Коя е първата българска студентка?

Коя е първата българска студентка?
Снимка: Софийски университет "Св. Климент Охридски"

В Софийския университет отбелязаха 125 г. от приемането на първата жена студентка у нас

На 1 октомври 1901 г. първите жени студентки пристъпват прага на Софийския университет.

Те са приети да учат основно в специалностите "История" и "Филология".

Събитието бележи края на дълга борба за достъп на жените до висше образование у нас, като дотогава те е трябвало да учат в чужбина.

Сред пионерите на академичното образование за жени в България са личности като Мария Бръчкова, а по-късно Елисавета Карамихайлова, която става първата жена хабилитиран преподавател в Софийския университет.

Сред имената, които се открояват, са още Теодора Райкова, Магдалина Михайлова, Цветана Романска, Живка Драгнева, защитила в чужбина два дисертационни труда на различни теми и т.н.

Истории

По повод 125 години от приемането на първата жена студентка у нас, в Централната университетска библиотека бе открита изложбата "Първите жени в Софийския университет" , с която се отбелязва годишнинат .

Съвместното събитие на Университетската библиотека, Университетския архив и Културния център на Софийския университет бе открито с изпълнение на Университетския хор за старинна музика с диригент д-р Красимира Цуцуманова.

Проведе се и дискусията "Проблемът с колежката", посветена на съществителните имена, обозначаващи професии, и женския род.

Снимка: Софийски университет "Св. Климент Охридски"

В изложбата са включени архивни документи, съхранявани в Университетския архив, и издания от фонда на Университетската библиотека, представящи първите записани студентки, първите назначени асистентки, първите лекторки, първата жена - чуждестранен лектор, първата жена, защитила докторска дисертация, първите жени хабилитирани преподаватели - доцент и професор, първите жени, заемали ръководни длъжности: заместник-декан, декан и заместник-ректор.

Доц. Биляна Яврукова, директор на Университетската библиотека, и д-р Илонка Колева, началник отдел "Университетски архив", разказаха за идеята и посланията на изложбата, като представиха първите студентки, асистентки, лекторки и хабилитирани преподавателки в Софийския университет.

Бяха проследени процесите на академичното израстване на преподавателките и избирането им на ръководни длъжности.

Снимка: Софийски университет "Св. Климент Охридски"

"Изложбата не е просто хроника, която припомня, че са изминали 125 години от постъпването на първите студентки в Софийския университет. Тя е разказ за срещата с мечтата, понякога с предразсъдъци и тяхното надмогване, за тихата, но безусловна, както времето доказва, сила на знанието", отбеляза проф. Ренета Божанкова - заместник-ректор на Софийския университет.

Като директор на Културния център, който е съорганизатор на събитието, доц. Дария Карапеткова подчерта, че важната роля на разгледаните в изложбата женски имена от академичната традиция е постижение на цялото общество и свидетелство за неговата зрялост.

Темата за навлизането на жените в науката мотивира прехода към последвалата дискусия за женския род на съществителните имена, обозначаващи професии, шеговито озаглавена "Проблемът с колежката".

В дискусията, която постави както езикови, така и културни и социални въпроси, се включиха доц. Ренета Килева, проф. Надежда Сталянова, проф. Андреана Ефтимова, проф. Йовка Тишева, д-р Павлина Върбанова (платформата "Как се пише?") и писателят Чавдар Ценов.

Изложбата може да бъде разгледана до 20 март в работното време на Централната университетска библиотека. Поради огромния интерес участниците се ангажираха да продължат темата в други формати.

Истории Пътуване

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.

Подобни

Ексклузивно

Последни