Можем да излъжем за още един час светлина. Но няма как да излъжем организма си.
Идеята да местим стрелките напред-назад два пъти годишно не е родена в тайната лаборатория на някой зъл учен - дори така да ни изглежда (особено ако си имаме работа с аналогови часовници и будилници!).
Всъщност мисълта преминава за първи път през главата на Бенджамин Франклин през 18 век и той полушеговито предлага парижани да стават и да лягат по-рано, за да пестят от пари за свещи.
Тогава никой не го взема насериозно, но век по-късно новозеландският учен-ентомолог Джордж Хъдсън решава, че иска повече време след работа, за да събира бръмбари.
Той става първият, предложил през лятото часовникът да се измества с цели два часа напред, за да имат хората повече слънчеви часове на разположение.
В началото колегите му от съобществото буквално го изсмели и нарекли идеята му "абсурдна и излишна".
Години по-късно обаче, когато световните сили търсели начин да пестят въглища през Първата световна война, те извадили именно концепцията на Хъдсън.
Истинският тласък идва по време на Първата световна война, когато Германия, а малко след това и Великобритания, въвеждат лятното време, за да пестят въглища.
Енергийната криза от 70-те години окончателно циментира тази практика в Европа.
Така вече десетилетия наред се преструваме, че можем да излъжем слънцето с 60 минути.
Биологичният ни часовник обаче не е особено впечатлен от икономическите аргументи на миналия век.
Данните от последните години - включително анализи на Стенфордския университет и водещи хронобиолози - са доста категорични: тялото ни обича стабилността, а не часовите рокади.
Нашето вътрешно време зависи от слънчевата светлина, а не от това какво показва дисплеят на телефона.
Когато изкуствено изместим деня, се случват няколко любопитни (и не толкова приятни) неща:
- Проучвания на съня показват, че след смяната на времето качеството му намалява с 5% до 15% в рамките на първата седмица. Сънят става по-неспокоен, а нощните събуждания се увеличават.
- Въпреки че субективно усещаме умора само ден-два, измерванията на мозъчната активност и циркадните маркери показват, че на биологичния ни часовник му отнема между 3 и 7 дни (а при нощните типове хора - до 2-3 седмици), за да се синхронизира напълно с новото време.
- Статистиките на пътната полиция и застрахователните дружества в редица държави показват ръст на пътнотранспортните произшествия и трудовите злополуки в понеделника след смяната, главно заради недоспалите шофьори и намалената концентрация.
- Дори преположението, че повече светлина вечер би била полезна за психичното здраве, вече е оспорено. Проучване от 2020 г. установява, че преминаването към лятно часово време изостря разстройствата на настроението, депресията, тревожността и злоупотребата с вещества.
- Хоспитализациите за депресивни епизоди и тревожност в седмиците след есенното преминаване към астрономическото време отчитат ръст, което се дължи на внезапното намаляване на дневната светлина в следобедните часове.
- Преместването на часовниците нарушава циркадните ритми на тялото - вграденият 24-часов часовник, който всеки от нас има и който ни казва кога е време да заспим и кога да се събудим.
Не само това: вътрешният ни часовник контролира метаболизма в много системи и органи, включително сърцето, скелетните мускули, черния дроб и мастната тъкан.
Основният сигнал, който мозъкът ни използва, за да синхронизира вътрешния си часовник, е слънчевата светлина.
Така че промяна от един час може да изглежда незначителна, но дори тя има измеримо въздействие.
- В едно финландско проучване изследователите са установили, че общата честота на исхемичен инсулт е с 8% по-висока през първите два дни след прехода към лятното часово време.
Друго проучване, публикувано в научното издание "Хипертония", установява връзка между наднорменото тегло и повишеното кръвно налягане, и нередовният сън, който е пряко свързан с циркадния ритъм.
Недостатъчният сън е свързан и с развитието на много хронични заболявания и състояния, включително диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.
Сред най-добрите съвети за преодоляване на последиците е да вземете отпуск от 3 до 7 дни, за да може организмът да се пренастрои спокойно към новото часово време.
Не винаги обаче това е възможно. Скорошни проучвания, включително анализ от Станфордския университет, подчертават, че постоянното астрономическо (стандартно) време е много по-благоприятно за човешкото здраве в дългосрочен план.
Причината е, че то е най-близко до естествения слънчев ритъм и жизненоважната сутрешна светлина, която най-добре калибрира нашия вътрешен часовник и хормоналния баланс.
През 2018 г. Европейската комисия проведе голямо онлайн допитване, в което 84% от над 4.6 милиона участници гласуваха за премахване на смяната на времето.
През 2019 г. Европейският парламент подкрепи това с голямо мнозинство и първоначалният план беше промяната да влезе в сила още през 2021 г. Решението обаче замръзна в Съвета на ЕС, заради липсата на обща позиция на държавите-членки.
Всяка държава сама имаше възможност да избере дали да остане на постоянно лятно или на постоянно астрономическо (зимно) време.
Северните държави (като Финландия и Швеция) предпочитаха постоянно астрономическо време, защото през лятото и без това имат бели нощи, а през зимата им трябва максимална светлина сутрин, докато южните държави (като Португалия, Гърция и Испания) клонят към лятното време, за да запазят по-дългите и слънчеви следобеди, които са важни за туризма и вечерния живот.
Държавите-членки поискаха от Европейската комисия задълбочен анализ как непрекъснатото лятно или астрономическо време би се отразило върху транспортните мрежи, енергетиката и търговията.
Засега поради липсата на единна позиция сред правителствата процедурата остава блокирана.
Докато политиците в Брюксел все още умуват кога точно да спрат с преместването на стрелките, на нас ни остава едничко: да си сипваме малко повече кафе, да хващаме всеки сутрешен слънчев лъч и да си напомняме, че поне имаме на разположение един час повече лежене под завивките.
Дори с риск от сериозни последствия.
