на движение и стои на пътя му към функционалната независимост. Всички тези приспособления са създадени за улеснение, удобство и спокойствие на родителите, но само пречат на децата. Проходилки все пак са използвани още през XV в. – дали „старото е по-хубаво“, или пък не е време да се откажем от него и да опитаме различен подход?
Вижте още: Играчките – злото духче на детската стая
Равно по значимост, когато говорим за независимост, е усвояването на езика.
Езикът дава възможност на децата не само да изразяват мислите си с думи, но също и да формират дадена мисъл, тъй като знаят съответните думи. Както доктор Майкъл Дорер от фондация „Монтесори“, САЩ, отбелязва, езикът и познавателните способности на човек са обвързани, така че всяка нова дума в речника на детето го приближава до самостоятелното мислене (интелектуалната независимост). И обратното – колкото по-малко думи знаят децата, толкова по-ограничен е мисловният им процес. Ролята на възрастния отново е от изключителна важност – не трябва да забравяме, че никога не е твърде рано да използваме най-богатия и красив език, на който сме способни. Не чакайте детето да тръгне на детска градина или училище, за да го направите – да, бебето няма да разбере какво чува, но ще попие наситеността на езика, богатството, разнообразието и един ден ще го възпроизведе точно толкова богато.
Вижте още: Пенчо, бре, четѝ – 8 начина да научим детето отрано
Добрата новина е, че възрастните могат да подпомогнат детето в процеса по постигане на независимост, но рядко могат да го спрат, макар и да опитват понякога, водени, както винаги, от най-добри намерения. Както отбелязва и доктор Монтесори, склонността на детето винаги да преследва своята независимост и енергичните му импулси в тази посока често карат възрастните да се опитват да го спрат, за да го предпазят или за да помогнат. Но детето се развива и се стреми към независимост, извършвайки самостоятелно дейностите, които наблюдава около себе си, и чрез опита, получен от средата и от тези дейности. „То не се интересува от знанията на другите; то иска да придобие знания самостоятелно, да получи опит от света и да го възприема със своите самостоятелни усилия“, пише Мария Монтесори.
Така че. ако искате да подпомогнете детето си по пътя му към постигане на независимост, включете го в дейности от ежедневието ви.
То ще бъде истински щастливо да го направи. Не го отпращайте с думите „Върви да си играеш в другата стая“. Дейностите от практичния и живия живот учат на ред, концентрация, координация и, в крайна сметка, на това как да се грижим сами за себе си. Най-хубавото е, че това е време, в което можете да заздравите връзката с детето си. Е, не и ако очаквате, че чиниите ще блестят от чистота след като малкият човек ви е помогнал с това или ако искате набързо да приключите с досадните задачи из къщата. Не забравяйте, че детето не върши нито една от тези дейности, гонейки резултата, към който ние се стремим, когато ги вършим (в този случай чиниите да са измити) – то се стреми към независимост, като получава и трупа опит от средата си и бъде оставено да повтаря тези дейности толкова пъти, колкото е необходимо. А всеки път когато започвате изречение с „нека ти помогна с…“, се замислете дали не преподавате урок по зависимост. Ако ще помагате, помогнете на детето си да се справи само, а най-добре се махнете от пътя му.
Вижте още: Нестабилният дом пречи на детето да се развива
Последните думи ни отвеждат и до емоционалната зависимост, която създаваме, ако непрекъснато бдим около детето си, докато то изследва и се ангажира със средата си. Дори и да устоим на желанието да му помагаме докато се опитва да си обуе обувките или да го коригираме в процеса, ако детето знае, че сме наоколо и наблюдаваме, ако дори само усеща погледа ни, то ще разбере, че се опитваме да контролираме процеса и да го оценим. Възможно е също да се извърне към нас за одобрение. Това обаче не изгражда себеусещане и детето свиква да не носи само цялата си тежест. Ако пък улови погледа ни, може да го приеме като покана да се ангажира с нас вместо с това, с което вече се е захванало, и да изгуби концентрацията си. По темите за поощрението и концентрацията обаче ще говорим по-подробно в следващите статии.
Разбира се, една от най-важните задачи на родителя е да запази децата си здрави. Понякога обаче, в стремежа си да го постигне, родителят налага правила или пък организира дома си така, че да отнеме една от трите основни свободи (или и трите), от които бебето и малкото дете се нуждаят – свободата да вижда и да наблюдава всичко, което се случва около него, свободата да говори и да чува и слуша, свободата да се движи и да докосва. Така че когато налагате правила и ограничения (защото безспорно без такива не може), нека те осигуряват тези основни свободи на малкото дете и не го спират в това да изпитва естествените последствия от своите действия. Не можем да очакваме, че дете, което не е било оставено да изследва средата си свободно, ще може с лекота да взема решения и да прави избори за себе си на по-късен етап. Трясъкът от счупената чиния и калта по дрехите от локвата са много по-внушителни учители от нашите думи.
Още от автора:
Нещо не е наред с децата: Монтесори ли е отговорът?
Как да покажем уважение към едно бебе? (И защо)
Бързи и яростни? Не и с детското развитие!
Попиващият детски ум е вашето огледало: харесва ли ви какво виждате?
