На 3 ноември си отиде човекът, който изпрати Мечо и Тигърчо да търсят най-хубавото място на света.
Благодарение на него за поколения деца представата за щастието ще остане къщичка край реката и приятел, с когото да тръгнеш на път.
На 3 ноември, на 95 години, в Тенерифе почина Янош (Хорст Екерт) - немският писател и художник, създал Мечо, Тигърчо и тигровото пате на колелца, известни на милиони деца по целия свят.
Българските читатели могат да останат в този свят с "О, колко красива е Панама", "Голямо тържество в чест на Тигъра" на издателство "Миранда" или с "Колко остава до Коледа?" на издателство Колибри.
Когато за пръв път разлистих книжките, се потопих в малък и вълшебен, много удобен свят.
Никаква претенциозност, човечност, криволичещи, уж несъвършени линии, животинките са заети със своите важни животински работи, някъде има въдица, тенджерка, удобно място за почивка.
Прииска ми се да поседна с тях.
А историите са колкото умилителни, толкова и мъдри по детски.
В "О, колко красива е Панама" всичко започва с един сандък, който мирише на банани.
На него пише "Панама".
Двамата приятели си представят чудесна далечна страна. Събират си багажа и тръгват. Накрая стигат до собствената си къщичка, която след пътешествието им се струва най-прекрасното място на света.
С децата се смяхме, че не познаха дома си.
Аз си мислех колко път трябва да изминем, за да погледнем нашата къща с други очи. И как домът се е смалил, защото ние сме пораснали по пътя. А "Когато имаш приятел, няма от какво да се страхуваш" важи винаги, нали?
А после Мечо и Тигърчо търсят и съкровище, а когато раздялата през деня стане твърде дълга, откриват писмата и телефона.
Защото дори когато приятелят ти е просто на реката за риба, пак може да ти липсва ужасно.
В "Голямо тържество в чест на Тигъра" приятелството вече има и своите усложнения.
Появява се съперник, някой се чувства пренебрегнат, друг има нужда от грижи, защото е болен.
Толкова познати детски тревоги - дали най-добрият ти приятел още те обича, когато играе с друг, и кой ще остане до теб, когато не ти е добре.
Янош им отделя място наред с веселбата и приключенията и дори обръща внимание на малките обиди, които за преживяващия ги са огромни.
А в "Колко остава до Коледа?" Мечо Коледа тръгва да събира желания.
В Святата нощ край горската ясла се срещат Тигърчо, Парцаления шишко, Мая Папая и останалите герои. Всеки очаква нещо свое, а Мечо Коледа трябва да разбере от какво действително има нужда. Покрай котарака и Бъбривия палячо се замисляме за хората в собствения си списък с подаръци.
Какво би зарадвало точно този човек? За какво си е мечтал, докато ние сме били заети с друго?
Съвсем подходящи въпроси за дните, в които отново ще се чудим какво да сложим под елхата.
Собственото детство на автора е било далеч от спокойния живот край реката.
Роден през 1931 г. като Хорст Екерт в днешния полски град Забже, Янош израства в бедност, с баща алкохолик и насилие у дома.
Познава страха от възрастните, чиято дума не подлежи на обсъждане.
По-късно в книгите си създава място, където малките могат да си поемат въздух. Сигурно място.
Затова и в милата мекота на тези истории има и детска съпротива.
Мечо и Тигърчо сами решават накъде да поемат. Любопитни са, понякога се заблуждават, имат нужда един от друг.
Приключенията им са малки стъпки към независимостта. Опитваш, объркваш посоката, искаш помощ, но без някой непрекъснато да ти се кара. Точно такива, каквито правят децата ни.
Чели сме ги на глас десетки пъти. И ни даваха спокойните мигове край реката, след цял ден бързане.
За малко оставахме с двамата приятели и патето, за да видим какво ще открият и да се порадваме на рисунките.
Някои от децата, на които са чели тези книги, вече ги четат на своите и сигурно си спомнят кой е седял с тях до леглото им и им ги е чел.
Янош си отиде, а Мечо и Тигърчо ще тръгват отново и отново за Панама, с всичко необходимо за път.
И пак ще се прибират на топло в сърцата на децата.
