Темата за жените с очаквания богат мъж да ги издържа е един от социалните евъргрийни, които периодично се претоплят за обсъждане по различни дребни и едри поводи. Последният такъв повод напоследък е предаването „Ергенът“ и по-конкретно една от участничките на име Даниела Рупецова.
Тя е написала книга на име „Момиче за милиони“, има видими корекции, макар и да е само на 32 години, и изобщо не крие, че не желае и не планира да работи през живота си и че очаква човекът до нея да ѝ осигурява стандарт на живот, доста луксозен при това. Както може да се предположи, съветите към младите жени, които Даниела дава в книгата си, също са в този дух, а не например за преследване на академична кариера.
Очаквано, по повод личността и ценностите на Даниела в социалните мрежи цари врява и безумство. Малцина я защитават, повече я обвиняват, обичайните блогъри, влогъри, писачи и драскачи си правят смешки на неин гръб и упражняват красноречие с намеци за дълбоки гърла и синки по коленцата.
Аз работя на три места, нямам лак на ноктите и никога не съм имала или искала да имам богаташ за гадже.
В повечето случаи богатите мъже ме отблъскват, защото често наблюдавам да излъчват маниер на самодоволство, очакване, че нещо им се дължи по право, както и демонстративно или подсъзнателно неуважение към представителите на повечето професии.
Нямам корекции и не искам да си правя. Не ми трябват 50-60 хиляди месечно и съзнателно си избирам да се развивам в посоки, които не биха ми ги донесли. Не искам да ходя на Бали и в Дубай, още по-малко пък да „ме водят“ там. Ако имам възможността да не се налага да разчитам на себе си за пари, отново бих работила ежедневно, само че нещо по-творческо и свободно, защото не би било нужно да мисля за сметки и за прехрана.
Не очаквам Даниела да бъде като мен, както съм убедена, че и тя не очаква аз да бъда като нея. Нито партньорът ми, нито бившите ми партньори, приятелите ми или мъжете, с които теоретично бих излизала, биха се поинтересували от Даниела или нейния тип жени. По отношение на мен също така важи и обратното – за мъж, който би си харесал Даниела, моят зеленокос образ с неоскубани вежди и съдрани шалвари би стоял абсурдно.
Същевременно мога да си представя как жена като мен и жена като Даниела дори биха могли да са приятелки помежду си и да научат нещо взаимно – най-малкото, каква мотивация стои зад изборите, различни от собствения им. Стига, разбира се, всяка да проявява уважение към този на другата и да не ѝ налага своя.
Затова ми е малко трудно да проумея как и защо „златотърсачките“ като Даниела са такъв трън в обществените очи.
Чуждият избор на човек за интимната му сфера и личното му развитие засягат единствено и само него и желаещите да участват в него. Освен ако, пак казвам, съответният човек не се опитва зорлем да го наложи на другите спрямо техния живот.
Вижте още:
Ако за мен например е важно какви книги е прочел един мъж, какво е сътворил и на колко хора е помогнал, защо трябва да ме дразни, че за друга жена е важно колко изкарва. Аз искам да има какво да си кажем, тя иска да има къде да идат заедно с хеликоптер. Аз искам малки сантиментални подаръци, които да показват, че човекът до мен ме е слушал и се е интересувал от мен, тя иска луксозни и скъпи. Ами… добре. Едното не пречи с нищо на другото. Никой не насилва нито нея, нито въпросния мъж да го правят против волята си.
Така наречените „златотърсачки“ и „поддържани жени“ са виновни и стават поводи за присмех и за злобни коментари уж защото лежат на нечий гръб.
Амбициозната жена, която гради кариера, изкарва повече и се развива личностно, е също виновна – тя мачка мъжа, кастрира го, грозна феминистка е, ще завърши сама с котките си, вместо да си изпълни биологичното предопределение и да ражда деца.
Вижте още:
Хм. Добре, но ако е така, защо жената, която си стои вкъщи, ражда деца, домакинства, готви, чисти и се грижи за семейството, също буди критика и присмех, задето не се развива, не се поддържа, занемарила се е, „нищо не прави по цял ден“ (?!), и всичко това, откак се е омъжила?
Хм. Добре, но ако не се е омъжила, е крива, че нарушава традицонните семейни ценности. Ако пък е настояла да се омъжи, пак е за критика, че е искала да се подсигури, а не „просто да забавлява неангажиращо“. Само че, ако просто се забавлява неангажиращо за свое удоволствие, е лека жена. Ако не се забавлява неангажиращо, значи не дава на мъжа това, което му се полага и от което има нужда. Ако се забавлява, но ангажиращо, тоест има изисквания, критерии и очаквания, то тогава пак се връщаме на златотърсачката, сребролюбката и проститутката.
Независимо какви са. И когато прави избори. Независимо какви са. И не дразни само редица мъже, напротив, дразни и редица други жени, които живеят с чувството, че не владеят изборите си.
Аз не искам да бъда като Даниела и затова тя не ме дразни изобщо. Даже уважавам факта, че живее според разбиранията си.
Подозирам, че дразни онези жени, които биха искали да живеят като нея, но не им се получава или не им стиска да го признаят дори пред себе си. Както и онези мъже, които искат „момиче за милиони“, но не искат да участват в частта с милионите. Именно те са обидени на всички Даниели по света и намират, че Даниелите, а не собствените им избори и поведения, са причината те да са без партньор.
Иначе пътници си има и за влаковете, и за частните хеликоптери на всички мъже и на всички жени. Просто на тях невинаги им харесва кои са тези пътници.
Вижте още:
