"10 правила за отглеждане на деца във високотехнологичния свят" от Джийн Туенги дава безценни насоки
От обсебването от социални медии до кризите с психичното здраве родителите са изправени пред безмилостно предизвикателство, докато технологиите завладяват всяко кътче от живота на семействата.
Как можем да създадем здрава, балансирана връзка на децата ни с технологиите - особено когато приложенията и устройствата са създадени така, че да ги привличат неустоимо?
В "10 правила за отглеждане на деца във високотехнологичния свят" Джийн Туенги, майка на три деца и професор по психология в Щатския университет в Сан Диего, предлага практично ръководство как да помогнем на децата да се справят с днешния обсебващ свят.
Туенги предлага десет изпълними правила за oпазване психичното здраве на децата, като същевременно насърчава отличните семейни отношения.
От поставяне на границата "Никакви социални медии поне до шестнайсетгодишна възраст" до обособяване на зони без телефони, тези правила се основават на научни доказателства, но същевременно са достатъчно прости, за да бъдат приложени към навиците на всяко семейство.
За автора:
Д-р Джийн М. Туенги, професор по психология в Щатския университет в Сан Диего, е автор на над 190 научни публикации и няколко книги въз основа на изследванията си. Нейните изследвания са отразени в "Тайм", "Атлантик", "Нюзуик", "Ню Йорк Таймс", "Ю Ес Ей Тудей" и "Уошингтън поуст".
Живее в Сан Диего със съпруга си и трите си дъщери.
Предлагаме ви откъс от книгата:
Как да подходя към технологиите в живота на децата ми?
Родител на три деца съм. Знам от какво е породен този въпрос: от любов и от отчаяние.
Родителите просто се губят в това море; децата също. Все по-малки деца използват социални медии.
На практика всеки тийнейджър има смартфон и много от тях просто не са в състояние да го оставят настрана. Ако имат тази възможност, някои деца биха играли видеоигри нонстоп, когато не спят.
Често имаме усещане, че целият свят се е наговорил да държи децата ни вързани за технологиите - и е точно така. Компаниите за социални медии наливат милиарди долари да направят продуктите си възможно най-обсебващи, особено за децата и тийнейджърите. Смартфоните са удобни, винаги са подръка и сякаш е задължително да отговориш веднага на съобщението на приятел. Училищните лаптопи са страхотни за писане на домашни, но и за гледане на видеоклипове; удобно е да кажеш на мама и татко, че си пишеш домашното, но всъщност изобщо да не правиш това.
Тези нови технологии са почти нерегулирани. Деца под дванайсет години не би трябвало да имат профили в социалните медии, но могат просто да излъжат за датата си на раждане. Когато отделните щати са приемали закони, изискващи удостоверяване на възрастта, технологичните компании незабавно са завеждали дела, за да предотвратят влизането на законите в сила. Децата и тийнейджърите могат просто да цъкнат на бутона с надпис "пълнолетен съм" и да влязат в порнографски сайтове. В рамките на обозримото бъдеще онлайн безопасността на децата зависи от родителите.
Това е нелека, но не и невъзможна задача. Всички родители инстинктивно знаят, че има още нещо, което биха могли или би трябвало да направят - затова задават тези въпроси на срещите, които организирам, и търсят отговори в книгите и онлайн. За съжаление повечето налична информация не е точна и ясна. Според нея правилата са различни в зависимост от детето или семейството. Твърди се, че трябва да научите децата си на "дигитална грамотност", каквото и да означава това. Казва се, че ограниченията трябва да зависят от дейностите на децата онлайн, въпреки че те могат да варират всяка минута. Повтаря се, че трябва да разговаряме с децата защо не бива да прекарват толкова много време на телефоните си, да очакваме от тях да ги оставят, когато си лягат и да не стоят толкова дълго в социалните медии.
Всеки родител на тийнейджър обаче ще ви каже, че това не върши работа. Нужно ни е нещо друго.
Тук на помощ идва тази книга с десет конкретни правила как да се справяме с децата и с технологиите, които ги заобикалят - както и всички нас. Тези правила не отхвърлят технологиите. Напротив - те гарантират, че децата ще бъдат готови, когато им дадем телефони, социални медии и онлайн свобода. Това са правила, които не позволяват на технологиите да обсебят живота на децата ни. Ето ги и тях:
Правило 1: Вие командвате
Правило 2: Никакви електронни устройства в детската стая нощем
Правило 3: Никакви социални медии поне до шестнайсетгодишна възраст
Правило 4: Първите телефони трябва да бъдат само с основни функции
Правило 5: Дайте първия смартфон заедно с шофьорската книжка
Правило 6: Използвайте инструменти за родителски контрол
Правило 7: Обособете зони без телефони
Правило 8: Дайте на децата си свобода в реалния свят
Правило 9: Внимавайте за лаптопа - и за конзолата за игри, и таблета, и...
Правило 10: Настоявайте за забрана на телефоните в училище
Когато децата ми бяха малки, някой ми беше казал: "Запомни - не отглеждаш деца. Отглеждаш възрастни." Оттогава насам мисля за това почти всеки ден.
Родителството предполага да вземаме предвид в дългосрочен план нуждите на децата си по отношение на психичното им здраве, растежа и развитието им, а не просто какво искат в краткосрочен план - да се забавляват или да се вписват сред приятелите си. Става дума за това да подготвим децата си да бъдат успешни както днес, така и утре; да им изградим предпазен щит срещу тревожността, проблемите със съсредоточаването на вниманието и постоянната несигурност; да възпитаме навици и ценности в семейството, които оформят мисленето на децата така, че да бъдат устойчиви, успешни и доволни. В днешния свят, в който технологиите са навсякъде, въвеждането на правила за използване на устройствата е един от най-добрите начини да постигнем тези цели.
*
Защо изобщо са ни необходими правила? Защо просто не говорим с децата си за използването на устройства?
Разбира се, че трябва да говорим с децата си и аз ви насърчавам да споделите прозренията от тази книга с тях. Когато цитирам проучвания и истории относно негативните страни на устройствата, не го правя само за да ви убедя - а и за да ви помогна да убедите децата си. Страхотно е също така да обсъждате позитивите на устройствата - например какво обичат да правят децата ви онлайн и какви ползи извличат. После можете да разговаряте с тях относно здравословните граници и потенциалните опасности.
Въпреки всичко образованието не е достатъчно. Не стига просто да кажете на децата си да не държат телефони нощем в стаята си; не е достатъчно да ги предупредите, че могат да попаднат на неподходящо или вредно съдържание онлайн; не стига да ги посъветвате да не прекарват по три часа на ден в тикток. Те се нуждаят от правила.
Необходими са им правила, защото са деца. Като общество ние имаме много правила за защита на децата и тийнейджърите, докато не пораснат. Префронталната мозъчна кора, от която зависи самоконтролът и вземането на решения, се развива по-бавно от останалата част на мозъка и развитието ѝ завършва едва около двайсет и пет годишна възраст. Ето защо тийнейджърите понякога вършат глупости. Затова слагаме възрастови ограничения на дейностите, които са опасни, водят до зависимост или изискват разумна преценка. Ето защо в по-голямата част от света на тринайсетгодишни не им е позволено да шофират, на петнайсетгодишни - да гласуват, а на шестнайсетгодишни - да купуват алкохол.
Представяте ли си да казвахме: "Хайде просто да разговаряме с децата защо не трябва да пият алкохол, докато не пораснат. Само че да не проверяваме личните им карти, ако искат да си купят. А и защо пък да не оставим бутилките с уиски на достъпно място, докато им гостуват приятели на купон? Говорили сме с тях защо не трябва да пият, докато не пораснат. И в училище са ги ограмотили относно алкохола." Номерът няма как да мине, защото децата не са готови да решават сами дали да пият алкохол или не. Ето защо в повечето страни не е разрешено деца под осемнайсетгодишна възраст (и под двайсет и една в САЩ) да купуват алкохол, затова се проверяват и личните им карти. Дали някои от тях все пак няма да се докопат до алкохол? За съжаление ще го направят, но наред с това няма единайсетгодишни, които да излизат от магазините за алкохол с по три бутилки бърбън. Защо? Защото сме направили нещо повече от това просто да поговорим с децата по въпроса: имаме правила.
Налагането от правителството на възрастова граница за закупуване на алкохол помага на родителите да наложат правила относно употребата му от непълнолетни. За съжаление, това не се отнася за устройствата и социалните медии, но е приложим същият принцип: родителите трябва да наложат граници, за да защитят децата и тийнейджърите от тях самите.
Децата се нуждаят от правила и защото приложенията за социални медии и компаниите за видеоигри са похарчили милиарди долари, за да направят продуктите си възможно най-обсебващи. Затова дори хора на средна възраст прекарват твърде много време във фейсбук. Шон Паркър, един от основателите на "Фейсбук", признава: "Това е омагьосан кръг за търсене на социално одобрение... Експлоатираме слабост в човешката психика. Осъзнаваме го съвсем ясно и въпреки всичко го правим."
При разработването на фейсбук, казва той, целта била следната: "Как да погълнем колкото е възможно повече от вашето време и съзнателно внимание?" И това станало още преди компаниите за социални медии да започнат да използват алгоритми, с които да поднасят на хората съдържанието, което ще ги държи залепени за приложението.
Децата са особено податливи на тези техники, тъй като тепърва им предстои да развият зрял самоконтрол. В пубертета приятелствата и статусът са над всичко и това още повече им пречи да стоят далеч от приложенията. Компаниите за социални медии са инвестирали в алгоритми по една много проста причина: колкото повече време прекарват потребителите в приложението, толкова повече печелят те. А ако могат да се доберат до тях още докато са малки, компанията ще направи още повече пари в течение на живота на потребителите. Това може би е причината почти половината от тийнейджърите да казват, че са онлайн "почти постоянно". Компаниите го знаят: изводът от вътрешно проучване на тикток е, че непълнолетните имат "минимална способност за ефективна саморегулация" и "нямат необходимите изпълнителни функции да контролират времето си пред екрана".
Нека ясно да заявя следното: абсолютно нечестно е да не споменем колко е трудно и стресиращо да се очаква от родителите да понесат целия товар да защитят децата си онлайн. Безскрупулно е, че децата могат да си направят профили в социалните медии още щом се научат да четат, че могат да имат достъп до порнография само чрез цъкване върху бутон, с който заявяват, че са над осемнайсет години, и че непознати възрастни могат лесно да влязат в контакт с тях чрез социалните медии. Сайтовете няма да предприемат сериозни стъпки да защитят децата, тъй като това ще намали печалбите им. Докато законите не се променят - а няма изгледи това да се случи в скоро време, - всичко зависи от родителите. Да, не е честно, но така стоят нещата в действителност. Именно заради тази действителност са ни необходими правила. Ето десет.
