Играчките – злото духче на детската стая

| от Владимир Вълков |

Страх ли ви е да влезете в детската стая, когато от вратата видите всички игри, играчки и парченца от играчки, изсипани на земята?

Потрепервате ли, като се сетите, че под кревата на детето може да „живее“ нещо, родено от остатъци от мухлясала храна сред недокоснати от месеци вещи? На много родители това ни е познато – заплахата от „злото духче“ на купищата играчки и вещи, духче, което става все по-силно.

Понякога става така, че купуваме какви ли не играчки и вещи за децата, за да ни е спокойно – и на съвестта, че сме добри родители, и в ежедневието, че може би ще ни оставят малко повече от пет минути на спокойствие, ако има с какво да се занимават. И играчките се трупат, трупат, докато са вече сякаш обладани от зъл дух, господстващ в детската стая. Неприбираем, неподреждаем, заливащ пространството. А понякога, ако не внимаваме, може да превземе и целия апартамент.

Може ли да се опълчим на това „полтъргайстче“ и да го победим. За да спасим детето си от влиянието му и да въведем малко ред и за нас? Да, ако наистина вземем това решение твърдо и не се огънем при първите му „номера“.

Да не забравяме, че в началото детето ще му е „подвластно“ и няма да иска стаята да е по-подредена и приветлива. Но да намалим броя на играчките е най-разумното решение. Когато играчките са безброй, когато са изсипани на купчини, малкото дете сякаш не ги вижда, сякаш ги приема за фон. И дори се невротизира от големия избор. В крайна сметка уж има толкова много възможности за игра, а то не ги използва, не си играе с играчките си. Всички тези играчки, които са преплетени в гигантски организъм и нито една не се отличава, за да бъде поискана за игра, да бъде интересна за малкото дете. Така че – да започваме с избавянето от играчките в следните пет стъпки и дано волята ни да бъде с нас:

Първо – да изхвърлим всичко счупено

Тук е добре да сме сурови и направо безскрупулни – счупено, избъсано, с непълни части, смачкано, скъсано, а защо не и пластмасово (понеже не е еко) – да си ходи. Ще се изненадате от количеството. Малко деца биха се съгласили да се откажат от свои вещи, ако ги питате. Така че тук може би да действате като сянка, като фантом, като нощен ловец.

Второ – да зарадваме други деца

Разкажете на сина си/дъщеря си, че има дечица без мама и татко, без някой, който да им купува играчки специално за тях. И вероятно детето ви ще се съгласи да отдели от своите (запазени, моля) играчки, а после може дори да идете заедно до някоя локация за дарения на деца от домове, за да ги оставите там. Така ще се освободите от част от играчките, а и детето вероятно ще се почувства добре и доволно, че е помогнало.

Трето – да скрием голяма част от останалите играчки

В гаража, в мазето, на тавана, при роднини, в някой висок шкаф, на село, в раклата под спалнята, на вилата. Където и да е. Стига да не могат да бъдат открити от детето по никакъв начин. Запазете малко играчки, може да са дори само няколко. Детето ще може да се концентрира върху тях и по-вероятното е не да му писнат, а да си ги заобича повече. Съответно да играе повече с тях. И да, да си вършат работата, за която са взети. А после, след поне месец-два, извадете една-две от скритите играчки. Реакцията е много вероятно да бъде еуфория и радост, а меченцето, куклата или камиончето да се приемат като нови или да бъдат обявени за „загубената любима играчка“ (което не е вярно, нали, защото преди винаги е била прескачана, настъпвана и игнорирана) и сега вниманието ще е тяхно.

Четвърто – да въведем някои правила

Което остане на земята след лягане – значи детето смята, че не му е нужно. Извън детската – само един негов предмет. Или други правила, каквито прецените, че биха помогнали в процеса. Но после да ги спазваме. Пък преди да ги прилагаме, може би е добре да има предупреждение към детето, последен шанс (само един!), но да не се огъваме. За децата е важно и здравословно да са наясно.

И накрая – да не позволяваме на злото духче да се завърне

Няма да има никаква полза от тази битка, ако скоро след първоначалната ни победа над духчето, започнем отново да го захранваме и сами да му даваме сили. Помислете за това:

– Да не купувате нови играчки, освен за празници. Такива поводи са рожден ден, Коледа, имен ден. Денят на детето, неделите, шестица по български не са поводи за нови покупки;

– Да организирате размяна на играчки с други семейства с деца. Чуждите ще са като нови;

– Да се обясни на детето, че ако драмата за нови играчки е чак толкова голяма, може то да си събира парички, за да си ги купи самичко. А как ще изкарва пари, с какво извънредно да помага– може да го решите заедно с хлапето.

 
 


Повече информация Виж всички