Дебатът за времето, прекарано онлайн, може да е насочен към грешното поколение
Загрижеността за децата и времето, прекарвано от тях пред екраните, датира поне от дестилетие, ако не и повече.
В крайна сметка грижата за психичното здраве на новото поколение рефлектира в серия закони за забрана на социалните медии, приети от правителствата на различни държави.
След Австралия, към забрана за използването на социални медии от лица под 16-години пристъпи и Великобритания.
Нови проучвания обаче сочат, че мерките може и да са полезни, но не решават друг проблем: злоупотребата с устройствата от страна на самите родители.
Според скорошно проучване, публикувано в списанието Frontiers of Psychology, времето, което родителите и другите лица, полагащи грижи за децата, прекарват в гледане на смартфона оказва влияние върху благосъстоянието на тийнейджърите около тях.
"Преди около 10 години започнах да забелязвам някои тревожни модели на поведение, свързани с използването на електронни устройства от лицата, полагащи грижи за децата", заявява в прессъобщение д-р Дон Грант от Центъра за изследвания и иновации Нюпорт Хелткеър, един от авторите на проучването.
"Освен това мои клиенти тийнейджъри започнаха да споделят негативните си чувства по отношение на същите модели на поведение. Тези проблеми бяха повдигнати и от децата по време на нашите сесии за семейно консултиране."
Изследването излиза с провокативното заглавие: "Мамо, обичаш ли телефона си повече от мен?" и е основано върху анкети с 600 тийнейджъри на възраст от 12 до 18 години в САЩ.
Учените смятат, че колкото повече тийнейджърът възприема родителите си като разсеяни от собствените си телефони, толкова по-голяма е вероятността да развие несигурен стил на привързаност.
Несигурният стил на привързаност произтича от преживявания в детството, свързани с непостоянство, безразличие или травма, заради грижите на родителите или осиновителите.
Според психологическата концепция зад Теорията на привързаността, разработена от Джон Боулби, подобни несигурни взаимоотношения от детството затрудняват изграждането на сигурни, основани на доверие и емоционално близки връзки в бъдеще.
"В крайна сметка, мой колега клиничен психолог и фантастична майка, която е запозната с работата ми в областта на поведението и технологиите, дойде при мен преди няколко години и ми разказа, че дъщеря ѝ я е попитала дали обича смартфона си повече от нея", пише още Грант.
За да измерят промените в стила на привързаност и новите технологии, Грант и неговият екип от Центъра за изследвания и иновации Нюпорт Хелткеър в Нашвил, Тенеси, както и от Института за следдипломна клинична психология към Университета "Уайднър" в Честър, Пенсилвания, създават скала за степента на участието на устройствата спрямо нивата на привързаността.
Скалата измерва колко често тийнейджърът е имал усещането, че губи битката за родителското внимание в полза на екрана.
Тези резултати обаче показват промяна в сравнение с по-ранните изследвания на Грант.
Според предишно клинично проучване връзката между използването на мобилния телефон от лицето, полагащо грижи, и несигурната привързаност се отразяват най-значимо, ако злоупотребата се случва само при майките.
Тогава обаче са проучени само 346 участници, като едва 44 от тях са посочили баща си като основно лице, полагащо грижи за тях.
Извадката от 600 участници в новото проучване за сметка на това включва 125 респонденти, които са посочили баща си като основен възрастен, отговарящ за грижите за тях, което дава на изследователите достатъчно данни, за да проверят дали тази тенденция важи и за двамата родители - и да, според резултатите важи и за двамата родители.
До какво довежда прекомерното вторачване в устройствата от страна на родителите пред тийнейджърите?
Тийнейджърите, които в изследването са постигнали високи резултати по скалата за намеса на устройствата в усещането им за привързаност към родителите, са показали също така високи нива на тревожна привързаност, която се характеризира с прилепчивост и страх от изоставяне, както и на избягваща привързаност, при която хората се отдръпват от близостта, за да не бъдат наранени.
Според д-р Грант привързаността е променлива и дори ако в детството е установена сигурна привързаност, тя може да се превърне в несигурна през тийнейджърските години.
Във всички случаи изследването е интересно с това, че обръща фокусът от злоупотребата на децата, към тази на родителите.
И наистина е крайно време да се запитаме дали пък не насочваме дебата за прекомерната употреба на устройства в грешната посока... и към грешното поколение?
