Какви са тактиките на манипулаторите и как да се противопоставим успешно
Живеем в силно реактивен и крайно наситен информационно свят, което ни подлага на големи дози влияния на ежедневно ниво.
Познати, роднини, приятели, търговци, политици - всички се опитват да ни убедят, че "тяхната версия" на света е единствената и най-правилната.
Понякога се справят доста добре: от влиянието на социалните медии, до резултатите от изборите, лесната радикализация на хората и успешните търговски кампании на технологичните гиганти показват колко безпроблемно се внушават масови идеи.
Но влиянието, което се оказва върху нас, може да идва и от най-близкия ни кръг хора.
Включително и във връзките не е рядкост партньорите да си оказват, а и да се борят за влияние един над друг, за да постигнат дадена цел или усещане за контрол.
Познатите ни влияят, за да поискат нещо от нас, шефовете ни влияят в името на свои цели...
Но кога тези форми на влияние се превръщат в манипулация и ни ощетяват?
В статия за Psychology Today неврологът и психолог Араш Емамзаде пише, че в литературата няма единна и общоприета дефиниция за това какво точно е манипулация и все пак ключов елемент в почти всички дефиниции е, че манипулацията е форма на влияние, която значително нарушава способността на човек да взема самостоятелни решения.
Тоест: манипулация възниква, когато някой използва аспекти от психологията на друг човек (емоции, уязвимости, нужди или когнитивни тенденции) по начин, който значително нарушава способността на този човек да мисли и да взема самостоятелни решения.
Някои манипулативни техники са очевидни. Но повечето от са по-фини.
Араш Емамзаде описва 10 форми на влияние, които могат да се превърнат в манипулация. Но нито една от тях не е достатъчна сама по себе си, за да стане ясно, че сме пълна жертва на манипулация.
Важно е как се използват споменатите тактики на влияние, какви алтернативи за решение са оставени на "жертвата" и, което е още по-важно, до каква степен тези тактики се използват, за да попречат на способността на човека да мисли и да взема самостоятелни решения.
За разлика от здравословното влияние, при манипулацията се използват тактики, които вадят "тъмните" страни на "жертвата": страх, чувство за вина, срам. Използват се и социални тактики: изолация, контролиране на информацията, упражняване на социален натиск.
Тези тактики действат чрез различни психологически, социални, поведенчески и информационни механизми.
Важно е да се отбележи, че за разлика от манипулативните отношения, при здравите взаимоотношения и двете страни запазват известна независимост. Те могат да преговарят равнопоставено, да правят компромиси, да предявяват двустранно изисквания. Влиянието, което оставя време за реакция, пространство за мисъл и право на собствено, автономно решение - не може да бъде характеризирано като манипулация.
Ето и 10 тактики, типични за манипулаторите:
1. Използване на страх
Страхът се използва, за да се създаде усещане, че отказът е рискован или ще струва скъпо.
Това може да стане чрез заплахи, сплашване, насилие или преувеличени предупреждения за това, което ще се случи, ако не правим това, което се изисква от нас.
2. Внушаване на чувство за вина
Универсална тактика за манипулация е да се разчита на чувството за вина на човека: накарайте го да се чувства виновен за вашето страдание, да се извинява за вашите проблеми (за които всъщност не носи отговорност) или да се измъчва от чувство за дълг и усещане, че трябва да помогне...
3. Вменяване на усещане за задължение
Става дума за манипулация, ако някой използва чувството за задължение на човека, за да го накара да се чувства виновен, ако откаже. За целта чувството за задължение се преувеличава, едностранно е или се използва генерално, без отношение точно към тази ситуация.
4. Използване на чувството за срам
Срамът се използва, за да бъде накаран човека да почувства, че отказът му би го представил като лош, аморален, непълноценен, егоистичен или зъл човек.
5. Заплаха за оттегляне или загуба на контакта или връзката
Манипулация е и когато се използват емоции и чувства, като обич, одобрение, подкрепа, и се заплашва, че те ще бъдат оттеглени, за да се създаде усещането, че подчинението е единственият начин човекът да бъде обичан или приет.
Типична манипулативна тактика е "любовното бомбандиране" - заливане с демонстрации на прекомерна обич, след което внезапното им оттегляне:
6. Стремеж към изолация на обекта на манипулация
Много е важно обектът да бъде откъснат от приятели, отчужден от семейството, да бъде отделен от колегите, близките или хора, които биха могли да му повлияят, така че той да бъде напълно зависим от манипулатора.
Това ще намали вероятността да се срещне с хора, които биха могли да оспорят влиянието на насилника.
7. Използване на социален натиск
Социалният натиск е много силен инструмент за манипулация, който се използва широко в култове, религии или мошенически схеми. Социалният натиск може да се упражнява чрез приятели, близки, колеги и да включва налагане и натиск да приемеш тяхното мнение, тяхната среда и страна.
8. Наблюдение и стриктен контрол
Контролът върху придвижването, комуникациите, взаимоотношенията, разходите и практически всеки аспект от поведението също може да е манипулативна тактика. Крайната фаза е човекът да започне да се наблюдава и контролира сам, така че да не предизвиква недоволството на манипулатора.
9. Контролиране на достъпа до информация
Манипулаторите много обичат да контролират достъпа до информация, за да държат жертвата в неведение и да упражняват контрол над нея.
Те са склонни да лъжат, да подвеждат, да забравят и да допускат само удобните факти.
По този начин те пречат на способността на жертвата да взема информирано решение, така че да постъпи точно така, както те искат.
10. Подкопаване на собствената преценка
Манипулаторите са склонни да подкопават преценката и способността за самостоятелно мислене на жертвата чрез постоянни атаки.
Те ще ви убедят, че не сте достатъчно зрял/умен/достоен или каквото и да е да възприемате, запомняте и тълкувате ситуации и случки по верния начин.
Така манипулаторът иска да станете зависим от неговата версия за събитията.
