Баща ми е корав човек. Прекарал е по-голямата част от живота си в армията, ходил е на наряди, в командировки и на възраст над 50+ все още успяваше да се справя с отличен на изпитите за физическа подготовка. Никога не се е притеснявал от това да се намокри, да се разходи в студа, да се труди в жегата. Не е вярвал, че нещо може да стане, ако го “надуха” през отворен прозорец.
Баща ми беше корав човек. Преди да стане дядо.
Още в родилното, когато дойде да се запознае с внучето си, разбрах, че за първи път от три десетилетия насам се е влюбил. Разбрах и че в живота му се е появил най-важният човек. Така изведнъж баща ми се превърна в тотално различна личност.
“Пипни му крачетата, струва ми се, че са студени!” или “Няма ли да го завиете това дете?!”, или “То в тази изкривена поза как седи изобщо?” (докато е в кошчето си за кола).
Оределите коси на коравия мъж настръхват, когато в стаята е студено, т.е. когато температурата е под 24-25 градуса.
И започна да се плаши от „надухването“ – все пак внучето му е на пътя на отворения прозорец и това е опасно.
Оказа се, че баща ми може да бъде съборен лесно – с една обърната джукичка и поглед като на котарака от “Шрек”.
Баща ми стана по-приказлив. Започна да води диалози на бебешки, започвайки с: “Да, кажи на деди, кажи на деди”,очаквайки отговори през вълни от слюнки. Задължително тук следва: “Вижте какво прави, дайте нещо да му вземем лигата, да не му е мокро!”.
Баща ми, който е влачил греди и е ремонтирал поне 3 семейни жилища през годините, държи внучето си така сякаш е от захарен памук и всяко докосване ще го нарани.
Баща ми, който се примири с пиърсинг, вегетарианство и хипарски период, не можа да се примири с това, че не съм започнала да захранвам внучето му още на 4 месеца. Затова и всеки път, когато ни види, казва: “Е, вижте го как гледа към масата! Иска и той да си хапне, а вие го държите гладен!”. Тази фраза има цяла поредица модификации, като “Дай му поне да си пипне това кюфтенце!” или “Е какво толкова ще стане, ако си близне от това?” (за храна, а не алкохол).
Въобще… Баща ми е корав човек. Дори най-коравият човек обаче омеква като прясно опечен хляб, когато в ръцете му се настани едно малко човече, което го гледа като със собствените му очи и очаква.
Очаква целия живот пред себе си.
Още от Лора Иванова:
Раждането може и да не е хорър история
„Как искаш да раждаш“ ли? Това да не е концерт по желание?
4 типажа, които срещаш на курс за бъдещи родители
