Търговските онлайн манипулации могат да бъдат опасни при липса на родителски контрол
За тази статия е виновна една играчка рободакел, който се появи вкъщи и беше завинаги забравена след пет минути.
Атаката за придобиването ѝ дойде от:
- Приятел
- Масирана реклама по детски канал
- Някакво видео в Инстаграм, показано от приятел с телефон.
Рекламата невинаги прилича на реклама. За децата е много трудно да я разпознаят.
Те гледат забавно видео, съвет от любим инфлуенсър или обещание, че с една покупка най-после ще бъдат като останалите. Или дори по-готини.
И искат: "Искам това!"
Без значение, дали на екрана има маратонки, козметика или поредната джаджа.
"Защо точно него?" "Защото е много добро. Всички го имат. Мартин има даже две."
Ако попитаме детето откъде въобще знае за някой продукт, вероятно ще чуем името или прякора на човек, за когото никога не сме виждали.
Може дори да не е реален, а AI генериран аватар.
Детето обаче го гледа, често всеки ден. Знае как изглежда стаята му, какво яде и с кого се кара.
Когато този виртуален образ препоръча продукт, препоръката често звучи като съвет от приятел.
С рободакелът вкъщи започна и разговорът за онлайн манипулацията.
Защото дори едно видео да не съдържа лъжа, то винаги премълчава кой плаща за него, преувеличава ползите или да ни притиска да действаме, преди да сме помислили.
Инфлуенсър маркетингът вече има огромен дял в продажбите на всичко. Навсякъде по света, където има достъп до мрежа.
Американската Федерална търговска комисия алармира, че много деца и тийнейджъри трудно разпознават рекламата, когато тя е вплетена в друго съдържание, например във видео с разопаковане на играчка. Или в игра.
"Не вярвай на всичко в интернет" за децата е твърде общ съвет.
На тях им трябват въпроси, които да използват в конкретния момент, в който са привлечени от нещо онлайн, за което трябва да се плаща. Примерно: "Този човек какво иска да направя?"
Може да започнем с някое инфлуенсър видео с връстници на детето ни, което да гледаме заедно.
Няма нужда да се изпитваме какво сме разбрали или да даваме предварително оценки. Нека детето избере нещо, което му харесва.
После можем да го попитаме какво иска онлайн образът от зрителя: да купи нещо, да последва профила му, да сподели публикацията, или да остави имейл?
Задавайки подобен въпрос ще изместим вниманието от "харесва ли ми?" към "как ми въздейства?".
При по-малките можем да го превърнем в игра на детективи - къде е скрита рекламата, колко пъти се вижда марката, показана ли е цената, има ли линк към магазин?
Рекламата зад препоръката
Когато видим, че навлизат по-сериозно в дигиталния свят, е полезно е да им обърнем внимание върху обозначения като "реклама", "платено партньорство", ad, promoted, sponsored.
Да обясним и че възнаграждението може да бъде безплатен продукт, подарено пътуване или комисиона от покупките през даден линк.
Липсата на надпис "реклама" не доказва, че никой няма изгода от нея и рекламирането невинаги означава, че някой е получил пари.
Понякога фирмата подарява на инфлуенсъра козметика, дрехи или телефон, а той ги показва, препоръчва и дори раздава като награди на последователите си.
В такива случаи зрителите трябва да бъдат ясно информирани, че продуктът е подарен от марката.
Така могат да преценят препоръката, като знаят, че човекът е получил нещо в замяна. Това в никакъв случай не означава, че даден продукт е лош, но е информация, която ни трябва, за да преценим дали препоръката е искрена.
Търговията с усещането, че не сме достатъчни
Понякога най-силното послание, което се създава с търговска цел не е "купи това", а е "без него нещо ти липсва". Не си достатъчно красив, интересен, успешен, не си част от групата.
Тук разговорът изисква малко по-деликатен подход.
Ако възкликнем "Как може да се връзваш на това!?", ще прибавим срам към несигурността. По-добре е да попитаме: "Как се почувства след това видео? Поиска продукта, защото ще ти е полезен, или защото се почувства зле без него?"
Желанието да принадлежиш не е глупост.
Всеки го познава, без значение дали е е дете или възрастен. И всеки от нас, възрастните купува чрез прилагането на същите трикове. Заради обещанието какви ще станем ако...
"Последен шанс за..." означава да направим пауза
Има ли брояч, има трик.
Остават "само две бройки". Офертата е "последен шанс".
Тези послания се базират на усещането, че ако отделим време да помислим дали искаме "нещото", ще пропуснем някаква голяма възможност.
Вкъщи вече работим за утвърждаването на едно просто правило - за непланирана покупка изчакваме до следващия ден.
Проверяваме цената на още едно-две места, условията за доставка и мнения на потребители извън профила, който продава.
Подобна пауза помага и при емоционални призиви, особено такива, основани на чувство за вина и принадлежност.
"Ако ти пука, сподели", "Само истинските фенове ще го направят".
Гневът, страхът и чувството за вина заслужават внимание, но не са доказателство, че посланието е вярно.
Проверка на любимия инфлуенсър
Това може да доведе до конфронтация. Атаката срещу любими създател едва ли ще се приеме добре от някой в пубертета.
По-полезно е да разберем и приемем какво харесва детето ни в него и да обясним, че това, че е забавен, не означава, че трябва да ни продава каквото и да е.
И пак да си изпеем родителската песен, че можем да го гледаме, но не е зле да проверим препоръките на продукта, защото популярността не прави човек специалист по всяка тема.
Също и многото лайкове не са гаранция, че даденият продукт е качествен.
Добре е детето да знае и, че ако вече е натиснало някой линк, поръчало си е нещо или е оставило данни, може да ни каже и да потърси помощ или съвет.
Следващия път, когато чуем "всички го имат", можем да предложим на детето да ни покаже какво точно му е харесало. Когато седнете и обмислите заедно дали даденият предмет или услуга има стойност, детето ще започне да се замисля. И следващият път ще направи разлика между собственото си желание и желанието, което е опаковано и брандирано привлекателно от търговеца.
