Маските на Лиз Бурбо: Емоционалните рани личат във външния ни вид

| от MamaMia |

Позната ли ви е някоя от следните ситуации?

Искате да поканите гости, да организирате партия за рождения си ден, но се страхувате да го направите, защото предварително сте приели, че приятелите ви няма да дойдат или ще ви посетят по задължение и ще си прекарат скучно.

Новата ви връзка върви добре и се задълбочава, вие сте искрено заинтригувани от човека, когото срещнахте, предчувствате, че между вас има бъдеще… и решавате, че в самите вас или у него има някакъв недостатък, непреодолимо различие или неотменима причина, поради която чертаете в мрачни краски сценарий за провала на цялото ви съвместно Утре и избирате да се откажете в зародиш – така или иначе ще се нараните, по-добре да е сега.

Изпитвате гняв, на границата с омраза и неприязън към свой близък, защото споделя различни убеждения от вашите и решавате да го иронизирате или обидите, да му се разкрещите или тотално да го пренебрегнете, вместо в спокоен диалог да чуете неговите аргументи и да изложите собствените си. А дори и да искате да подходите балансирано, това не ви се удава. Прекъсвате ги, преди дори да са довършили изречението си.

Смятате, че знаете по-добре от другите как следва да се чувстват в дадена ситуация. Дразните се, ако реакцията им не съвпада с вашите очаквания.

Засягате се лесно, но ви е трудн да комуникирате какво точно е това, което ви е обидило в дадена ситуация, и го таите в себе си, преструвайки се, че всичко е наред, докато окончателно не ви кипне и не избухнете по дребен повод или пък не решите да обърнете гръб на човека, който дори не знае с какво е предизвикал реакцията ви.

Ако нещо или всичко от тези хипотетични ситуации се отнася до вас, вероятно имате чувството, че не успявате да бъдете себе си във всяка ситуация, да се изразите правилно, да постъпите както ви идва отвътре, да покажете истинските си мисли и емоции, да манифестирате своето Аз. Сякаш нещо невидимо ви задържа отвътре, а човекът, който отговаря за постъпките ви, просто не сте самите вие.

Причината за това е, че всички носим маски. Понякога дори няколко маски…

Според Лиз Бурбо, автор на книгата „Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си“, има 5 основни рани, с които се сблъскваме ежедневно:

  •  на отхвърляне
  • на изоставяне
  • на унижение
  • на предателство
  • на несправедливост.

Когато едно от тези наранявания активизира вътрешните ни механизми на самозащита, ние приемаме маска, тоест поведение, което всъщност не отговаря на това кои сме или какво бихме направили в нормална ситуация.

Маските си личат и в морфологията на човека, иначе казано в образа на тялото му. Нашият организъм е толкова интелигентен, че винаги намира начин да ни уведоми откъде идва страданието ни и какво трябва да подобрим. Тялото е единственият език, който не умее да лъже, дори и само с външния си вид. В случай на няколко съвкупни емоционални травми, или рани, както ги нарича Бурбо, тялото първо ще изрази преобладаващото нараняване на психическо ниво. Следователно цялостната му морфология ще е свързана с основното нараняване, като същевременно позволява поглед в по-малка степен на другите наранявания да проличат в по-локализирани части на тялото. Най-привличащата вниманието рана е тази, която лицето личи върху лицето. Тя е с най-висок интензитет.

В следващите няколко текста ще ви разкажем за всяка една от петте рани по Бурбо поотделно, за да ви помогнем да идентифицирате в какво се състои вашата собствена.

Вижте още: 

Как да покажеш на света, че си емоционално тъп

 
 


Повече информация Виж всички