Според Лиз Бурбо, автор на книгата „Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си“, има 5 основни рани, с които се сблъскваме ежедневно. Те са следните:
Когато едно от тези наранявания активизира вътрешните ни механизми на самозащита, ние приемаме маска, тоест поведение, което всъщност не отговаря на това кои сме или какво бихме направили в нормална ситуация. Маските си проличават дори и в типичен външен вид.
Раната от несправедливост се изразява в маската на суровата, твърда личност и е тясно свързана с маската на беглеца (раната от отхвърляне).
Докато отхвърлянето засяга дълбоко битието, раната от несправедливостта засяга притежаването и действията.
Произходът ѝ е нараняване, преживяно с родител от същия пол на възраст между четири и шест години, когато детето вече започва да осъзнава напълно, че е отделен индивид със своите различия спрямо другите хора.
Разпознаваемата телесна морфология е свързана с изправено и стегнато тяло, възможно най-перфектно. Външен вид, който може да буди възхищение – добре пропорционални, малки размери, пристягащи се с дреха или колан. Очетливи и волеви движения, горда осанка. Хората с такава физика често страдат от схванат врат.
Суровият/твърдият е жизнен човек с динамични движения, но е скован и му липсва гъвкавост. Той е перфекционист и проявява завист. Осъдителен е. Откъснат е от чувствата си и често кръстосва ръце в отбранителна поза. Той се стреми към съвършенство и много често се оправдава, без от него да се изисква оправдание. Трудно му е да признае, когато има проблеми или слабости. Често се съмнява в изборите си. Той обича реда и е склонен към свръхсамоконтрол, като изисква много от себе си. Може да бъде сприхав и студен и има проблеми с демонстрирането на обич. Суровият не обича да закъснява, но често му се случва, защото подготовката му отнема много време. Самият той пропуска нюансите в смисъла нещата, защото е склонен да преувеличава, като използва категории като „никога“ „винаги“, „всички“.
Когато се трогне, скованият не иска да го покаже на другите, но можем да го доловим в тона на гласа му, който става по-сух и скован от обикновено. Твърдият харесва тези, пред които може поне малк да се разкрие, да са наясно с всичките му постижения и да отчитат всичко, което е направил за тях. За разлика от свърхконтролиращия, който действа по същия начин, за да покаже, че е отговорен, той действа по този начин, за да докаже, че заслужава награда. Трудно му е обаче да получава подаръци или да реагира на жестове, защото го карат да се чувства задължен.
Речникът му борави с думи и изрази като „няма проблем“, „винаги“, „никога“, „много добре“, „правилно“, „точно“, „съгласен ли си с мен?“. Най-големият му страх е от студенината на другите, въпреки че той често я проявява към тях.
Вижте още:
Маските на Лиз Бурбо: Емоционалните рани личат във външния ни вид
