Превръщането на грижата за себе си в награда
и обвързването й с представянето ни в света - това е един от най-сигурните начини да се самонараним.
Един от безотказните трикове да се накараме да свършим нещо неприятно, е да го групираме с нещо приятно: "Ако свърша работа за един час, после мога да изляза на разходка".
Какво става обаче, ако наградата, която сме си отредили, е наша основна потребност - храна, сън?
Това може да се развие в няколко неблагоприятни за нас посоки.
Например, не закусваме или не обядваме, докато дадена задача не е свършена.
В някои случаи това е печеливша стратегия, защото цялото ни внимание и енергия за насочени към задачата.
Идва един момент обаче, в който част от вниманието ни почва да се насочва към усилващото се чувство за глад и границата между това да свършим нещо полезно и да измъчваме себе си става много тънка, а преминаването от едната крайност в другата се случва мигновено.
Тялото е прецизна система, която дълго време може да компенсира за нашите пропуски и все пак то се нуждае от редовен сън и хранене, и е наша отговорност да му ги осигуряваме навреме и в правилните количества.
Всички сме изпитвали онова чувство на съненост след хранене или на тежест в стомаха. Именно то ни сигнализира, че сме прекалили и сме отишли в другата крайност. Сега целият ни ресурс е ангажиран с храносмилане.
Същото се е получава и със съня, когато дни наред стоим до късно, било то, за да довършим работни задачи или да си доставим малко удоволствие от живота за сметка на часовете от деня, които сме продали за пари.
Само че това да спиш 5 дена по 4 часа и после 2 дена по 11, не е същото като да спиш 7 дена по 6 часа. Сънят, който сме изгубили дадена нощ, не се "наваксва".
Този тип поведение държи тялото в постоянен стрес, в режим на оцеляване. Няма яснота и предвидимост, когато потребностите му ще бъдат удовлетворени.
Наскоро имах сън, който ме накара се замисля:
Слагаме ли грижата за себе си в красиви кутийки? Тоест, стараем ли се да я заслужим, само ако сме добри, послушни или изпълнителни?
В пирамидата на нуждите, изградена от американския психолог Маслоу, физиологичните ни нужди от вода, храна и сън са поставени в основата, определени за фундаментални преди всички останали.
Тогава защо толкова често се поставяме в ситуации, при които ги пренебрегваме? Ще ида до тоалетна след като изгледам тази сцена, след този разговор, ще пия водя, когато стигна, когато сготвя... списъкът е безкраен.
Но лесно ли е да проявим любов към себе си и към собственото ни тяло, което ни поддържа живи?
Предлагам ви две интересни практики, които да опитате, за да се свържете по-добре със своето тяло:
-
Говорете с тялото си
Вероятно сте чували за практики за енергийно зареждане на вода чрез думите или пък за проучванията с храни, които се развалят по-бавно, ако им говорим положително.
Им подобни проучвания и за растенията, които обичат да слушат класическа музика и растат по-добре, когато слушат такава.
Опитайте да говорите с тялото си. Или да говорите на тялото си.
Тази проста практика може да ви помогне да намалите кортизола (хормона на стреса) и ще повиши нивата на окситоцин (хормона на щастието).
Като развиете един положителен вътрешен диалог, това ще доведе до неизбежни промени в психиката ви. Ще помага и за по-бързото ви възстановяване, когато сте болни, така че да се движите по-уверено в живота.
-
Ползвайте тялото си като махало
Много е просто - застанете в стабилна изправена позиция, отваряте краката на ширината на раменете.
Задайте въпрос, на който може да се отговори с "да" или "не" и вижте накъде се накланя тялото ви.
Хубаво е в началото да зададете въпроси, чиито отговори знаете, за да тествате системата.
Например, "Аз се казвам...", "Аз живея в..."
В общия случаи "да" се проявява като накланяне напред, а "не" като накланяне назад.
Съвсем леко е, не е необходимо да го контролирате или манипулирате.
Може и да нямате реакция.
В този случай проверете дали сте задали коректно въпроса, може ли действително да му се отговори с "да" или "не", както и може да проверите дали действително искате да знаете и сте готови за отговор. Понякога определена информация се крие от нас за наше добро.
С този текст се надявам да ви насърча да изградите по-силна и здравословна връзка с тялото си.
Нямате какво да губите, ако опитате, но можете да спечелите доста.
Експериментирайте, забавлявайте се, наблюдавайте сигналите на тялото си и ще разберете, че то ви казва много повече, отколкото сте предполагали, че е възможно.
